НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1975 г. / МИР/ АНДРЕЙ САХАРОВ

Андрей Сахаров

21 май 1921 г. – 14 декември 1989 г.

Нобелова награда за мир

(За борбата му за правата на човека в Съветския съюз, за разоръжаване и за сътрудничество между всички нации. )

Руският физик и борец за правата на човека Андрей Дмитриевич Сахаров е роден в Москва. За семейството на Сахаров има малко сведения, известно е само, че баща му, Дмитрий Сахаров, е професор по физика в Московския педагогически институт “Ленин”. Сахаров казва, че е израснал в голяма комунална квартира (руско жилище за няколко семейства с обща кухня, баня и тоалетна - бел. П. Н.), проникната от традиционен семеен дух, където се цени преди всичко трудолюбието и професионалната компетентност. Нежен и скромен юноша, Сахаров е особено привързан към своята баба. Знаейки английски език, тя чете всяка вечер на внуците си книги на Чарлз Дикенс, Кристофър Марлоу и Хариет Бичър Стоу. Преди православните празници им чете Евангелието.

Сахаров учи в Московския държавен университет, където е един от най-добрите студенти, учили някога във физическия факултет. Когато завършва университета с отличие през 1942 г., е освободен от служба в действащата армия и е изпратен във военен завод в Поволжието.

Като се връща в Москва след войната, Сахаров започва работа при известния специалист по квантова физика Игор Там в института “Лебедев”. Две години по-късно получава степента доктор на физико-математическите науки.

Работейки в обстановка на най-строга секретност, Сахарав, Тмам и колегите им създават водородната бомба, която е изпитана през август 1953 г. Този успех доняса почести преди всичко на Сахаров. През 1953 г. той става най-младият учен, избиран някога за член на Академията на науките на СССР - елитарен управляващ орган на съветската наука. Като академик той има доходи и равнище на живот, надвишаващи значително средните.

От това време до 1968 г. Сахаров работи върху усъвършенстването на ядреното оръжие. Описвайки живота си през тези години, той казва: “Чувствах субективно, че работя в името на мира, че моята работа укрепва баланса на силите и затова носи полза на съветския народ, а и на човечеството като цяло”. Но с течение на времето у него се заражда чувство на протест срещу ядрените опити, първоначално заради опасения за биологична опасност от опитите в атмосферата.

През 1958 г., в навечерието на прекратяването на мораториума върху ядрените атмосферни опити, Сахаров пише меморандум до ръководителя на комунистическата партия Никита Хрушчов. Убеден в ненужността от опити, които само предизвикват надпревара във въоръжаването, той предлага да се прекратят всякакви опити с атомно оръжие. Дали този меморандум е повлиял на Хрушчов, не е известно, но мораториумът продължава още три години. След края на мораториума Сахаров възобновява опитите си да постигне забрана на опитите, но безуспешно. “Не можах да направя нищо с това, което смятах за неправилно и ненужно - спомня си той по-късно. - Имах ужасното чувство за безсилие. След това станах друг човек”.

Интересите на Сахаров още тогава не се ограничават само с ядрената физика. През 1958 г. той се изказва срещу плановете на Хрушчов за съкращаване на средното образование. Пет години по-късно заедно с други учени той успява да избави съветската генетика от пагубното влияние на агронома Трофим Лисенко. Антинаучните теории на Лисенко (по-специално мнението му, че наследствеността на растенията може да се промени за сметка на околната среда) съдействат до голяма степен за провала на селското стопанство по времето на Сталин. През 1966 г. писателите Андрей Синявский и Юлий Даниел са осъдени на затвор за клевета към Съветския съюз в книги, публикувани на Запад. Сахаров, заедно с Там, Пьотр Капица и двадесет и двама други видни интелектуалци" изпращат писмо до Леонид Брежнев, приемника на Хрушчов. В писмото се отбелязва, че всички опити да се възроди сталинската политика за нетърпимост към инакомислието “биха били най-голямо бедствие” за съветския народ.

Така Сахаров се противопоставя на официалните кръгове. През 1968 г. той пише манифеста “Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода", който американският журналист Харисън Е. Солсбъри по-късно нарича “най-висока точка в движението за либерализация в комунистическия свят”. Осъждайки ядрената надпревара, документът призовава за сътрудничество на Съветския съюз със Съединените щати, предсказва постепенна конвергенция на двете системи и изисква обединение на съветските и американските ресурси за борба с глобалната заплаха от глад, пренаселеност и замърсяване на околната среда. Сахаров се изказва за премахване на цензурата, политическите съдебни процеси и задържането на политически дисиденти в психиатрични болници. Обикалящият Съветския съюз манифест е публикуван в САЩ под заглавие “Прогрес, съществуване, интелектуална свобода”.

Официалната реакция на еретичните изказвания на Сахаров е доста мека: той само е уволнен от всички постове, свързани с военни тайни. По-късно е приет в института “Лебедев” като старши научен сътрудник - най-ниската длъжност от тези, които може да заема съветски академик. Там той продължава теоретичните си изследвания на елементарните частици, гравитацията и структурата на Вселената, започнати по-рано.

По това време съпругата на Сахаров, която му ражда три деца, умира. През 1970 г. заедно с други съветски физици той основава комитета “За правата на човека”, който трябва да следва принципите а Общата декларация за правата на човека. Една година по-късно Сахаров се жени за Елена Бонер, с която се запознава по време на демонстрация пред залата на съда, където тече процес срещу дисиденти.

Колкото повече Сахаров се разминава със съветската политика, толкова повече време заема дисидентската му дейност. През 1973 г., въпреки предупреждението на заместника на главния прокурор, Сахаров дава пресконференция за единадесет западни журналисти, по време на която осъжда не само заплахата от преследване, но и това, което нарича “разведряване без демократизация”. Заявленията на Сахаров предизвикват остра критика: във вестник “Правда” се появява статия, подписана от четиридесет академици; статия с аналогично съдържание, подписана от двадесет и петима лекари (сред които и Евгений Чазов, по-късно председател на организацията “Лекари за предотвратяване на ядрената война”), е публикувана във вестник “Известия”.

Въпреки откритата опозиция Сахаров не е арестуван до 1980 г., когато осъжда остро съветската инвазия в Афганистан. Сахаров е лишен от всички награди, включително званието Герой на социалистическия труд, и без всякакъв съд е изпратен принудително във военнопромишления град Горкий (днес Нижний Новгород), забранен за достъп на чужденци, където е поставен под домашен арест. На Елена Бонер е позволено да остане в Москва, но четири години по-късно също е изпратена в Горкий, като я обвиняват в антисъветска клевета. През декември 1986 г. съветският ръководител Михаил Горбачов обявява по телефона на Сахаров за края на изгнанието му. След няколко дена Сахаров се връща заедно с Елена Бонер в Москва, където възобновява научната си работа. Той продължава да съдейства за освобождаването на съветските дисиденти, задържани по политически мотиви. През 1987 г., когато му е връчена в Москва диплома за член на Френската академия на науките, Сахаров упреква съветската Академия за това, че не го е подкрепила по време на “незаконното му изселване”.

Но по време на първите свободни избори за народни депутати през 1989 г. Сахаров решава да се кандидатира от името на Академията на науките на СССР, макар че е предложен за депутат в много териториялни окръзи, които му гарантират безусловна победа. Сахаров размишлява много за формата на политическата структура на СССР, предлага и проект за “Конституция на Съюза на съветските републики от Европа и Азия”. За цел на народа и държавата Сахаров провъзгласява “щастливия, изпълнен със смисъл живот, свободата на материалното и духовното, благосъстоянието, мира и сигурността за гражданите на страната, за всички хора по Земята, независимо от раса, националност, пол, възраст и социално положение”.

Сахаров умира след напрегната работа по време на Съвета на народните депутати. Да се простят с него идват стотици хиляди души.

Оценката на научните заслуги на Сахаров е невъзможна до изтичане на секретността на неговите изследвания. Въпреки това е ясно, че е направил много както за развитието на ядреното оръжие, така и за използването на силите на атома за мирни цели. Но нито едното, нито другото не може да надмине несравнимите му заслуги за защитата на правата на човека.

Превод от руски: Павел Б. Николов