Всички знаят, че в момента живея в село Пиперково, в къщата на баба и дядо, но не всички знаят, че имам корени в съседното село Караманово.
Оттам е баба ми Еленка, чиято история се разказва съвсем накратко в книгата на Гинка Димитрова и Зоя Кирилова “Караманово в спомени и документи”.
Ето тази история в няколко изречения:
"С умиление внукът Пантелей разказва за сватбата на леля си Еленка. Попската внучка се задомява за красивия ерген Павел от съседното село Пиперково. Дядото на Пантелей, щастлив от факта, че любимката на семейството ще се венчава с пиперковчанина, поканва на събитието Филип, Митрополит Търновски, с когото е приятел. Митрополитът след венчавката ръкополага за свещеник песнопоеца зет. Присъстващата рода и селото веселят двете духови музики от село Козловец. В онези години те са най-търсените, най- желаните и популярни в Свищовска околия. Сватбата, както в приказките, става за чудо и приказ. През 1931 година на бял свят идва синът Борис. След години Борис Павлов е един от най-уважаваните и ценени преподаватели в Института за прогимназиални учители „Дочо Михайлов“ - град Силистра..."
А накрая от мене като добавка: сватбената снимка на баба ми Еленка и дядо ми Павел...
Светла му памет на Дядо Поп! От студенските ни години, когато Павката ни водеше на гости в Пиперково, няма да забравя вкуса на ароматното му винце, от което добре си поцоквахме... И уханието на супата вкусната, ама много, много, от домашна кокошка на баба попадия... Ех, младини, де отлетяхте...
ОтговорИзтриване/а ти, Паче, де ли нямаш корени...А пък и де ли не си посял?...