понеделник, октомври 25, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ХР. ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА ДО Н. Т. ОБРЕТЕНОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 422

Хр. Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов

Господин Никола!

От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искреното сърце, но да не ви се види някак криво, защото не ви вярвах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вас, че сте последвали младия дух, нямам търпение да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, да ми станете верен кореспондент, ако сте за по-много в стоенето си в Русе. Но и това трябва да вардите добре и да пазите тайната си, защото имам кореспондент, но надалеч и много трудно се споразумявам. Но оттук през Русе е по-скоро някак и по-добре ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем оттук да ви снабдим. Вие може да сте ме забравили, но аз ще ви се явя. Наум ли ви е, когато стоях на Маноловото кафене през зимата и идвах да се разговаряме с вас в читалището, това съм аз! Засега ще прекъсна дългите си разговори, докато се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!

ваш, както искаш Хр. Ив. Книговезец

В. Търново, 7 юли 1871 г.

Поздравете Панайот Семерджиев Търновчето нарочно.

Поздравете Манол Мартинов нарочно, защото искам да му пиша, но като не го зная дали е там, или е по-насам, не му пиша по причина, че приех едно писмо от него и му писах отговор на писмото. Нямам известие дали го е приел, или е пропаднало някъде, и затова не пиша, че нямам отговор.

Същия

Поздравете всички приятели нарочно.

Н.Б.II.В., п.11. № 23

Арх. Обретенов

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.