НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1975 г. / ИКОНОМИКА / ТЯЛИНГ КУПМАНС

Тялинг Купманс (Tjalling Koopmans)

28 август 1910 г. – 26 февруари 1985 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Леонид Кантарович)

(За приноса му в теорията за оптимално разпределение на ресурсите.)

Американският икономист Тянинг Купманс е роден в Гравеланд, Нидерандия. Той е трети син в семейството на Серд Купманс и Вийцка ван дер Зее. Родителите му, учители, отделят огромно внимание на образованието на своите деца. На четиринадесет години Купманс получава стипендия, която му позволява от 1927 до 1933 г. да учи в Утретския университет. Отначало се посвещава на математиката и теоретичната физика и през 1934 г. публикува съчинение по квантова механика; но нарастващата неудовлетвореност от абстрактната природа на неговите изследвания довежда до това, че намира друга област, в която, както казва по-късно, предметът на проучването е “по-близо до реалния живот”. Интересите му се преместват в областта на икономиката, след като в резултат от Голямата депресия, започнала през 1929 г., се убеждава, че “световният икономически ред е ненадежден, нестабилен и - най-вече - не се подчинява на закони”. Приблизително по това време той се среща с някои студенти социалисти и започва запознаването си с икономиката, проучвайки “Капиталът” на Карл Маркс.

През 1933 г., като се заема да използва математическите методи в икономиката, Купманс намира най-сетне начин да прояви математическото си образование в новата област. През следващата година той заминава за Амстердамския университет, за да се специализира при водещия нидерландски математик икономист Ян Тинберген, под чието ръководство изследва произведенията на водещи теоретици в областта на общото равновесие като Густав Касел и Кнут Вексел. През 1935 г. Купманс прекарва четири месеца в Осло, работейки със знаменития математик икономист и иконометрик Рагнар Фриш. Докторска степен получава в Лайденския университет през 1936 г. за дисертацията си “Линеен регресивен анализ на икономическите времеви редове” ("Linear Regression Analysis of Economic Time-Series").

От 1967 до 1938 г. Купманс работи в Училището по икономика в Ротердам като преподавател. През 1938 г. той сменя Тинберген в Обществото на народите и работи там над модел за икономическия цикъл на Великобритания. Купманс се намира в Женева, докато през 1940 г. Германия не окупира южните департаменти на Франция, след което се премества в Съединените щати. През следващите две години той се занимава с изследвания в Принстънския университет, а след това изпълнява, според неговите думи, “скромната роля” на статистик в Британската мисия на търговския флот във Вашингтон (област Колумбия). Именно тази работа - сведена до единна изчерпваща схема на информацията за загубите, новото строителство и използване на корабите съюзници - му позволява да направи най-значителен принос в областта на икономическия анализ.

В мисията на търговския флот Купманс се опитва така да разработи маршрутите на съюзните флотилии, че да намали до минимум загубите от доставката на товари. Задачата е крайно сложна: хиляди търговски съдове прекарват милиони тонове товар по морските пътища между стотици пристанища, разхвърляни по целия свят. Това изследване предоставя на Купманс възможността да приложи своите математически знания за решаването на фундаментален икономически проблем - оптималното разпределение на дефицитните ресурси между конкуриращите се потребители.

Купманс разработва аналитична методика, наречена анализ на дейността, която променя решително подхода на икономистите и на ръководителите към разпределението на маршрутите. За първи път той описва тази методика през 1942 г. в публикацията “Съотношение на товарите по различните маршрути” (“Exchange Ratios Between Cargoes on Various Routes"), където посочва подхода към проблема на разпределението като към математически проблем на масимилизацията в пределите на дадени ограничения. Величината, подлежаща на максимално увеличение, е стойността на доставения товар спрямо сумата на товарите, доставени във всяко пристанище. Ограниченията са представени с уравнения, изразяващи отношението на количеството разходващи фактори на производството (например кораби, време, труд) към количеството на товарите, доставени в различни места на предназначението им, където стойността на изхарченото не трябва да превишава наличната на разположение сума.

При работата си над проблема за максимизицията Купманс разработва математичски уравнения, които намират широко приложение както в икономическата теория, така и в практиката на управлението. Тези уравнения определят за всеки от разходите за производство коефициент, равен на цената на разхода в условията на идеални конкурентни пазари. Така е установена основополагащата връзка между теориите за ефективността на производството и теориите за разпределението чрез конкурентните пазари. Освен това уравненията на Купманс са много ценни за централните планиращи органи, които могат да използват тези уравнения за определяне на съответните цени на отделните разходи, като се оставя при това избор за оптимални маршрути по преценка на местните директори, чието задължение е максимизацията на доходите. Методът на анализа на дейността може широко да се използва от всякакви ръководители при планиране на производствените процеси. Например производителите на автомобили могат да го използват и за планиране на монтажните конвейери, и за разработване на маршрутите за превозване с камиони.

През 1944 г. Купманс напуска мисията на търговския флот и става сътрудник на Комисията на Коулс за икономически изследвания, която по това време се намира в състава на Чикагския университет. През 1946 г. той става гражданин на САЩ и остава в Чикаго почти десет години. Когато комисията на Коулс се мести в Йейлския университет, Купманс се мести също с нея; през 1955 г. заема там длъжността професор по икономика.

В следвоенния период Купманс усъвършенства метода за анализ на дейността като инструмент за икономическо планиране, публикувайки резултатите от изследванията си с два обемисти сборника - “Статистически изводи в динамичните икономически модели” ("Statistical Inference in Dynamic Economic Models", 1950 г.) и “Анализ на дейността на производството и разпределението” ("Activity Analysis of Production and Allocation", 1951 г.), в многобройни статии, а също така и в книгата си “Три очерка за състоянието на икономическата наука” ("Three Essays on the State of Economic Science", 1957 г.).

През 60-те и 70-те години Купманс допринася значително за изследването на проблема за икономическия растеж: той разглежда разпределението на икономическите ресурси във времето, от текущото потребление към създаването на капитала под формата на машинно оборудване и мощности за производство на потребителски стоки в бъдещето. Като пионер в областта на програмирането на развитието, той посочва важността на дисконтовия процент (процента, по който обществото оценява днешната стойност на бъдещото потребление) за планиране на икономическия ръст на обществото.

След получаването на Нобеловата награда Купманс продължава своите изследвания, а също така и преподавателската си дейност. Той никога през целия си живот не се стреми да бъде център на вниманието, винаги остава скромен, но педантичен учен. През 1978 г. заема поста президент на Американската икономическа асоциация, като отстъпва пред натиска от страна на членовете на асоциацията и в памет на близкия си приятел Джейкъб Маршак, който умира малко преди да заеме това място. През 1981 г. Купманс става почетен професор на Йейлския университет.

През 1936 г. Купманс се жени за Труус Ваннинген, негова съученичка в Амстердам, на която помага по математика. Семейството има две дъщери и един син. Страстен любител на музиката, Купманс пише от време на време музикални произведения, основно за два гласа.

Купманс е член на Нидерландската кралска академия на науките, на Американското математическо дружество, на Института за управленчески науки, на Дружеството за математическо програмиране, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на Международната асоциация на икономистите в областта на енергетиката и на Американската икономическа асоциация. Присвоени са му почетни научни степени от Нидерландското училище по икономика, от Левенския католически университет, от Северозападния университет и от Пенсилванския университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов