НАЙ-ФРАПИРАЩИТЕ УБИЙСТВА НА ЖУРНАЛИСТИ В СЪВРЕМЕННА РУСИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Преди няколко дена се навършиха петнадесет години от убийството на руската разследваща журналистка от “Новая газета” Анна Политковская.

А тазгодишният лауреат на Нобалева награда за мир, главният редактор на “Новая газета” Дмитрий Муратов, посвети наградата си на убитите журналисти от “Новая газета” със следните думи:

"Това са тези, които загинаха, защитавайки правото на хората да имат свобода на словото. Те вече не са сред нас и, изглежда, са решили, че аз трябва да ги съобщя. Това са Игор Домников, Юра Шчекочихин, Анна Степановна Политковская, Настя Бабуровая, Наташа Естемировая, Стас Маркелов. Това е истината. Така мисля. Истината. Това е за тях." А следващата статия на “Дилетант” е допълнение към въпроса...

(Павел Николов)

Журналистиката винаги е била в списъка на опасните професии. Около двеста руски журналисти са убити през последните двадесет и пет години.

Според изчисленията на Центъра за екстремна журналистика три четвърти от нападенията срещу кореспонденти става именно заради спецификата на тяхната работа. В този материал са най-фрапиращите в историята на съвременна Русия убийства на известни журналисти.

ДМИТРИЙ ХОЛОДОВ

На 17 октомври 1994 г. загива 27-годишният журналист Дмитрий Холодов. Военният кореспондент на вестник “Московский комсомолец” е убит на работното си място, в редакцията на изданието. Престъпниците, чиито имена са до ден днешен неизвестни, поставят в дипломатическо куфарче самостоятелно изготвена мина капан. По-късно познатите на Дмитрий разказват, че някой слага куфарчето в един от сейфовете на Казанската гара специално за журналиста. Дмитрий е убеден, че вътре има компрометиращи документи, потвърждаващи информацията, че военните търгуват нелегално с оръжие.

Холодов не се страхува никога да пише за неща, които смята за действително важни: за корупцията в армейските кръгове, за военните действия. Журналистът ходи безстрашно по горещите точки, но смъртта не го намира в Чечня и не на границата между Афганистан и Таджикистан, а в уютната московска редакция.

ВЛАДИСЛАВ ЛИСТЕВ

Един от най-известните журналисти, олицетворение на руската телевизия през 90-те години, автор и водещ на програмите “Поле чудес” (Взгляд”, “Час пик”, първият генерален директор на ОРТ. Списъкът с постиженията на Владислав Листев би могъл да се допълни и с други точки, но съдбата решава иначе. На 1 март 1995 г. журналистът е убит. Престъплението не е разкрито и до ден днешен, но е очевидно, че Листев е станал жертва на наемни убийци, а не на грабители, натъкнали се случайно на непознат човек: парите и личните вещи, които носи, остават цели и невредими.

Това убийство нанася удар не само срещу журналистическото общество, но и срещу цялата страна. През целия следващ ден в ефира на няколко централни телевизии няма никакви програми освен новинарските. “Владислив Листев е убит” - този надпис виждат на екрана зрителите, които включват телевизора.

ПОЛ ХЛЕБНИКОВ

Павел (или както обикновено го наричат, Пол) Хлебников е създател и главен редактор на рускоезичната версия на списание “Forbes”. Под негово ръководство в изданието започват да се появяват материали за политиката и руския бизнес. През 2004 година списанието публикува списък на най-богатите хора в Русия. Мнозина от тези, които виждат имената си в рейтинга, не са много радостни от обнародваните данни за тяхното благосъстояние.

На 9 юли 2004 година Пол Хлебников е убит. В журналиста съ изстреляни няколко куршума., когато излиза от зданието, в което се намира руската редакция на “Forbes”. Когато е закаран в болницата, Хлебников е още жив, но и без това тежката ситуация се усложнява от една трагична случайност: болничният асансьор, в който се намира журналистът, засяда. Хлебников умира в асансьора. Убийството, както и много подобни престъпления, остава неразкрито.

АННА ПОЛИТКОВСКАЯ

На 7 октомври 2006 година журналистката е застреляна в асансьора на сградата, в която живее, на “Лесная улица” в Москва. Политковская, сътрудник на “Новая газета”, пише много за корупцията и за конфликта в Чечня. Изпод перото ѝ излизат няколко книги, сред които “Пътешествие в ада. Чеченски дневник”, “Чечня: позорът на Русия”, “Втората чеченска”, “Путиновата Русия”, “Русия без Путин”.

Вероятните изпълнители на убийството са намерени, но имената на поръчителите си остават все така неизвестни. Децата на Анна Политковская обвиняват държавата за неефективни разследвания и подават иск срещу Русия в Европейския съд по правата на човека, но и до днес убийството не може да се нарече разкрито.