ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / МИСТИЦИЗЪМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

МИСТИЦИЗЪМ

Но като че ли най-главната черта, обща и за гностиците, и за кумранците, е всепроникващият мистицизъм, иначе казано - тази форма на религия, която се основава на идеята за сливане на човека с Бога.

Централната, първоначалната, основната теза на гностицизма е тезата за възможността на човека да стане Бог посредством съкровеното знание. “Ти видя Христос - ти стана Христос” (Евангелие от Филип, 44). “Този, който е пил от моите уста, ще стане като мене. А аз ще стана като него” (Тома, 112).

Тази теза се различава радикално от съзнанието за нищожност пред Бога, характерно и за ортодоксалния юдаизъм, и от ортодоксалното християнство.

Но затова пък прилича много на кумранския мистицизъм. Основните, любимите текстове на Кумран са текстовете за мистичното съзерцаване на Бога, превръщащо не само Месията, но и редовия сектант в светец и член на Съвета на боговете.

Избраните в Кумран стават членове на “съвета на чистите богове (елим) и всички, които владеят вечното знание” (4Q286 Fr.7ai). Те са създадени, “за да стоят редом с войската на светците и да общуват със събранието на синовете на небето” (1QH 3.21–22). Кумранските текстове говорят пряко за “хора в Съвета на боговете” (1QSb, IV).

Нещо повече, кумранската община се нарича “яхад”, което буквално означава “заедно”. Това не е обаче просто “заедно”. Това са “хора заедно с боговете”. Това са хора, които участват в ангелска литургия с правата на елим (богове) и тези хора не случайно се наричат светци - с тази дума, която се употребява в древния яхвизъм за назоваване на членовете на Съвета на боговете, съратници на Яхве, който “идва със светите си множества” (Второзаконие, 33:2).

Колективното пеене на кумранците било акт на колективно възнесение, също като в общината на Йоан. Кумранците изобщо правели всичко заедно. Освен колективни Възнесения те имали колективни Петминутки на Омразата, по време на които проклинали колективно Велиал, и колективни публични Покаяния, удивително напомнящи тези, които организирал Мао Цзедун сред комунистите в Янан.

“Ние сме Твоят народ и Ти ни възнесе чудодейно на орлови криле и ни отнесе при Себе Си” (4Q504 Fr. 6). Пред нас е същата метафора, която по-късно използва апостол Филип.

“Кумранската община споделя с ангелите особеното си знание на Бога” - отбелязва Питър Шафър [1].

БЕЛЕЖКИ

1. Peter Shafer. The Origins of Jewish Mysticism, Princeton University Press, 2011. P. 125.

(Следва)