НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1975 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ХАУЪРД ТЕМИН

Хауърд Темин (Howard Temin)

10 декември 1934 г. - 9 февруари 1994 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Дейвид Балтимор и Ренато Дулбеко)

(За откриването на взаимодействието между туморните вируси и генетичния клетъчен материал..)

Американският вирусолог Хауърд Мартин Темин е роден във Филаделфия и е вторият от тримата синове на Хенри Темин, съдия, и Анет (Лехмън) Темин, която се занимава активно с обществена дейност. Докато учи в средно училище във Филаделфия, Темин прекарва няколко години летните си ваканции в лабораторията “Джаксън” в Бар Харбър (щат Мен), където се обучава по програма за надарени деца. Това задълбочава интереса му към биологичните изследвания и му позволява да получи практически навици за провеждане на лабораторни експерименти.

През 1951 г. Темин постъпва в колежа “Суортмор”, където учи биология по специална програма. През лятото на 1953 г. работи в Института за изследване на рака във Филаделфия. След като получава званието бакалавър на биологичните науки през 1955 г., той се връща в лабораторията “Джаксън”, където се запознава с Дейвид Балтимор. Това запознанство съдейства за преместването на Темин в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, където продължава работата си по експериментална биология, но след година и половина се преориентира към вирусология на животните в лабораторията на Ренато Дулбеко. В рамките на своята докторска дисертация, проучваща вируса на саркомата на Раус (вирус, открит от Пейтън Раус при кокошки от породата плимутрок), Темин задно с Хари Рубин разработва количествен метод са определяне на развитието на вирусите.

След като става доктор по философия през 1959 г., Тимин се занимава в продължение на една година с проучване на вируса на саркомата на Раус в Калифорнийския технологичен институт. Направените от него изследвания позволяват да се предположи, че някои вируси променят генетичната информация, закодирана в клетките, които атакуват. Една година по-късно Темин е назначен за асистент на професор по онкология в Уисконсинския университет, където работи в лабораторията на медицинското училище.

Използвайки количествения метод, разработен от него при проучването на саркомата на Раус, Темин започва да вижда разликите между нормалните и раковите клетки и развива своята ранна хипотеза, като включва в нея и други съдържащи РНК животински вируси. Според тази хипотеза, наречена провирусна, белтъчната обвивка на някои вируси съдържа фермент, който катализира (облекчава) копирането на вирусните гени в дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) на клетката стопанин.

Но доказването на провирусната хипотеза зависи от доказването на съществуването на такъв фермент. Нещо повече, много учени я посрещат с известна враждебност, защото противоречи на широко разпространената и подкрепяна представа, че генетичната информация може да се предава само от ДНК към РНК и протеините и никога обратно. Осъзнавайки това теоретично, Темин натрупва експериментални доказателства в подкрепа на провирусната теория. През 1970 г. той и Дейвид Балтимор, който също се присъединява към работата в Технологичния институт, изолират независимо един от друг фермента, който копира вирусни РНК гени в клетъчна ДНК. Те го наричат РНК-насочена-ДНК-полимераза и публикуват своите резултати през юни 1970 г. в английското научно списание “Nature”. Днес ферментът е известен като обратна транскриптаза, защото за разлика от предположението в ранните генетични теории транскрибира (преписва) генетичната информация от РНК в ДНК. Вирусите, които имат обратна транскриптаза и съществуват като провируси в РНК на животинските клетки, са наречени ретровируси. Те предизвикват различни болести, включително СПИН, някои форми на рак и хепатит.

Темин изследва също така възможностите за трансформации на нормалните клетки в ракови под влияние на генетичната информация на провирусите. Той доказва, че генът на провируса при неговата активация може да индуцира в клетката синтез на предизвикващи рак протеини. Тези патологични протеини блокират предаването на сигналите за ограничаване на клетъчния растеж, позволявайки по такъв начин трансформираните клетки да се размножават безконтролно. Една година след публикуването на своите резултати за проучването на вирусите Темин става професор в дружеството на изследователите, завършили Уисконсинския университет.

Като получава Нобеловата награда, Темин продължава да работи в лабораторията за изследване на рака в Уисконсинския университет, където през 1980 г. е избран за професор по онкология, а през 1982 г. - за професор по биология. Член е на редакционните съвети на списания по вирусология и клетъчна физиология и на “Известия на Националната академия на науките” (“Proceedings of the National Academy of Sciences”, САЩ), автор и съавтор е на повече от 170 статии и няколко книги.

През 1962 г. Темин се жени за Рейла Гринбърг, която работи в областта на популационната генетика; семейството има две дъщери.

Темин е удостоен с наградата за молекулярна биология на Националната академия на науките (1972 г.), с наградата по ферментна химия на Американското химическо дружество (1973 г.), с наградата за преподаване на Американската научно-изследователска онкологична асоциация (1974 г.), с международната награда на фонда “Гарднър” (1974 г.), с наградата Албърт Ласкър за фундаментални медицински изследвания (1974 г.) и с наградата за изследвания Лила Грубър на Американската академия по дерматология (1981 г.). Член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Американското философско дружество, на Американското дружество на микробиолозите, на Американската научно-изследователска онкологична асоциация и на Американското вирусологично дружество. Има почетни степени от колежа “Суортмор” и от медицинския колеж в Ню Йорк.

Превод от руски: Павел Б. Николов