ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ

Кумранско-гностичната идея за възнесението към Бога е свързана с друга идея - за лицезрението на Бога. В ортодоксалния юдаизъм човек не може да види лицето на Бога и да не умре. Жреческият кодекс е съвсем категоричен в това отношение.

“Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив” - казва Бог на Мойсей (Изход, 33:20).

Когато Мойсей все пак настоява да види лицето на Бога, Бог не му отказва: “Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види” (Изход, 33:21–23). Мойсей постъпва така: застава в пукнатината на канарата и Славата (кавод) на Господа преминава пред него. Но дори този кратък епизод от контакта с Бога е достатъчен, за да може лицето на Мойсей да излъчва светлина, така че при разговор с народа му се налага да го закрива с покривало (Изход, 34:35).

Но Жреческият документ не е цялото количество от древни еврейски вярвания. Други текстове, влезли в Тората, са запазили в себе си други традиции на древния яхвизъм: традиции, които наричали целия еврейски народ царство на свещеници и свят народ   (Изход, 19:6).

В тези традиции Бог бил виждан не само от Мойсей, но и от всичките вождове на израилския народ. Нещо повече, те не само виждали Бога, но и пиели и се хранели с него, както пиели и се хранели в цикъла за Ваал членовете на Съвета на боговете. “Те видяха Бога и ядоха, и пиха” (Изход, 27:11).

Носители на тази древна яхвистка традиция, промъкнала се контрабандно в Девтерономичната история, били пророк Елисей, който видял с очите си колесниците на небесното войнство, и неговия учител пророк Илия, който се възкачил в една подобна колесница жив на небето. Тези пророци имали властта да творят чудеса: те изпращали суша и предизвиквали дъждове, възкресявали мъртви, лекували от проказа в река Йордан и поразявали враговете си по Божия воля.

Носител на тази древна яхвестка традиция бил и Хоний с кръговете, потомък на Мойсей, живял през I в. пр. н. е. и съумяващ да докарва с начертаните от него кръгове дъжд. Според Талмуда дори ръководителят на Синедриона нарекъл веднъж Хоний Божи син. Хоний заспал след разрушаването на Първия храм и се събудил от съня си/ от смъртта след построяването на Втория.

Същите магически способности били характерни и за първите последователи на Исус: “Те имат власт да заключат небето, за да не вали никакъв дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв” (Откровение, 11:6).

Монотеистичната реформа от VII–V в. пр. н. е. е насочена в значителна степен срещу тази шаманска традиция, позволяваща на смъртния да вижда Яхве и даже да бъде негово въплъщение. Тази традиция били напълно унищожена в ортодоксалния юдаизъм, но се запазила и се развивала на други места, включително в Египет, далече от садукеите от Втория храм.

Така например Филон Александрийски твърди, че Мойсей бил преобразен и станал Бог, след като видял и познал Бога: “Той беше наречен Бог и Цар на целия народ. И той, както казват, влязъл в тъмнината, където бил Бог, иначе казано - в безформеното и невидимото, в безвещното прасъществуване на съществуващите неща, постигайки неща, невидими за смъртно същество” [1].

Представата за това, че този, който види Бога, не само не умира, а напротив - става бог/ангел, съвсем не е лично мнение на Филон. Това е мнение, ако не общоприето, то поне много разпространено сред александрийските юдеи. Във всеки случай именно подобно положение на нещата било отразено в написана за широката публика светска пиеса на Езекиил Драматург - единственият достигнал до нас юдейски драматург, който пише на гръцки език пиеси по подобие на Софокъл и Еврипид.

В пиесата на Езекиил “Изход” моментът на преобразяване на Мойсей в Бог е кулминация на цялата история. Мойсей се изкачва на планината Синай и Бог му отстъпва своя престол:

“И на върха на планината видях

Великия трон, достигащ небосвода,

и мъж с най-благородно лице,

увенчан с царска корона; и с десница

си ме повика; и аз застанах пред трона.

Той ми връчи своя скиптър и венец

и ме помоли да заема престола,

от който стана. Аз погледнах

широкия кръг на света, под мене

бе земята, а небосводът бе над нея.

След това под нозете ми множество звезди

започнаха да падат и аз ги преброих... [2]

Това преображение, случило се с Мойсей в духа на египетската традиция, ни помага да разберем причините за един от най-устойчивите ранни гностични тропи: а именно историята за това, че човекът, като се качи на небето и види Господ, съблича смъртните си одежди (тялото), облича одеждите на безсмъртието (става ангел) и започва да сияе.

Този мотив виждаме например във “Възнесението на Исая”. С възнасянето на Исая нагоре от небе на небе лицето му се преобразява и започва да сияе [3]. В “Апокалипсис на Петър” сияят лицата на Илия и Мойсей, които Петър вижда на хълма Тавор.

Точно така е описан този процес на преобразяване в “Притчите на Енох” и в “2 Енох” - два текста, единият от които е достигнал до нас на етиопски език, а другият - на древноруски. Оригиналите и на двата вероятно са били писани в Египет около I век.

В тези две книги смъртният Енох застава пред Господ и съзерцаването на Госпос го превръща в ангел.

“И Господ ме повика с устата си: “Дерзай, Енох, не се страхувай! Стани и застани пред лицето ми навеки”. И ме вдигна Михаил, великият Господен ангел, и ме заведе пред лицето на Господ. И изпита Господ слугите си, като им каза: “Да остане ли Енох, за да стои пред лицето ми навеки”. А славните се поклониха и казаха: “Да остане” (2 Енох, 22: 5–7) [4].

Пред нас са същите “венци от слава и одеяния от величие в безкрайна светлина” (IQS IV, 7–8), които обещава на кумранците “Уставът на Общината”. Това са същите “венци от святост и многоцветни одежди” (4Q 11611–5 fr.10), които в Кумран обещават на Месията, а в “Химна на бисера” от “Деянията на Тома” - на всеки, който стане духовен двойник на Месията и се освободи от веригите на живота.

Това е устойчив зилотско-гностичен троп. Смъртните, които се възнесат на небето, събличат земните си одежди (плътта) и обличат ангелски одежди (астрално тяло).

Именно в този смисъл трябва да се разбира казаното от Исус в “Евангелието от Тома”: “Учениците му го попитаха: кога ще ни се явиш и кога ще те видим? Исус отговори: когато съблечете своите одежди, без да се срамувате и свалите дрехите си, и ги поставите под нозете си като малки деца, и ги сгазите, тогава ще видите Живия син и няма да се страхувате”.

Новото астрално тяло, получено вместо “свалените одежди”, сияе, както сияело лицето на Мойсей след срещата му с Бога. По същия начин сияят привържениците на Исус по време на молитви, иначе казано - тогава, когато виждат Бога и се сливат с него.

В “Деянията на Петър” стаята, в която се молят вярващите, сияе с “неизразима, невидима светлина, която никой не може да опише” [5]. Със същата светлина сияе затворът, в който се моли паството на Тома [6]. В “Деянията на Филип” се преобразява Филип. Преобразява се и Мариамна, когато се опитва да я залови стражата. Тялото ѝ се обвива с огнен облак и тя става подобна на “стъклен съд, изпълнен с дим и пламък”. За гностиците именно в такъв “огнен облак” живеят еоните.

Ще отбележим, че във всички описани по-горе случаи не става дума за преображение на Христос. Става въпрос за преображение на хора, които съвсем сигурно са родени от хора.

БЕЛЕЖКИ

1. Филон Александрийский. Жизнь Моисея, 1, 155–8.

2. Eusebius. Praeparatio Evangelica, 29 (бел. На автора).

3. The Ascension of Isaiah, 7, 25.

4. Библиотека литературы Древней Руси. РАН. ИРЛИ / Под ред. Д. С. Лихачева, Л. А. Дмитриева, А. А. Алексеева, Н. В. Понырко. СПб.: Наука, 1999. Т. 3: XI–XII века.

5. The Acts of Peter, 21, 8, Early Christian Apocrypha, Polebridge Press, 2012.

6. The Acts of Thomas, 13, 153, 7, Early Christian Apocrypha, Polebridge Press, 2010.

(Следва)