ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА

Както вече казахме, “Деянията на Павел” били протоортодоксален текст, оформен не по-рано от 160-190 г., когато католическата църква вече съществувала и се борела поне с някои видове гностицизъм. Но някои епизоди от тези “Деяния”, и преди всичко историята на Текла, имат в основата си откровено гностичен сюжет.

Павел бил новият Христос. Христос се явил пред Текла в облика на Павел. На жените било разрешено да проповядват и да кръщават. А образът на Текла, Славата Божия, спътницата на Павел, прекалено явно приличала на образа на Мъдростта Божия, спътницата на Симон Влъхвата.

Как такъв откровено гностичен сюжет е попаднал в “Деянията на Павел”, написани в края на II в. в лоното на римската църква в рамките на борбата с гностицизма?

Отговорът на този въпрос ни дава вероятно образът на царица Трифена: същата, която е изобразена като покровителка на Текла.

Както вече казахме, един от главните конкуренти на бъдещите ортодокси от 130 г. натам били маркионитите. При което даже не ставало дума за идеологическо съперничество, а за нещо по-сериозно - административно.

Ръководителят на понтийските християни Маркион се опитал през 30-те години на II век да стане римски епископ и след като претърпял поражение, създал своя църква, иначе казано - алтернативна административна структура със свои епископи, дякони и доходи.

Бихме могли да заподозрем, че борбата с гностицизма в Рим през 30-те години на II век е започнала именно като резултат от борбата с Маркион. Тази борба не била идеологическа. Тя била политическа и административна борба, водеща се с идеологически измерения. Както Сталин през 30-те години на миналия век не се борил с “дясното” и “лявото” отклонение, а със своите политически съперници Троцкий и Бухарин, така и папите Хигин и Анаклет, които възтържествували административно над Маркион, имали интерес да го разгромят идеологически.

Маркион бил богат човек: баща му бил не само ръководител на синопската християнска община, но и най-богатият корабовладелец в Синоп. Това едва ли би могло да стане без благоволението на властите: и тук отново се сещаме за царица Антония Трифена, дъщеря на управителя на Понт, Киликия и Кападокия и марионетна римска царица на Тракия. През 38 г. Трифена след любезна покана на император Калигула се отрекла от трона и се заселила като частно лице в Кизик. Въпреки това влиянието ѝ в Понт продължавало да бъде голямо, а дъщеря ѝ и синът ѝ станали съответно управители на Тракия и Мала Армения.

В “Деянията на Текла” Антония Трифена е изобразена като последователка и покровителка на равноапостолната Текла. Но това не е единственото, което я свързва с християнството.

Както знаем от “Деянията на апостолите”, един от събеседниците на Павел бил не някой друг, а Агрипа II, царят на Юдея. Той разговарял много дружески с Павел и даже се шегувал с него: “Още малко и ще ме убедиш да стана християнин” (Деяния, 26:28).

Фактическа съуправляваща (и както се говорело, съжителка на Агрипа) била по това време сестра му Береника, която след няколко години се омъжила за брата на Антония Трифена - понтийския цар Полемон. Разбира се, за вярваща юдейка по това време не било лесно да се омъжи за необрязан чужденец. Но Береника имала добър пример в лицето на сестра си Друзила, която точно по това време се омъжила за необрязания прокуратор на Юдея Антоний Феликс.

По странно съвпадение Йосиф Флавий съобщава, че Друзила била уговорена да се омъжи за Феликс от юдей на име Симон. А “Деянията на апостолите” потвърждават сведенията на Йосиф Флавий, като съобщават, че Феликс и Друзила ходели при Павел, за да разговарят с него за вярата (Деяния, 24:24).

Така всички тези високопоставени персонажи - юдейката Друзила и нейният римски съпруг Феликс, сестра ѝ Береника, нейният понтийски съпруг Полемон и сестра му Антония Трифена - били доста тясно свързани помежду си и в центъра на тези връзки наистина би могъл да се намира могъщият проповедник Симон Влъхвата/апостол Павел, който разрешавал порнеята, иначе казано - сексуалните връзки с необрязани.

Много е трудно да си представим, че през 60-те години на II век римски или ефески автор е бил осведомен за съществуването на царица Трифена, оставила следи основно върху монети и във вид на дарителски надписи в далечния за тези автори Кизик.

Друго нещо е провинция Витания и Понт, преминали на пряко подчинение на Рим през 62 г. Разбираемо е, че там фигурите на Трифена и нейния син са имали огромно значение.

И нещо повече - процъфтяването в понтийската община на последователите на Павел (напомням: това процъфтяването било такова, че в началото на II век в провинцията, според Плиний Младши, храмовете опустели и хората не принасяли жертви на боговете) може да се обясни лесно с покровителството, което оказвали на новото суеверие Трифена и Полемон. Религиозен сектант трудно може да стане най-едрият корабовладелец в града без знанието на царя.

(Следва)