“QUIZAS, QUIZAS, QUIZAS”

Чух по радиото една стара песен, която не бях чувал отдавна, и се сетих, че някога доста често превеждах в блога различни песни, но после това увлечение се изгуби, та си казах сега: защо пък не.

Песента наистина е много стара, по стара и от мене, а аз - въпреки че все още съм мъж в разцвета на силите си (цитирам Карлсон) - не съм в първа младост.

Написана е през 1947 година от кубинския автор на текстове и композитор Освалдо Фарес за пуерториканския изпълнител Боби Капо.

Текстът на песента не е нещо особено, музиката също не ми изглежда много сложна, но може и да греша, защото по музикалните въпроси съм пълен гьон.

Въпреки това песента "Quizás, quizás, quizás" (“Може би, може би, може би”) печели бързо световна популярност и се радва днес на множество интерпретации, като започнем от първоначалната на Боби Капо, минем през тази на Нат Кинг Кол и стигнем до тази на Андреа Бочели и Дженифър Лопес (последна интерпретация - 2017 г., на Грегъри Портър).

Аз обаче избрах тук изпълнението на Габи Морено, защото е великолепна с китарата, пък и много ми допада това нейно латиноамериканско “джо”, вместо “йо” (“yo” - “аз”) - във втория ред на втория куплет и по-нататък.

Разбира се - следва и мой превод...

Siempre que te pregunto Que cuándo, cómo y dónde Tu siempre me respondes Quizás, quizás, quizás Y así pasan los días Y yo desesperando Y tu, tu contestando Quizás, quizás, quizás Estas perdiendo el tiempo Pensando, pensando Por lo que mas tu quieras Hasta cuándo, hasta cuándo Y así pasan los días Y yo desesperando Y tu, tu contestando Quizás, quizás, quizás Y así pasan los días Y yo desesperando Y tu, tu contestando Quizás, quizás, quizás Estas perdiendo el tiempo Pensando, pensando Por lo que mas tu quieras Hasta cuándo, hasta cuándo Estas perdiendo el tiempo Pensando, pensando Por lo que mas tu quieras Hasta cuándo, hasta cuándo Y así pasan los días Y yo desesperando Y tu, tu contestando Quizás, quizás, quizás Quizás, quizás, quizás...

Винаги, когато те попитам: кога, как и къде - винаги ми отговаряш: може би, може би, може би. И така минават дните, и аз съм отчаян, а ти, ти отговаряш: може би, може би, може би. Пропиляваш си времето като мислиш, като мислиш за това, което най-много желаеш: докога, докога? И така минават дните, и аз съм отчаян, а ти, ти отговаряш: може би, може би, може би. И така минават дните, и аз съм отчаян, а ти, ти отговаряш: може би, може би, може би. Пропиляваш си времето като мислиш, като мислиш за това, което най-много желаеш: докога, докога? Пропиляваш си времето като мислиш, като мислиш за това, което най-много желаеш: докога, докога? И така минават дните, и аз съм отчаян, а ти, ти отговаряш: може би, може би, може би. Може би, може би, може би...