ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?

С голяма вероятност това е бил текст, написан от жена между 90-те години на I в. и 20-те години на II в. в римската провинция Витиния и Понт. Този текст е запазил спомените както за покровителството, което понтийската династия оказала на учениците на Павел, така и за преследванията, които ги връхлетели през 115-117 г., когато наместник на провинцията станал много пъти споменаваният от нас Плиний Младши.

Този текст пазел достоверни спомени за апостол Павел и го описвал като нисък кривокрак човек с голям нос. Този текст носел откровено гностичен характер. Той наричал Павел ново въплъщение на Христос, а неговата спътничка - Божия Слава.

Този текст очертавал също така ранния ареал на употребата на думата “християнин”. Както и в Новия завет, и в писмата на Плиний Младши, тази дума в “Деянията на Текла” се използва изключително като пейоративна: тя се влага в устата на враговете на Павел или на властите. “Донеси, че е християнин” - така Хермоген съветва Фамирис. “Изобличи го пред наместника Кастелий, че се опитва да прелъсти чужд народ с учението на християните” (Деяния на Текла, 14; Деяния на Текла, 16).

През 160-190 г. ортодоксален преразказвач експроприирал този текст, за да го включи в документ, призван да утвърди апостол Павел като собственост на римската църква. Но при това моментите от текста, които по-късно ще бъдат признати за гностични и еретични, още не били смятани от римската църква за такива.

Така достигаме до парадоксална ситуация. “Деянията на Тома”, “Деянията на Йоан”, “Деянията на Филип” и “Деянията на Павел и Текла” отразяват различни, далече разминаващи се видове християнство.

Едни от тези видове признават евнусите и жените апостоли, други - не. Едни знаят церемонията на двойното подпечатване с вода и елей, а други знаят само подпечатването с вода. Едни твърдят, че на Тайната вечеря Исус е причастил своите ученици с вино, други - че ги е причастил с вода, а трети - че е танцувал с тях танца на Плеромата. Едни смятат Яхве за творец на света, други го смятат за глуповат и ограничен демиург. Но всичките имат в себе си гностични черти.

Нещо повече, тези гностични черти са еднакво характерни за “Откровението на Йоан Богослов”, което нарича последователите на Павел “синагога на Сатаната”, и за “Деянията на Павел и Текла”, където Павел е изобразен като ново въплъщение на Христос, способно да променя облика си и съпровождано от Божията Слава!

Ако един и същи ген е характерен за два далече разделили се вида, разумно е да предположим, че този ген е притежавал и техен общ прародител.

Но как тогава да се съгласува това с твърдението на ортодоксите, че отначало е съществувала тяхната, правилната, вяра, а след това гностиците са я извратили?

(Следва)