ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ЧЕТВЪРТА / „ЗЛАТНИЯТ ПЪН“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО

ЗЛАТНИЯТ ПЪН

(LO TURZO D’ORO)

Четвърта забава от петия ден

ПАРМЕТЕЛА, ДЪЩЕРЯ НА БЕДЕН СЕЛЯНИН, НАМИРА СВОЯ КЪСМЕТ, НО ЗАРАДИ ИЗЛИШНО ЛЮБОПИТСТВО КЪСМЕТЪТ СЕ ИЗПЛЪЗВА ОТ РЪЦЕТЕ Ѝ, ТА ЕДВА СЛЕД МНОЖЕСТВО ИЗПИТАНИЯ ТЯ НАМИРА ОТНОВО СВОЯ СЪПРУГ В ДОМА НА МАЙКА МУ, КОЯТО Е ОРКА; КАТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ НЕОБИКНОВЕНИ ОПАСНОСТИ, НАКРАЯ СЕ РАДВА ЗАЕДНО СЪС СВОЯ ЛЮБИМ.

Да, мнозина от слушащите биха дали да им отсекат пръста, само и само да се научат как да си направят съпруг или съпруга по собствен вкус, а особено принцът, който също искал да седи до питка, омесена със захар и бадеми, а седял до купчина отрова. Но играта вече изисквала от Тола да направи поредната своя заявка; и тя, без да чака да изпълни дълга си под натиска на съдебен изпълнител, побързала да започне:

- Прекалено любопитният човек, който иска да знае неимоверно много, поднася съвсем близо горящия фитил към барутницата на своя успех; и често този, който души за чужди дела, изпуска своите. Тези, които се възпламеняват от излишно любопитство, копаят на различни места в търсене на съкровище, но ето че пропадат в отходни канали, като разбиват до кръв носовете си. Това се случило и с дъщерята на един градинар, а как - ще ви разкажа сега.

Живял някога един градинар, от беден по-беден, който колкото и пот да проливал в работата си, все не можел да свърже двата края. И си купил три прасенца, които започнал да охранва, за да може, когато пораснат трите му дъщери, да има поне нещо да им даде за зестра.

Паскуца и Чиче - по-големите дъщери - пасели своите прасенца на една прекрасна ливада, но не искали по-малката, Парметела, да ходи заедно с тях и я гонели да пасе своето прасенце някъде на друго място.

И веднъж, като гонела своята животинка по гората, в която сенките се отбранявали непреклонно срещу пристъпите на Слънцето, тя излязла на едно място, където течал ручей и като търговец на прясна вода хвалел със сребърен гласец своята стока, приканвайки пътниците да изпият по чаша. И като видяла там дърво със златни листа, откъснала едно листо и го занесла на баща си, а той, силно зарадван, отишъл и го продал за двадесет дуката, които стигнали да запушат няколко дупки в бъчвата на семейните нужди. А когато попитал дъщеря си къде расте дървото, чул в отговор: “Дръж това, което имаш, татко, господарю мой, и повече не питай, ако не искаш да си изпуснеш късмета!”

Като се върнала от гората на следващия ден, тя донесла още едно листо и така всеки ден продължила да къса листата на дървото, което накрая останало оскубано и голо, все едно са го обрулили ветровете.

Минала есента и веднъж девойката, като видяла в основата на дървото пън, целият златен, за който не ѝ стигали силите да го извади, донесла от дома си брадва и започнала да му подсича корените; накрая, като изскубнала пъна от земята, намерила под него разкошна стълба от порфир. Безмерно любопитна, Парметела се спуснала по стълбата дълбоко-дълбоко, в тъмна-претъмна пещера, която извървяла до края и излязла на една живописна равнина, където имало прекрасен дворец, а в него, където и да стъпиш, всичко било застлано със злато и сребро, а стените святкали в очите с бисери и скъпоценни камъни.

И Парметела вървяла разгорещена, разглеждала сияещите драгоценности и не видяла жива душа сред величествената постройка, докато не влязла най-сетне в една стая, където висели много картини. На тях тя видяла изобразени множество различни неща, като например невежеството на тези, които хората смятат за учени, несправедливостта на тези, които решават съдебните дела, човешките престъпления, за които Небето отмъщава - все неща, които могат да изумят човека, дотолкова изглеждали правдиви и живи. Там, в същата стая, тя видяла и една прекрасна, разкошно подредена маса.

Тогава девойката, като чувала как се обажда празният ѝ корем и като не виждала никого наоколо, седнала на масата, за да се нахрани като знатна госпожа. Но ето че в най-апетитния момент на обяда в стаята влязъл миловиден чернокож слуга, който ѝ казал: ”Стой тук и не си отивай, защото искам да се омъжа за тебе и да те направя най-щастливата жена на света!”

Парметела, която в уплахата си била зашеметена от примамливото предложение, се окопитила и се съгласила с това, което искал слугата. И в същия миг пристигнала една елмазена карета, впрегната в четири златни коня с криле от рубини и изумруди, които я понесли по въздуха, за да я развлекат, а вместо прислужници я заобикаляли маймуни със златоткани рокли; те я преоблекли от главата до петите, така че тя, цялата оплетена в разкош като паяк в паяжина, приличала на същинска кралица.

Но дошла нощта - когато Слънцето в желанието си да се наспи без комари край бреговете на индийските реки гаси светилника си - и чернокожият слуга казал на Парметела: “Щастие мое, ако искаш да поспиш, легни на това ложе; и когато се завиеш, угаси свещите и прави точно това, което ти казвам, за да не изпуснеш това, което вече си уловила”.

Парметела легнала, но едва първият сън затворил очите ѝ, чернокожият слуга се превърнал в прекрасен юноша, който легнал до нея, и тя, като се събудила и усетила как решат вълната ѝ без гребен, отначало едва не умряла от страх, но след това, като видяла, че всичко това няма да доведе до гражданска война, станала по-смела и приела предизвикателството.

А на сутринта - преди още Зората да излезе от дома си за пресни яйца, с които да подкрепи своя остарял любовник [1] - слугата, като скочил от леглото, приел отново предишния си цвят и напуснал Парметела, чиито вътрешности горели от мисълта за това кой ли лакомник е изял първото яйце на прекрасната кокошчица.

А когато настанала втората нощ, тя легнала на ложето, угасила свещите, както направила през вчерашния ден, и прекрасният юноша дошъл отново в леглото ѝ. Но когато той, уморен от игрите, заспал, Парметела взела огнивото, което приготвила предварително, запалила свещ, вдигнала покривалото и видяла абаноса, превърнал се в слонова кост, черния хайвер - в млечна пяна, изгорелите въглища - в негасена вар.

И докато стояла, замряла с отворена уста от тази красота, съзерцавайки най-дивната картина, която някога Природата е рисувала върху платното на чудесата, юношата се събудил и започнал да укорява Парметела с думите: “Ох, по твоя вина ще трябва да остана още седем години омагьосан - само заради безмерното ти любопитство, което те накара да си навреш носа в моите тайни! Махни се, бягай далече от очите ми, така ме нагласи, че не искам да те виждам повече, върни се обратно при своите дрипи, след като не можа да опазиш късмета си!” И с тези думи се изпарил като живак.

Нещастницата, треперейки цялата и със сведен поглед, излязла от двореца и щом се изкачила над пещерата, срещнала една фея, която ѝ казала: “Дъще моя, душата ми плаче за твоята злощастна съдба! Чака те голяма мъка, защото нещастното ти тяло ще трябва да върви на косъм от смъртта. Но за да избегнеш опасностите, които ти предстоят, вземи тези седем вретена, тези седем смокини и тази еводия. Вземи също така тези седем чифта железни обувки и върви, без да спираш, докато не ги изтъркаш. А след това ще видиш на терасата на една къща седем жени, които предат нишка, спускайки я отгоре надолу, а отдолу на нишката са завързани човешки кости. И знаеш ли какво трябва да направиш? Притаи се, замри, а когато нишката се спусне до долу, отвържи една кост и завържи едно от вретената, намазано с мед, и една смокиня. Те ще издърпат всичко това горе, ще почувстват на езика си сладост [2] и ще кажат: “Който ни намаза устните със сладост, съдбата да му донесе радост!” А след това една през друга ще започнат да викат: “Ей ти, която ни донесе тези сладки неща, покажи се, дай ни да те видим!” На което им отговори: “Няма да се покажа, защото ще ме изядете!” А те ще започнат да викат: “Няма да те изядем, бог да пази лъжицата ни!” Ти стой и не мърдай, защото те ще продължат: “Няма да те изядем, кълнем се, бог да пази шишовете ни!” Но ти стой неподвижно като човек, който сам си бръсне брадата. А те ще си знаят своето: “Няма да те изядем, кълнем се, бог да пази метлите ни!” Ти обаче им обърни внимание колкото на сушена смокиня [3]. “Няма да те изядем, кълнем се, бог да пази гърнетата ни!” Ти обаче си свивай устата и ни гък, иначе ще ти извадят душата. Накрая ще кажат: “Няма да те изядем, кълнем се, бог да пази Гръм и мълния!”. Тогава се качи при тях и знай, че няма да ти направят нищо лошо”.

Като изслушала с благодарност тези думи на феята, Парметела тръгнала по планини и долини и вървяла седем години, докато не изтъркала седемте чифта железни обувки. И стигнала до голяма къща, отгоре на която имало тераса [4], а на терасата седели седем предачки. И като направила всичко, което ѝ казала феята, след хиляди уловки и предпазливост, тя получила най-сетне клетвата в Гръм и мълния, показала се и се качила горе, където седемте ѝ казали в един глас: “Ах ти, кучко, предателко, ти си виновна, че нашият брат остана още седем години в пещерата, далече от нас, като черен роб! Но не се безпокой, макар че успя да изтръгнеш от нас клетвата и секвестира нашите гърла, при първия случай ще си платиш и за старото, и за новото! А сега знаеш ли какво трябва да направиш? Скрий се в този сандък и когато дойде майка ни, която с удоволствие би те глътнала, скочи ѝ отзад и я хвани за гърдите, които са толкова увиснали, че ги държи като торби зад гърба си, дърпай я с всички сили, не я пускай, докато не ти се закълне в Гръм и мълния, че няма да ти направи нищо лошо”.

Парметела изпълнила всичко това и майката, която отначало се кълняла в лопатата за въглища, в столчето, в закачалката, в мотовилката и в сушилнята за чинии, накрая била принудена да се закълне в Гръм и мълния; тогава Парметела пуснала гърдите ѝ и застанала пред орката, която ѝ казала: “Е, добре ме подреди! Но внимавай, дръж се тихо, предателко, че още при първия дъжд ще те насапунисам!”

И търсейки случай да изяде Парметела, тя донесла веднъж дванадесет чувала, в които били смесени боб, грах, фъстъци, леща, ориз и лупин, и казала на девойката: “Чуй, предателко, това, което донесох, трябва да го отделиш едно от друго. А ако не го направиш до вечерта, ще те глътна като зепола за три кавало!”

Нещастната Парметела, като седнала между чувалите, започнала да плаче, нареждайки: “Майчице мила, колко скъпо ми излезе този златен пън! Времето изтече и се затварят кепенците на моето мизерно магазинче. За това, че видях само за минута как едно черно лице се превръща в бяло, почернялото ми сърце ще бъде разкъсано на парчета. Горко ми, простих се с живота и вече съм погребана, защото нямам изход! Час ще мине, друг ще мине и няма да се спася от гърлото на вонящата орка! И няма кой да ми помогне, и няма кой да ме посъветва, и няма кой да ме утеши, нещастната аз!”

Но ето че, когато Парметела предизвиквала над себе си буря с дъжд и вихър, който изтръгва дървета от корен, се появил внезапно Гръм и мълния, защото времето на неговото проклятие свършило. И макар че бил ядосан на Парметела, нали кръвта вода не става, като я видял да ридае, я попитал: “Защо плачеш, предателко?” А тя му разказала как се гаври с нея майка му и какъв край ѝ готви - да я изкорми и да я изяде. И Гръм и мълния отвърнал: “Стани и погледни по-весело, защото няма да стане така, както ти е казала” За един миг той изсипал всичко от чувалите на земята и по негова заповед наоколо плъпнал цял поток мравки; те започнали да трупат на отделни купчини отделните зърна, така че Парметела напълнила скоро всичките чували.

Дошла орката и като видяла, че всичко е свършено, побесняла и започнала да вика: “Ах, този негодник Гръм и мълния как ме нареди! Но ти ще ми платиш за изхабената стока [5]! Ето ти дванадесет калъфки за дванадесет дюшека, които трябва да натъпчеш до вечерта с пух и пера. Ако не го направиш, ще те изкормя”.

Нещастната девойка взела калъфките, седнала на земята и започнала да реве като на гробище; и когато си деряла лицето с нокти и леела ручеи от сълзи, се появил Гръм и мълния и казал: “Не плачи, предателко! И не се страхувай, с мене ще доплуваш до тихо пристанище. А ако искаш да плачеш, разпусни косите си, разположи калъфките на земята, ридай и викай, че е умрял кралят на птиците; и ще видиш какво ще стане”. Парметела направила така; и ето че се появил цял облак птици, от който небето потъмняло. Те така пляскали с крилете си, че летели цели кошници пух и пера; и тя успяла да натъпче дванадесетте калъфки за по-малко от час.

Върнала се орката и като видяла, че Парметела се е справила с работата, се надула така, че хълбоците ѝ започнали да пукат. И казала: “Е, добре ме начеса Гръм и мълния! Но маймуна без опашка да остане, ако не го пипна там, където не може да ми избяга!” И отново казала на Парметела: “Тичай с всички сили към къщата на сестра ми и кажи да ми изпрати музикалните инструменти, защото съм намерила невеста за Гръм и мълния и искам да вдигна сватба, не по-лоша от кралска”. А по друг път изпратила на сестра си вест, когато се яви за инструментите предателката, да я убие и опече, а след това двете ще хапнат човешко месо.

Като чула, че ѝ дават по-лека работа, Парметела се развеселила, защото си помислила, че идват по-добри времена - о, колко грешни биват хорските мнения!, - но по пътя я срещнал Гръм и мълния и казал: “Къде бързаш, нещастнице? Не знаеш ли, че вървиш към смъртта си, че сама си слагаш примка на шията? Че сама си точиш ножа, че сама си вариш отровата? Защото те изпращат при такава люта орка, която ще те глътне на един път. Но ме чуй и не се съмнявай: ето това хлебче, този сноп сено и този камък. Когато стигнеш до къщата на леля ми, внимавай: насреща ти ще изскочи огромно корсиканско куче и ще започне да лае, заплашвайки да те разкъса със зъбите си. Подхвърли му хлебчето и ще му затвориш устата. Когато се приближиш още, ще срещнеш отвързан кон, който ще препусне към тебе, за да те стъпче с копитата си: хвърли му сеното и ще му вържеш краката. Накрая ще стигнеш до врата, които постоянно движат крилата си като юмруци; подложи отдолу камъка и те ще се успокоят. Като влезеш в къщата, ще се качиш по стълбите и ще видиш там орката, която седи до запалена печка с малко момиченце в ръцете. И тя ще ти каже: “Вземи за малко момиченцето ми, а аз ще се кача горе за инструментите”. Но знай, че тя ще отиде да си наточи зъбите, за да те разкъса на парчета. Хвърли момиченцето в печката без жалост, защото това е семе на орки, вземи инструментите, които лежат зад вратата, и бягай презглава, докато не се е върнала орката, иначе тежко ти. Но внимавай: инструментите са в кутия, която не трябва да отваряш, ако не искаш да си навлечеш нова беда”.

И Парметела изпълнила всичко, което казал нейният любим, освен едно: защото, щом излязла от дома на орката с инструментите, не се стърпяла за минута даже - отворила кутията и всичко полетяло на различни страни: тук флейта, там обой, на една страна гайда, на друга кречетало; летели и издавали във въздуха различни звуци, а Парметела ги гонела, дерейки от отчаяние лицето си до кръв. В същото време орката слязла обратно в стаята и като не видяла Парметела, подала глава от прозореца и извикала на вратата: “Смажи тази проклетница!” А вратата отвърнала: “Няма да я докосна даже, тя ме подпря с камък!” Орката извикала на коня: “Стъпчи злодейката!” На което конят отговорил: “Не искам да я тъпча, тя ми даде да хапна сено!” Накрая орката извикала на кучето: “Разкъсай подлата твар!” А кучето: “Нека си върви по пътя, тя ми подхвърли хлебче!”

И тогава Парметела, която гонела с вопли летящите инструменти, се натъкнала на Гръм и мълния, който не я пощадил в думите си никак, като ѝ казал: “Предателко, учиш се за своя сметка, но те мързи да си научиш уроците [6]! Помисли си само до какво те доведе твоето проклето любопитство!” С едно изсвирване той извикал всичките инструменти обратно и затворил кутията, която дал на Парметела и казал да я отнесе на майка му. А тя, като видяла кутията, започнала да вика до небесата: “Защо съм така наказана! И сестра ми се опълчи срещу мене, не пожела да ми достави удоволствие!”

Но по същото време дошла невестата, която орката избрала за сина си. Тя била истинска чума, едра шарка, харпия, мрачен облак, със нос като свинска зурла, с физиономия като на див звяр, страшна, сбръчкана, студена като камък, и - както била украсена с хиляди цветя и гирлянди - приличала на новооткрита кръчма. Бъдещата свекърва подготвила в нейна чест голямо пиршество и, със зла умисъл в главата, поставила масата до един кладенец. Зад него настанила седемте си дъщери, всяка в факел в ръцете, а Парметела поставила на края на кладенеца с намерение, когато я обземе дрямка, да я блъсне долу.

И така, докато продължавал пирът и кръвта в жилите вече започнала да кипи, Гръм и мълния, намръщен като млада булка, която са оженили насила, рекъл тихо на Парметела: “Кажи, предателко, обичаш ли ме?” Тя отвърнала: “До небесата и по-нагоре”. Той ѝ казал: “Ако ме обичаш, целуни ме”. А тя в отговор: “Бог да ме пази, това няма да стане. Ти имаш тази красавица, която седи до тебе - нека Небето да ви пази много години, да ви даде добро здраве и синове за наследници!” А невестата подхванала: “Ха-ха, веднага си личи, че за нищо не ставаш, сто години да живея! Дърпаш се да целунеш такъв красив момък, а аз за два печени кестена дадох на пастиря да ме нацелува цялата!”

Като чул тази приятна новина, женихът променил лицето си, надул се като жаба и залъкът заседнал в гърлото му; но прибрал корема си, поразвеселил се и преглътнал горчивия хап с мисълта да запише това в счетоводната книга и по-късно да сравни дебита с кредита. А след вечерята се простил с майка си и сестрите си, като останал само с невестата и Парметела, готвейки се да отиде в спалнята. И когато Парметела, като слугиня, сваляла обувките му, казал на жена си: “Жено, видя ли как това горделиво същество отказа да ме целуне?” “Глупаво постъпи - отвърнала жена му - като не поиска да целуне такъв красавец. Не като мене: за два печени кестена се позабавлявах до насита с пастиря!”

Гръм и мълния нямал повече сили да търпи, защото при мълниите на отвращение от невестата и гръмотевиците от нейните постъпки така му загорчало, че извадил кинжала си, заклал я на място, а след това, като изкопал в мазето яма, я заровил там. После, прегръщайки Парметела, ѝ казал: “Ти си моята радост, ти си цветът на жените и огледало на честта! Сега ме гледай колкото искаш, дай ми ръката си, вдигни лице за целувките ми, притисни се до сърцето ми, защото искам да бъда твой, докато свят светува!”

С тези думи те легнали в леглото и останали там, изпълнявайки казаното в “Gaudeamus” до това време, когато Слънцето, като пуснало огнените си коне от конюшните на водите, ги подгонило да ги пасе в полетата, засети от Зората. И тогава влязла орката, носейки според обичая пресни яйца, за да подкрепи новобрачните и да ги поздрави с думите: “Блажени са тези, които вземат съпруга, и тези, които имат свекърва!” И не могла да повярва на очите си, като видяла Парметела в обятията на сина си. А когато чула от тях какво се е случило, се понесла като вихър към сестра си, за да обсъдят заедно как да извади от окото си омразната прашинка, от която не поискал да я избави синът ѝ.

Но там трябвало да разбере, че от мъка по изпепелената си дъщеря сестра ѝ се хвърлила в печката, така че зловонието от саждите се носело по цялата околност; и бесът на орката бил толкова неистов, че - като се превърнала в овен - блъскала главата си в стената, докато мозъкът ѝ не се разлетял навън. А Гръм и мълния установил мир между Парметела и сестрите си, така че оттам нататък те живеели в щастие и доволство, като проверили на практика истинността на казаното:

който е упорит - побеждава.

1. Аллюзия на мита за Еос и Тифон.

2. По време на работата си предачката мокрела от време на време нишката с вода или слюнка.

3. Което ще рече: никакво внимание.

4. В Неапол някога и до наши дни къщите не се покриват с керемиди; оформят се тераси, където стопаните могат да спят в горещо време, да се хранят или да се занимават с къщна дейност.

5. Иначе казано: ще намеря как да ти го върна.

6. С други думи: не си научила нищо.

(Следва)