ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

Кога са се появили най-първите гностици?

За каноничната църква този въпрос не представлявал никакво затруднение. Ереста на гностицизма е задънена улица, отклонила се от ствола на истинската вяра, а родоначалник на тази заблуда бил именно Симон Влъхвата. Отначало съществувала правилната вяра, но след това еретиците я извратили.

В средата на II в. Юстин Мъченик споменава, че е срещал лично последователи на антиохиеца Менандър, който, на свой ред, бил ученик на Симон Влъхвата. Този Менандър твърдял, че също е Господ и обещавал на учениците си физическо безсмъртие. А основоположникът на класическия гностицизъм Валентин, ако се вярва на Климент Александрийска, бил уж ученик на някой си Теуда, който, на свой ред, бил ученик на апостол Павел [1].

За това, че в учението на истинския Павел би могло да има значителен гностичен компонент, вече говорехме и ще говорим още. Но ако гностицизмът е бил още една трансформация на учението на Павел, бихме могли да очакваме, че гностичните Евангелия ще са написани преди всичко от името на Павел или на Савел, или на Симон.

Но гностичните текстове, написани от името на Павел, са нищожен дял от другите гностични текстове.

Нещо повече - много от тях пазят по-автентични, отколкото при учениците на Павел, текстове за положението на нещата в сектата след смъртта на Исус и помнят добре, за разлика от Лука, че ръководител на църквата след Исусовата смърт станал брат му Яков.

След откриването на първите истински гностични текстове учените отишли в друга крайност: гностицизмът изобщо няма никакво отношение към християнството. В него виждали влияние на будизма, зороастризма и неоплатонизма.

Това било дохристиянско движение, което води началото си от древни вавилонски и персийски образци [2], от пренаписан зороастризъм [3], от платонизма с неговото разделяне на царството на Идеите от света на Вещите, от дуалистичната религия на персите и от будизма, който учи, че животът е страдание [4].

Влияние на будистите и персите в късния гностицизъм безусловно има, защото последователите на Исус проповядвали наистина до самия Инд и до същия Инд се простирал тогава гръцкоговорещият свят. По това време в Александрия можел да се срещне не само практикуващ будист, но (при по-голям късмет) и китайски търговец. През I–IV в. Близкият Изток бил религиозен парник и ноев ковчег с чифт представители на всяка вяра.

Но ако влиянието на будизма, платонизма и зороастризма е било толкова голямо, защо Буда и Зороастър влезли в гностичния пантеон на многократните Спасители едва през III в., по време на реформите на Мани, а Платон станал почитан сред пророците едва при друзите през XI в.? Ако гностицизмът е бил основан от Платон, Зороастър и Буда, защо те не са влезли в списъка на неговите основатели от самото начало?

Защо в ранния гностицизъм като многократни Спасители почти винаги фигурират или Исус, или персонажи от Стария завет - Сит, Шем, Енох, Ной и Мелхиседек (по правило представляващи предходни въплъщения на Исус), или неговите апостоли?

Въпреки всичките усилия на историците, археолозите и филолозите, засега не знаем нито един гностичен текст, който явно да предшества раждането на християнството [5].

Може накрая да се предположи и още един вариант: гностицизмът е бил продукт на вътрешна еволюция на юдаизма. Но ако това е така, как Йосиф Флавий не споменава нищо за съответната юдейска секта?

Отговорът е, че той споменава за нея. А именно - когато говори за “есеите”.

Есеите, според Йосиф Флавий, “вярват твърдо, че макар тялото да е тленно и материята да е преходна, душата остава винаги безсмъртна; че - произлизаща от най-фин етер и въвлечена от някаква природна пленителна сила в тялото, душата се намира в него като в затвор, но щом телесните окови паднат, тя, като освободена от дълго робство, отлита весело във висините” [6].

Това е удивително вярване от гледна точка на ортодоксалния юдаизъм.

Ортодоксалният юдаизъм от епохата на Втория храм не казвал нищо за душата. В цялата Тора няма да намерите нито ред, който да говори поне с някаква определеност не само за безсмъртна човешка душа, но изобщо за нейно съществуване.

В Тората човекът не може да вижда бога, човекът не може да бъде въплъщение на бога, човекът не може да се качва на небесата: и това не било случайност, а напротив - било системообразуващ принцип на монотеизма. Между Бога и човека лежала непреодолима ивица от препятствия, с бодлива тел, със светлини на прожектори, с постоянни теологични патрули и датчици за движение, които проследявали бдително нарушителите. Между Бога и човека нямало никого: в Жреческия кодекс няма даже ангели, пророчески сънища и говорещи животни. Ортодоксът от времето на Ездра би сметнал за чудовищно езичество и прелъстяване на Израел идеята за душа, която е част от бога.

Дори ранните фарисеи не говорели нищо за душата: това, което “Книгата на Даниил” обещава на надигналите се срещу Антиох Епифан въстаници, е вечен живот и възкресение на тялото. Същите вярвания характеризирали и римската църква, поне през II–III в. Нашият добър стар познайник Юстин Мъченик, както помним, подчертавал специално, че душите не могат да бъдат безсмъртни. Погледът на бдителния Юстин уловил, че безсмъртната душа, както и да извъртаме, е бог. “Душите са смъртни и подлежат на наказание” - твърдял Юстин [7]. Безначален и неразрушим е само Бог, а възкръсва плътта.

И ето че според Йосиф Флавий есеите вярвали не във физическото възкресение на тялото, а в това, че след смъртта “душата, като освободена от дълго робство, отлита весело във висините”. Сравнете с гностиците, които “учат, че душата има божествен произход и се изпраща на този свят за наказание” [8].

Но мирните есеи (ако изобщо някога са били такива, каквито ги описва на страниците си Йосиф Флавий) не били единствените, които имали тази възвишена и тази неортодоксална представа за човешката душа като част от бога.

Същото убеждение, според Йосиф Флавий, било характерно и за кървавите сикарии.

В седма глава на “Юдейската война” се разказва за отбраната от сикариите на Масада - непристъпната крепост на Ирод на брега на Мъртво море, където се пазели запаси за дълговременна обсада и оръжие за десет хиляди души. Диверсионната операция на сикариите за завземането на този арсенал поставила началото на войната, също както завземането на арсенала в Сепфорис се превърнало в отправна точка за въстанието на Юда след смъртта на Ирод през 4 г. пр. н. е. Сходството между двете операции се усилва и от това, че Юда Галилееца, прародител на Месията Менахем, който завзел Масада, и Юда, син на водителя Езекия, който вдигнал въстание през 4 в. пр. н. е., са вероятно едно и също лице.

Скоро след завземането на Масада Менахем заминал за Ерусалим, провъзгласил се там за цар и бил убит, но неговият роднина, Елеазар бен Яир, продължил да командва непристъпната крепост, очаквайки пришествието на Божието царство и от време на време разорявайки околните градчета. Жителите на тези градчета изобщо не били езичници, а други евреи, които обитателите на Масада смятали за деца на Велиал, защото вярвали в техния бог по друг начин.

“Няма никаква разлика - казвали сикариите - между тях и чуждоземците, защото те предадоха срамно свободата, за която имаше толкова много войни, и обикнаха римското робство” [9].

Това била удобна философия, позволяваща не само да се ограбват невъоръжените селяни заедно с въоръжените римляни, но и да се възвисява този грабеж до богоугодно дело.

Когато римляните обсадили Масада, всички сикарии, намиращи се в крепостта, извършили масово самоубийство, също като участниците в сектата на Джим Джонс в Джонстаун през 1978 г. Те убили жените и децата си, а след това се лишили от живота си взаимно.

Но това не бил просто акт на отчаяние. Преди масовото самоубийство Елеазар бен Яир се обърнал към сектантите с прочувствена революционна реч, която, разбира се, е измислена от Йосиф, но се основава на идеи, които са му добре познати.

Съдържанието на тази реч било съвсем парадоксално. Всичко, което знаем за юдейския миленаризъм по това време, ни кара да предположим, че Царството божие в него - както в “Откровението на Йоан Богослов” и дори в “Евангелието от Марк” - е имало напълно материален характер.

То било Ново небе и Нова земя. То било Дърво на живота, засадено до Престола на Господ, Великия цар, който ще слезе, за да посети земята със своята милост. При неговото настъпление планините ще подскачат като овце, небето ще се навие като свитък и Месията ще дойде с войски от ангели върху облаци. Даже в Ерусалим, в най-последния момент от щурма на Храма, жертвите ще бъдат много големи, защото обезумялата тълпа с жените и децата си ще търси спасение в горящото здание заради думите на някакъв лъжепророк, който точно в деня на щурма ще възвести на града, че “Бог заповядва да влязат в храма, където ще видят знамение за тяхното Спасение” [10]. От това се вижда, че тълпата е чакала Спасение, или в обратен превод - Йешу, даже в последния момент, и че това Спасение/Йешу е било съвсем осезаемо и материално.

И ето че тогава, когато въстанието е разгромено, а обсадените в Масада фанатици са заплашени от мъчителна смърт, техният лидер изведнъж съобщава на своите подчинени, че Царството божие не е от този свят.

“От най-ранното пробуждане на съзнанието в нас са ни внушавали наследения от отците божествен закон, а нашите предци са подкрепяли това и с мисъл, и с дело, че не смъртта, а животът е нещастие за хората. Защото смъртта дарява на душите свобода и им открива вход към родно чисто място, където не могат да ги постигнат никакви страдания” - заявява Елеазар [11].

Но това е на практика същото, което казват преди екзекуцията си апостол Юда Тома и апостол Филип! Те искат именно да се избавят от тленната си плът, за да отидат по-скоро в Рая на небето!

Никакви аналози на подобни заявления в ортодоксалния юдаизъм няма и не може да има. Може да прочетете цялата Тора и никъде няма да намерите, че смъртта “дарява свобода на душата”. “Законът”, за който говори терористът Елеазър, съвсем не е Тората, а учението на “четвъртата секта”.

Сикарият Елеазар бен Яир нарича душата “родствена на бога”. “Докато те (душите) се намират в оковите на тленното тяло и са заразени с неговите пороци, те всъщност са мъртви, защото божественото не хармонира с тленното - продължава Елеазар, - но когато тя (душата), освобождавайки се от привързващото я към земята и натрапеното ѝ бреме, достигне своята родна обител, едва тогава ще придобие блажена мощ и непритесняваща я с нищо сила” [12].

На пръв поглед това е напълно парадоксален обрат! Всичко, което знаем за “четвъртата секта”, свидетелства, че тя се надявала на Царството божие на земята и на практика го насаждала с огън и меч. Но само на пръв поглед.

В действителност подобен обрат е напълно логичен. Речта на Елеазар бен Яир прилича на баснята за “киселото грозде”. Когато въстанието било в началото си, в политическата програма на сектата присъствали физическото безсмъртие, венците и троновете. Когато програмата се оказала неизпълнена по независими от нейните автори обстоятелства, авторите заявили, че венците, троновете и безсмъртието очакват всичките им последователи на небето.

Иначе казано, можем да предположим, че юдейският гностицизъм е възникнал като разновидност на учението на зилотите.

И наистина - гностичните текстово и текстовете от Кумран имат много поразителни паралели. Много повече от паралелите между гностиците и ортодоксите.

БЕЛЕЖКИ

1. Климент Александрийский. Строматы, 7, XVII, 106, 4.

2. Wilhelm Bousset, Kyrios Christos. Geschichte des Christusglaubens von den Anfängen des Christentums bis Irenaeus Göttingen, 1913. S. 222–263.

3. Richard Reitzenstein. Das iranische Erlosungmysterium, Leipzig, 1921.

4. Henry L. Mansel The Gnostic Heresies of the First and Second Centuries, London, 1875. P. 16–31.

5. Edwin Yamauchi Pre-Christian Gnosticism, A Survey of the Proposed Evidence, Tyndale Press, 1973.

6. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 11.

7. Юстин Мученик. Разговор с Трифоном иудеем. Гл. 5.

8. Климент Александрийский. Строматы, 3, III, 13, 2.

9. Иосиф Флавий. Иудейская война, 7, 8, 1.

10. Иосиф Флавий. Иудейская война. 6, 5, 2.

11. Иосиф Флавий. Иудейская война. 7, 8, 7.

12. Иосиф Флавий. Иудейская война. 7, 8, 7.

(Следва)