БУНТЪТ НА НЕВЕЖИТЕ

Юлия Латинина разказва историята на ваксинирането и борбата с него. Как се обединяват африкански магьосници, имами, православни фундаменталисти, “зелени” и производители на ментемицини.

Във филма от 2011 година “Contagion” човечеството е обхванато от ужасна епидемия. А спасението идва тогава, когато изобретяват ваксина срещу заразата. Ваксината е малко, разиграват я на лотария, спечелиш ли ваксина - печелиш живот. Създаването на ваксината е кулминация на филма. Нещо като бомба, обезвредена една минута преди взрива.

Уви, реалността не е кино.

Ваксина вече има, но не всички искат да се ваксинират.

- Броят на желаещите да се ваксинират в САЩ миналата година беше едва 50%, като сред афроамериканците в известни моменти този брой слизаше до 32%. Лидерът на “Ислямска нация” Луис Фарахан призова своето паство да не се съгласява с тези неприемливи за Аллах експерименти.

- В България броят на нежелаещите да се ваксинират е 67%,

- в Румъния - около 40%,

- във Франция през декември 2020 година бяха ваксинирани едва 40% от населението.

За Африка и Пакистан не говоря. Там отдавна знаят, че ваксините са направени от белите, за да заразяват черните със СПИН, и вероятно, за да направят мюсюлманите безплодни. На този фон 62% руснаци, които не искат да се ваксинират, не изглеждат нещо извънредно. Ами да. Почти като българите и французите...

При това обаче на мнозина им се струва, че високият брой на антиваксърите е някаква особеност на Русия. Може би защото самата държава водеше ожесточена пропаганда срещу западните ваксини (и обществото съобрази, че в такъв случай нашите са още по-лоши), или защото гражданите не вярват вече на държавата, предполагайки, че в Русия не е възможно да се направи качествена ваксина.

Но преди да говорим за ситуацията в Русия, нека да видим отначало как исторически са изглеждали отношенията мужду ваксините и ваксиниращите се и кога и къде те били доволни, а кога - протестирали.

ЕДРА ШАРКА

През 1796 година английският лекар Едуард Дженър взема осемгодишния син на своя градинар, порязва ръката му и втрива в нея гной от фистула, образувала се на ръката на доячката Сара Нелмс. По това време Нелмс боледувала от кравешка едра шарка и Дженър забелязал, че хората, които са боледували от кравешка едра шарка, не боледуват от истинска едра шарка - страшна болест, която косяла по това време градовете, убивайки около 30 процента от жертвите и обезобразявайки лицата на мнозина оцелели.

Казано на съвременен език, Дженър взел жив атенюиран вирус (иначе казано - вирус, пропуснат през животно и загубил способността си да се размножава в човека) и накарал имунната система на малкия Джеймс Филипс да изработи срещу него антитела, които били ефикасни и срещу едрата шарка. След шест седмици Дженър заразил малкия Филипс с едра шарка и той не се разболял. За подобно провеждане на опити никакъв “Lancet” не би напечатал в днешно време изводите на Дженър, а за експерименти с деца той просто би отишъл в затвора.

Но тогава не е сега и с опита на Дженър в живота на човечеството влиза ваксината срещу едра шарка, която заменя старата, добре известна в Китай и Африка практика на вариолацията, когато в разрез на ръката се втрива съвсем истински опасен вирус. (Идеята се състояла в това, че едрата шарка се предава по въздуха и ако попадне в кръвта, а не в дихателните пътища, болестта ще протече по-леко.)

А между другото и думата ваксинация е измислена също от Дженър. Тя произлиза от латинската дума vacca - крава.

Едрата шарка била по това време една от най-страшните болести на човечеството и от 1853 г. ваксинацията срещу едра шарка в Англия станала задължителна. Всяко новородено дете трябвало да бъде ваксинирано. В противен случай семейството плащало глоба или отивало в затвора.

При това ваксината по това време не била чак толкова безопасна, не толкова заради самия вирус, колкото заради дивите антисанитарни условия и липсата на навик у лекарите да изваряват спринцовките, особено когато ваксинирали бедни хора. Затова желаещите за ваксиниране не били много. Само в малкото градче Лестър през 80-те години на XIX век се провели около шест хиляди съдебни процеса срещу антиваксъри.

Ето един типичен случай. През 1884 година някой си Едуард Айрънс ваксинирал дъщеря си и тя дълго боледувала. Айрънс отказал да ваксинира следващото си дете. По време на съдебния процес той цитирал мнението на няколко лекари за вредата от ваксинирането и казал, че според него съдът не трябва да иска изпълнение на закона с оглед на съзнателните възражения срещу него. На това председателят казал, че малко неща предизвикват толкова разнообразни мнения, колкото въпросът за ваксинирането. Но било доказано, без всякакво съмнение, че ваксинирането води до това, че едрата шарка се проявява в по-мека форма. Съдът бил единодушен в мнението си по въпроса.

Залепили на Айрънс глоба от 20 шилинга.

А ето много по-печалната история на Джордж Банфорд. През 1868 година му се родило дете. Банфорд го ваксинирал и детето се покрило цялото с язви. Пред 1870 година му се родило второ дете, Банфорд ваксинирал и него: започнал ерисипелас. През 1872 година на Банфорд му се родило трето дете: отново започнал ерисипелас и детето починало. Банфорд отказал да ваксинира четвъртото си дете и получил глоба от 10 шилинга.

Ваксините често не били пречистени; при инжектирането им не се спазвали елементарни хигиенични правила; противниците на ваксинирането манипулирали ловко със статистиката и когато през 1884 година в Лондон се разразила епидемия от едра шарка, не преставали да натякват, че в града са ваксинирани 96% от децата, което означава, че ваксините не действат. При такива входни данни много родители предпочитали да лежат седем дена задържани и техният поход към затвора в съпровод на съмишленици се превръщал в масови демонстрации срещу ваксините.

Срещали се и по-страшни случаи: Артър Уорд имал две деца, пострадали според него от ваксините, и отказал да ваксинира третото. Осъдили го да плати глоба. Той не платил глобата. В дома на Уорд дошли пристави да опишат мебелите. Мебелите на първия етаж им се сторили негодни и те отишли на втория. Бременната жена на Уорд (той не си бил у дома) им препречила пътя. Отблъснали я. От нервното сътресение жената се озовала в болница, родила мъртво дете и след една седмица също починала.

Същото ставало и в САЩ, където задължителното ваксиниране било въведено на щатско равнище по време на епидемията от едра шарка през 1898-1904 година. Там през 1905 година Върховният съд приел епохално решение за допустимостта на задължителното ваксиниране срещу едра шарка и сравнил в това решение правото на държавата да ваксинира задължително с правото да мобилизира принудително. Ваксинирането по време на пандемия е като мобилизирането на войници по време на война, заключил съдът.

А ваксините продължавали между другото да бъдат замърсени, и спринцовките също. През 1901 година в Ню Джърси девет деца, ваксинирани срещу едра шарка, починали от тетанус.

Местните власти започнали да организират “ваксинационни ескадрони”. Те често отцепвали цели квартали; в Мидълзбро полицията и ваксинаторите оградили негърското гето, слагали на хората белезници и ги ваксинирали под дулото на пистолета.

В крайна сметка едрата шарка станала първата и единствената заразна болест, изчезнала напълно от човешката популация. Без принудителното ваксиниране това не би било възможно.

ПОЛИОМИЕЛИТ

Докато в останалите области медицината постигала успехи, към средата на ХХ век един от най-страшните убийци станал полиомиелитът. Полиовирусът (или по-точно, трите негови разновидности, трите серотипа) се предавал с отпадъчните води и попадал в стомаха. Най-често (при 70% от случаите) болестта протичала без симптоми, но при 0,5% от случаите вирусът попадал от стомаха в централната нервна система и водел до временен или постоянен паралич; 2–5% от децата и 15–30% от възрастните, при които вирусът попадал в централната нервна система, умирали.

Към средата на ХХ век САЩ имали средно 20 хиляди случая на полиомиелит за година, а през 1952 и 1953 година броят им се повишил до 58 хиляди, с 1400 и 3200 смъртни случаи съответно.

Смятало се, че една от жертвите е президентът Франклин Делано Рузвелт: той се парализирал, след като боледувал от полиомиелит в юношеска възраст. Днес, между другото, много лекари смятат, че краката на Рузвелт отказали да му служат заради синдром на Гилен-Баре, но тогава всички, и самият Рузвелт, обвинявали полиомиелита.

Така или иначе, президентската болест била удостоена с повишено внимание. Рузвелт, по време на когото обемът на държавната намеса в американската икономика достигнал безпрецедентни даже за нашето време мащаби, можел лесно да направи борбата с полиомиелита федерална програма.

Но вместо това - като добър психолог - той предпочел да мобилизира масите и на 3 януари 1938 г. обявил за създаването на Национален фонд за детския паралич. Президентът призовал частните граждани да дарят на фонда по 10 цента. Към 29 януари Белият дом бил погребан под купища писма. Броят им достигнал 80 хиляди - хората от цяла Америка изпращали десетцентови монети, четвърт и цели долари, от което се събрали 268 хиляди долара.

Така борбата с полиомиелита станала национална свръхидея и дело на цялото общество, както в СССР - борбата за комунистическо възпитание на младите хора.

Най-добрите лекари се съревновавали да създадат ваксина срещу полимиелита. За това се прилагали нови методи; разработвала се и се подобрявала бързо практиката на клиничните изпитания. До 1955 г. фондът изхарчил за борба с полиомиелита 233 милиона долара. В памет за тези събития след смъртта на Рузвелт ликът му украсил американските десет цента.

През 1955 г. усилията на фонда се увенчали с успех: доктор Солк представил на американската публика ваксина, състояща се от умъртвен, инактивиран с формалин вирус. Това само по себе си било огромно постижение, защото до това време се смятало, че вирусът, за да предизвика имунитет, трябва да бъде жив, а мъртвият вирус не може да доведе до имунитет. В изпитанията на ваксината участвали около 2 милиона деца и хората се блъскали, за да запишат децата си за участие в опитите.

Солк, разбира се, имал и съперници. Най-успешен от тях бил доктор Албърт Сейбин, който дълго време създавал жива атенюирана ваксина срещу вируса. Честно казано, ваксината на Сейбин била много по-добра. Първо, живата ваксина наистина дава много по-стабилен имунитет, и второ, ваксината на Сейбин не трябвало да бъде инжектирана: просто я капели в устата. Това опростявало много цялата процедура и премахвало проблема със стерилизацията на спринцовките.

Но фондът подкрепял не Сейбин, а Солк. Освен това Солк бил първи. Тогава доктор Сейбин се обърнал към своя съветски колега Михаил Чумаков. Чумаков сложил образци от ваксината на Сейбин в куфара си, донесъл образците в СССР и ваксинирал цялото си семейство. Когато съветската власт се поколебала дали да приеме американската ваксина, Чумаков позвънил на Микоян и гарантирал, че ваксината е отлична. По разпореждане на Микоян в СССР била организирана масова ваксинация, която, разбира се, като всичко в СССР, била задължителна.

Ваксинационни пунктове се организирали в училищата, селата, дворовете. Случаи на масово отказване от ваксиниране историята не е отбелязала.

Що се отнася до САЩ, на 31 май 1955 г. президентът Айзенхауер се обърнал към американците, като обещал, че Фондът за детския паралич ще осигури безплатна ваксина на цялата нация. Забележително е, че в своето изказване Айзенхауер даже не разглеждал възможността някой да се откаже от ваксината. Главната му задача била да убеди избирателите, че ваксина получават всички, а не само белите.

И наистина, в продължение на една година 30 милиона американски деца били ваксинирани. Ентусиазмът на масите не бил отслабен нито от инцидента с Cutter Laboratories, които не доубили своята ваксина и инжектирали на някои деца жив вирус вместо умъртвен (11 деца починали), нито от историята с един от предишните варианти на ваксината - живата ваксина на Колмер, - която често водела до паралич. Наистина, ваксината на Сейбин изместила накрая в САЩ ваксината на Солк.

Това било през 50-те години на миналия век, години Просвета и Прогрес. Всичко това, което по-късно на ляв новговор ще бъде наречено “бял патриархален сексизъм”.

На Просветата не ѝ оставало да живее дълго.

ТАЛИДОМИД

През 1961 година австралийският лекар Уилям Макбрайд публикувал писмо в “Lancet”. Доктор Макбрайд имал много пациентки и често им предписвал появил се неотдавна на пазара препарат срещу депресия, който бил много популярен и се продавал в 46 страни под 37 названия. (В САЩ препаратът не бил регистриран.) Доктор Макбрайд забелязал, че неговите пациентки, употребяващи предписания препарат, често раждат деца с атрофирали крайници.

Препаратът, за който пишел доктор Макбрайд, е известен като талидомид. Той има тератогенен ефект: преминава през плацентната бариера (при това го прави при много ранен стадий на бременността, от 20 до 37 дена) и осакатява детето. От талидомида пострадали около 10 хиляди деца, половината от които починали в младенческите си години.

Историята с талидомида се превърнала в един от основополагащите наративи на настъпващата епоха.

Наративът за просветата и прогреса, които побеждават болестите, бил сменен от наратива за “голямата фарма” [1], която се стреми да отрови човечеството заради своите печалби.

Оттогава сме гледали безбройно количество холивудски филми за кървави фармацевтични компании, които крият нарочно отрицателните резултати от своите експерименти и наемат килъри, за да отстранят разобличаващите ги активисти. Активистите са на страната на Доброто, а “голямата фарма” - на страната на Злото.

Зрителите на тези филми масово не подозирали, че именно случаят с талидомида довел до реално преразглеждане на цялата процедура за изпитания на лекарствата.

Те също така по правило не подозирали, че талиодмидът като лекарство се използва и до ден днешен. Той е много ефикасно средство срещу проказа, а също така се използва при някои видове рак, например множествен миелом. През 2006 година FDA [2] разреши за първи път използването на талидомида на територията на САЩ. Даже това - наистина опасно лекарство със страшен тератогенен ефект - е спасило не по-малко хора от тези, които е погубило.

И, разбира се, зрителите на тези филми не винаги си дават сметка за това, че случаят с талидомида е едно страшно изключение сред не десетки, а хиляди препарати, които са променили света и са продължили живота.

МАЛАРИЯ

Едрата шарка, както казахме, станала единствената заразна болест, която човекът успял да ликвидира. Още една такава болест трябвало да стане маларията. Маларията, разбира се, не се разпространява от вирус. Предизвикват я паразитни организми от рода Plasmodium, преди всичко Plasmodium fulciparum.

Сега е трудно да си представим размаха на маларията през XIX в. Тя поразявала не само тропическите страни. Гърция, Италия, Южна Испания, Португалия - всички страдали от Plasmodium fulciparum. Plasmodium vivax свирепствал в Нидерландия, Англия и даже в Южна Скандинавия. В Норфолк, Съфолк, Есекс, Кент и Съсекс, всичките крайбрежни графства на Англия, един път на 10 години от размножилите се комари избухвала епидемия, по време на която умирали 10-20% от населението.

Колонистите донесли със себе си маларията в Америка, в Каролина три четвърти от децата умирали, преди да са доживели до 20 години, а в места като Нигерия или Намибия маларията убивала през XIX в. по 48-67% британски войници всяка година.

Но през 1939 г. швейцарският химик Паул Херман Мюлер направил съвсем невероятно откритие, за което получил през 1948 г. Нобелова награда. А именно: открил инсектицидните свойства на дихлордифенилтрихлоретана, известен също така като ДДТ.

Значението на ДДТ трудно може да се оспори. Унищожена била маларията в Европа и в Америка, в Тайван, на Балканите, в Карибско море, в Австралия, в голяма част от Тихия океан и в Северна Африка. През 1955 г. Пол Ръсел написал книгата “Победата на човечеството над маларията”, в която твърдял, че маларията съвсем скоро ще бъде постигната от съдбата на едрата шарка.

Действието на ДДТ не се ограничавало само с маларийния комар. Още през XIX в. се смятало за аксиома, че най-големите армейски загуби на бойното поле идват не от куршумите и снарядите, а от болестите. По време на Гражданската война в САЩ 56% от смъртните случаи се дължали на болести, по време на Кримската война - 75%. Даже през Първата световна война 97% от съюзническите войски страдали от въшки, а въшките пренасяли окопната треска. Но през Втората световна война подобни загуби вече нямало - и заслугата била на ДДТ.

Към началото на 60-те години на миналия век маларията изчезнала във всички развити страни и всеки момент щяла да изчезне и в развиващите се, но ето че през 1962 г. се появила Рейчъл Карсън (с книгата си “Silent Spring” - “Тиха пролет”). Рейчъл Карсън може с право да се смята за основателка на съвременните “зелени” и главен обект на нейната критика бил химикалът ДДТ. Рейчъл Карсън твърдяла, че използването на ДДТ е довело до намаляване на птичите популации, и предположила, че е опасно за човека.

Избухналата масова паника довела до забраната на ДДТ. Даже в страните, в които хиляди хора продължавали да умират от малария, използването му било практически прекратено, преди всичко под натиска на благотворители и международни организации. Сега всеки човек знае, че ДДТ е отрова и канцерогенен химикал, а използването му е христоматиен пример за Природоубийствения грях, който извършило изкушеното от химията човечество.

Щастлива съм да съобщя на читателите, че всичко това е лъжа.

Петдесет и две години наред след издаването на книгата на Рейчъл Карсън (тази Библия на екофундаментализма) зеленото лоби полагало гигантски усилия, за да докаже, че ДДТ е канцерогенен химикал. Това така и не било доказано. (Ще отбележим, че доказването е трудно. На въздействието на ДДТ били подлагани гигантски, статистически значими количества хора - например войниците в бараките по време на Втората световна война - и нито един път заболяванията им не били свързани с ДДТ).

ДДТ убива насекомите и ДДТ изтънява черупките на птичите яйца. Но ДДТ не е отрова за човека. ДДТ даже се използва като противоотрова при отравяне с барбитурати! Можем да ядем ДДТ с лъжици. Дж. Гордън Едуардс, ентомолог, биолог и безстрашен противник на екофундаменталистите, няколко години ядял всяка седмица по една лъжица ДДТ, за да докаже безвредността на химикала, и починал на 84 години по време на алпинистко изкачване.

Даже сега, 50 години след тоталното обществено побъркване, Националната токсилогична програма на САЩ смята ДДТ за “умерено токсичен химикал”, а СЗО го нарича “умерено опасен”.

Едно от местата, където свирепствала маларията, била Шри Ланка. През 1948 година в Шри Ланка се разболели 2,8 милиона души и 7300 от тях починали. През 1963 г., благодарение на ДДТ, броят на заболелите бил 17 души. През следващата година - две години след излизането на книгата на Карсън - Шри Ланка забранила ДДТ. След три години количеството на заболелите нараснало на половин милион.

За малко повече от половин век от появата на “Silent Spring”, маларията убила не по малко от 50 милиона души.

Рейчъл Карсън, с нейната грижа за белоглавите орли, убила повече хора от Мао и Хитлер.

Уверена съм, че мнозина от тези, които четат тези редове, сега не вярват на очите си. Как така ДДТ не е опасен химикал? Нали ДДТ се натрупва в организма. И какво от това? Оловото се натрупва в организма и ние знаем до какво води това. Знаели са го още в Древния Рим. А какъв е отрицателният ефект от натрупването на ДДТ в организма и до ден днешен никой не ни е казал.

Можете да прочетете, че “маларийните комари са днес вече устойчиви на ДДТ”. Това също не е така. ДДТ и до ден днешен остава най-безопасния и най-евтиния инсектицид, устойчивост към който маларийният комар изработва най-трудно.

Нещо повече. През 2004 година Stockholm Convention on Persistent Organic Pollutants призна, че ДДТ може да се използва, но само в помещения. Да повторим. След половин век табу и фобии, след категоричната забрана, наложена на ДДТ като на свинското в исляма, след милионите долари, изхарчени за опити да се докаже някаква канцерогенност, екобюрокрацията беше принудена да признае под сурдинка, че ДДТ все още е идеален антималариен инсектицид и че може да се използва в жилищни помещения.

Петдесетте милиона души, починали от малария след излизането на книгата на Карсън, биха били щастливи да научат, че ако не бяха си отишли от този свят, може би са щели да се разболеят някога от рак.

АНТИОКСИДАНТИ

През 1981 г. един от най-знаменитите епидемиолози в света, Ричард Пето, публикувал в “Nature” статия, в която се изследвало съдържанието на бета-каротина в кръвната плазма. В статията се казвало, че хората с най-ниско съдържание на бета-каротин боледуват от рак двойно по-често от хората, чието съдържание на каротин е най-високо.

Бета-каротинът принадлежи към така наречените “антиоксиданти”. Това са вещества, които отстраняват от кръвта свободните радикали, а свободните радикали - както гласи една от теориите за стареенето - са тези химично активни молекули, които рушат стените на кръвоносните съдове, предизвикват рак, etc.

От тази статия и аналогични изследвания на витамин Е (високото равнище на витамин Е се свързва със здраво сърце) следвало - напълно логично, - че колкото повече антиоксиданти приемате, толкова по-малки са шансовете да умрете от сърце или от рак.

Това била съвсем разумна хипотеза.

И започнали да я проверяват.

В едно от изпитанията, започнало през 1985 г., участвали 18 хиляди души с висок риск от рак на белите дробове (пушачи и работещи с азбест). Разделили ги на две групи. Едните получавали бета-каротин и витамин А, а останалите - плацебо. Наложило се експериментът да бъде прекратен през януари 1996 г., 21 месеца преди неговото завършване, защото се оказало, че за хората, които получавали антиоксиданти, имало 47% повече вероятност да умрат от рак отколкото за тези, които не получавали. Освен това смъртността им по всякаква друга причина била със 17% по-висока.

Друг експеримент, във Финландия, в който участвали 30 хиляди души, показал същите ужасяващи резултати.

Така хипотезата, че антиоксидантите като хранителни добавки предотвратяват рака, изглеждала на пръв поглед разумна, но не се потвърдила. Тя била опровергана експериментално по най-жесток начин. Но това изобщо не пречи на 30% от американците да приемат антиоксиданти. А пазарът на антиоксиданти възлиза на 7,6 милиарда долара.

Помислете: значителна част от тези хора, които се отказват от ваксините, преминали през три фази на клинични изпитания, одобрени от FDA и от европейските регулатори, с шепи, шумно, за свои собствени пари се тъпчат с опасни за живота им боклуци, които никога никакви одобрения не са получавали (хранителните добавки не се регулират от FDA) и на всички рандомизирани изпитания са се провалили с трясък. Което е още по-интересно, никакви борци срещу ГМО и “кървавата фарма”, доколкото ми е известно, не се борят срещу антиоксидантите (както, между другото, и срещу хомеопатичните лекарства и прочее ментемицини).

MMR

И така, в края на ХХ в. в благополучния сит Запад сред хората, които благодарение на прогреса не трябвало повече да се борят за всяко парче хляб и чийто живот повече не висял на косъм и не можел да бъде прекъснат от всяка една инфекция, от всеки един апендицит, от най-незначителния ерисиперас - сред тези хора се оформило желание за борба.

Борба не с инфекциите, нищетата и болестите, а борба с тези, които ги избавили от тях. Капиталистите. Лекарите, които подлагат нищо неподозиращите граждани на чудовищни експерименти. Изобретателите на ГМО, авторите на антропогенното глобално затопляне, създателите на пестицидите, инсектицидите, торовете и прочее ужасни препарати, които унищожили Златния век, когато човекът живял съгласувано с природата в мръсотии и кръв, разчитайки на своя имунитет, гладувал, мръзнел, имал въшки и умирал на две години от коклюш или на тринадесет от апендицит.

Странно би било, ако в този прекрасен нов свят новите лудити бяха подминали ваксините.

Първа жертва на зараждащите се антиваксъри станала ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш в средата на 70-те години на миналия век. Но истинският скандал избухнал през 1998 г.

През 1971 г. “Merck” пуска на световния пазар ваксината MMR - комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Резултатът от използването ѝ бил превъзходен. Заболяванията от морбили в Европа намалели през 2007 година с 98% и СЗО предсказала, че към 2015 г. болестта ще изчезне завинаги от човешката популация.

На 4 февруари 1998 година английският лекар Андрю Уайкфилд дава пресконференция, по време на която съобщава страшна новина: MMR може да предизвика у децата аутизъм.

Подобни твърдения трябва да се представят в общи линии не по време на пресконференции, а в научни статии, преминали през процедурата на научното рецензиране.

Статия била публикувана също - тя се появила след няколко седмици в “Lancet” и не съдържала толкова широки изводи. Нейното съдържание се свеждало по същество до това, че 12 пациенти на Уайкфилд , които имали диагноза “аутизъм”, били ваксинирани с MMR, в което нямало нищо чудно. По това време с MMR били ваксинирани почти всички деца в Англия.

У специалистите статията предизвикала единствено смях. Но друго нещо е пресата, остро нуждаеща се в съответствие с времето от героична история за Самотен Рицар, който разобличава “кървавата фарма”, за пореден път поставяща над хората заради печалбите си своите нечовешки опити.

Английският научен журналист Бен Голдейкър пресметнал, че от януари до септември 2020 г., в разгара на скандала, 10% от научните статии в пресата били посветени на MMR. В тези статии по правило не се съобщавало, че нашият Самотен Рицар в момента на написването на статията бил вече нает от адвокатска фирма, която готвела иск срещу ваксината, че е получил от фирмата аванс от 50 хиляди фунта и че общият му доход от готвещия се иск възлизал на 435 филяди фунта.

В края на краищата статията в “Lancet” била свалена, а доктор Уайкфилд лишен от лиценз. Но това не повлияло на неговата популярност. “Мъчеинкът” се преместил в САЩ и продължил своята борба с “кървавата фарма”. Равнището на ваксиниране с MMR във Великобритания намаляло от 92% през 1996 г. до 73%, а във Уестминстър през 2004-2005 г. били ваксинирани само 38% от петгодишните деца. Равнището на заболеваемостта нараснало, децата започнали да умират от морбили.

Ах да. В Дания изследователи проучили медицинските картони на всички деца, родени в периода от януари 1991 до декември 1998 г. 440 655 деца били ваксинирани. 96 648 - не били.

Никаква разлика в заболяването от аутизъм между ваксинираните и неваксинираните деца нямало.

ХИВ

В началото на 80-те години на миналия век американски лекари алармирали за зачестили смъртни случаи сред гейовете: те умирали бързо от редица редки до това време болести (например сарком на Капоши), предизвикани от отслабен имунитет. През 1984 година американският вирусолог д-р Робърт Гало посочил причината за тези смъртни случаи: ХИВ, или вирус на човешкия имунен дефицит.

През същата 1984 година психоаналитикът Каспър Шмид публикувал в “The Journal of Psychohistory” статията “The Group-Fantasy Origins of AIDS”. Смисълът на статията бил в това, че никакъв СПИН и ХИВ няма и че постоянните упреци по адрес на гейовете и чувството за вина в тяхното малко затворено общество са довели до истерична епидемия, водеща след себе си “депресия с психогенно намаляване на клетъчния имунитет”. Хипотезата на Шмид била много остроумна, на фактите не я потвърдили. Десет години след нейното публикуване нейният автор починал от СПИН.

А между другото епидемията от ХИВ се ширила и най-страшно опустошение предизвикала в Африка. През 2005 година в Ботсвана, Намибия, Замбия, Зимбабве и ЮАР от ХИВ били заразени над 20% от населението. Заразяването било неравномерно. Така например в ЮАР средното равнище на заразяване било около 25%, но сред бялото население носители на ХИВ били само 0,3%.

Впрочем,

много не признавали изобщо, че ХИВ съществува, също както сега някои не вярват в ковида.

В цивилизования свят тези хора били малцинство, но в Южна Африка дошли на власт. Президентът на ЮАР Табо Мбеки поддържал изцяло идеята, че ХИВ е колониална и расистка концепция, измислена от белите хора, за да заробят черните и да им натрапят фармакологично иго във вид на антиретровирусна терапия. Според президента Мбеки болните не умирали от СПИН, а от антиретровирусната терапия, наложена от фармакологичните концерни.

Официалните препоръки на министъра на здравеопазването на ЮАР били: да се лекува СПИН с цвекло, чесън, лимони и картофи. Неофициално било известно, че от СПИН можеш да се излекуваш, ако изнасилиш девственица.

Президентът имал и съюзник - немския милионер Матиас Рат, който бил напълно съгласен с твърдението, че антиретровирусната терапия е сатанински заговор на белите хора и фармацевтичните корпорации, които получават доходи от лекарства, предизвикващи същата болест, срещу която уж се борят. Рат иамл и рецепта как да се лекува СПИН, без да се попадне в ръцете на убийците с бели престилки. Работата е в това, че Матиас Рат произвеждал мултивитамини, които според него трябвало да лекуват СПИН великолепно. Освен срещу СПИН мултивитамините на Рат помагали и срещу рак и сърце.

Що се отнася до ваксините, според мнението на значителна част от африканското население, те имат пряко отношение към СПИН-а. Ваксините са използвани от белите, за да заразят черните със същия СПИН, който уж не съществува.

И ОТНОВО ПОЛИОМИЕЛИТ

Към 2006 година полиомиелитът бил унищожен почти в целия свят. Болестта оставала само в Нигерия, Афганистан и Пакистан. СЗО и Бил Гейтс (който предоставя за делото 4 милиарда долара) разчитат в най-скоро време заболяването да бъде победено.

В същото време обаче Висшият съвет на шариата в Нигерия забранил ваксинирането срещу полиомиелит. Оказва се, че ваксините били специално измислени от неверниците, за да направят мюсюлманските жени безплодни.

Ислямистите започнали да убиват ваксинаторите. Скоро броят на случаите с полиомиелит започнал да расте и епидемията се прехвърлила в съседните страни.

Същата война на ваксините ислямистите обявили в Пакистан.

В градчето Машокел, близо до Пешавар, скоро след идването на ваксинатори администрацията на училището съобщила за десетки ученици, които започнали да повръщат и да губят съзнание. Тълпа нападнала училището и изгорила болницата. Селските родители, като изоставили делата си, докарали 40 хиляди (!) уплашени деца в Пешавар. Стотици хиляди души от цялата страна отказвали да имунизират децата си и замеряли ваксинаторите с камъни.

Когато полицията арестувала училищните администратори, намерила у единия от тях видео, на което мъжът инструктирал децата как да лягат по леглата и да се правят на болни. На друго видео проповедник громял ваксинаторите като сутеньори и проститутки, работещи за САЩ. През последните 10 години в Пакистан са убити над 100 ваксинатори.

През 1955 година, същата година, когато, както помните, Джонас Солк обявил за успеха на своята ваксина и американските майки ридаели от щастие, подобно откровено невежество би предизвикало насмешки и, разбира се, пълно прекратяване на всякакви помощи. Щом искате, давете се.

Но сега новият обществен консенсус е друг. Жителите на Нигерия, Намибия, ЮАР или Пакистан са вече нещастни жертви на белия империализъм. Западът е до гроб виновен пред тях. Дори ако понякога реагират прекомерно на провокациите на Запада, това е от непрекъснатата му агресия, расизъм и ислямофобия.

Освен това с ваксиниране в страните от третия свят се занимава преди всичко гигантската бюрократична структура, наречена СЗО. След като тя спира ваксинирането, каква да правят бюрократите?

През 2007 г. д-р Абдул Маджид Катме, ръководител на Ислямската медицинска асоциация, поиска от правоверните да престанат да се ваксинират даже в развитите страни. Ваксинацията била харам [3]. И никой не лиши д-р Катме от лиценз.

ОБОБЩЕНИЯ

Да направим сега някои обобщения.

Първо

Както виждаме, въпреки заявленията на много наблюдатели, руските антиваксъри не са нещо уникално. В Африка не искат да се ваксинират, за да не им поставят белите чипове, в Пакистан не искат да се ваксинират, за да не им поставят неверниците чипове, в Америка реднеците и чернокожите отказват да се ваксинират, при което, според либералните медии, реднеците отказват заради своето колосално невежество, а чернокожите - заради многовековния расизъм и многовековното потисничество, а също така заради “дълбокото си недоверие съществуващите институции".

Второ

Недоверието към истинските ваксини и истинските лекарства изобщо не засяга ментемицините.

Персонажът, който няма да се ваксинира, е по принцип същият персонаж, който

- гълта витамини срещу СПИН,

- пие антиоксиданти и хомеопатични препарати,

- а, за да не го хване ковид, ще отиде в църквата да целуне някоя икона или ще си окачи амулет, който пречиства добре праната.

Трето

Недоверието към неразбираемите лекуващи ваксини неизвестно защо не се разпространява върху всичките останали неразбираеми блага на науката.

Масов отказ от смартфони с думите: “те ме зомбират” не е забелязан сред антиваксърите.

Никой от тях не се отказва да кара кола, дори и ако не знае точно как работи двигателят с вътрешно горене, а разказите на руските антиваксъри за това, че “не трябва да се разваля имунитетът и човек сам ще оздравее от болестта”, не са съпроводени от миграция в тайгата или джунглата.

Ако имигрират някъде - то е в Европа или САЩ, където не можеш да живееш изолиран от другите.

Четвърто

Руските противници на ваксинирането дават множество обяснения защо не искат да се ваксинират.

Тези, които са против Путин, казват: “Нима тази власт може да направи нещо качествено? Ако беше западна, качествена ваксина, щях да се ваксинирам”.

Заклетите патриоти, напротив, също като братята им по разум в Африка и Пакистан, знаят, че ваксината ще промени тяхната ДНК. Те не са много наясно какво е ДНК, но - за разлика от гнусните учени - знаят точно, че ще им бъде променена).

В действителност тези обяснения нямат никакво отношение към техните мотиви. Това са рационализации, като тези, които са описали братя Стругацки в “Бръмбър в мравуняка”, разказвайки забележителната история за фукамифобията.

Пето

Реалните причини да не се приемат ваксините ми се струва, че са три. И трите лежат в областта на психологията и нямат нищо общо с рационалното мислене.

Първа причина. Хората обикновено отлагат действията, които могат да променят нещо рязко в тях.

Тази причина е много проста. Човекът не може да понесе мисълта, че сега, ако се ваксинира, може да му се случи нещо, а ако не се ваксинира, може би няма да му се случи нищо! Може би няма да се разболее!

Този механизъм прилича много на механизма, който в психологията се нарича deferred gratification, отложено удоволствие.

Показват на детето сладкиш и му казват: избирай - или ще получиш веднага този сладкиш, или ще получиш два, но след 15 минути. Тези деца, които избират сладкиша веднага, се различават по своята когнитивно-емоционална система от тези, които избират два пъти повече, но след време. А сега се представете, че кажат на детето: избери, ще те ударим през ръцете един път с линия сега или ще получиш десет удара, но след месец? А може би не десет удара, а сто и не по ръцете, а по задните части, но при това може и да не ги получиш? Какво би избрало детето?

Ето че и антиваксърите избират напълно като децата.

Втора причина. Проблемът е толкова страшен, че е по-просто да бъде изхвърлен от главата.

Това е психологичен механизъм, който се нарича denial - отричане. Denial се появява, когато пред нас е изправен страшен проблем. Този проблем е толкова страшен и толкова лошо решим, че вместо да се опитате да го решите, вие просто отричате неговото съществуване. Ковид? Какъв ковид? Как така ще умра от ковид? Няма никакъв ковид. Именно затова отрицателите на ваксините, ковида и ХИВ са много често религиозни. Защото какво е религията, ако не отричане на смъртта?

Denial е типично поведение на много хора по време на епидемии. Няма никаква епидемия. Това е гняв Божи. Той ще порази само грешниците. А ако порази мене, ще отида на небето.

Ще попитате - защо, след като отричането е толкова разпространено при страх от смъртта, не виждаме хора, които отказват да се лекуват, да речем, от рак? Отговорът е, че такива хора има много, просто, когато не става въпрос за заразна болест, те не се събират на тълпи и не се появяват по екраните. Потърсете и вероятно ще чуете от познати история от вида: “поставиха ѝ диагноза “рак на гърдата”, тя не каза на никого нищо, не се лекуваше и след известно време почина”.

Проблемът е толкова чудовищно страшен, че хората просто го изхвърлят от главата си. Като защитен механизъм те забравят най-страшните травми, които са претърпели. Още по-лесно е да се изтласка от мозъка събитие, което може да се случи.

Именно затова същите хора, които се страхуват да се ваксинират, ще пият антиоксиданти или ще целуват икони. Защото иконите и ментемицините им обещават стопроцентово изцеление без никакви странични ефекти.

Никой досега не е видял двойно сляпо рандомизирано изследване [4] на действието на иконите, в което да е написано, че иконата понижава вероятността за заболяване от щама делта с 40%, а вероятността за тежко протичане на болестта - с 95%. Иконата, както и ментемицина, лекува всичко и веднага. Обявите на Рат в южноафриканските вестници гласели: “Мултивитамините са по-ефективни от всяко друго токсично лекарство срещу СПИН”. Иконата и ментамицинът дават психологичен комфорт. Те обещават Чудо.

Именно затова хората, които отказват да се ваксинират, когато става дума за живот и смърт, не се отказват да използват смартфони или автомобили. Там е работата, че в случая не става въпрос за живот и смърт. И те остават напълно рационални. Рационалността отказва не тогава, когато става дума за дреболии, а тогава, когато става дума за най-важното.

Отричането е древен механизъм за взаимодействие с болестта, травмата и смъртта, който съществувал в човешката популация хиляди години. Това е атавистична психологична програма, също като програмата, която ни кара да вземем един сладкиш веднага, а не два след половин час. В продължение на много хиляди години индивидите, които вземали сладкиша веднага, а не мислели за болести, имали в цяла редица от ситуации еволюционно преимущество. Но сега ние имаме друга програма за борба. Преди сме можели само да се смиряваме и да отричаме. Днес можем да предотвратяваме.

Тази нова млада програма се нарича наука и това, което става с науката в днешния свят, е много печално.

От гледна точка на техническите достижения ние сме напреднали неизмеримо в сравнение с 50-те години на миналия век. Но този научен напредък се съпровождал с явен социален регрес. Вероятно през 50-те години някои също са се страхували да се ваксинират срещу полиомиелит, но ние просто не знаем техните доводи, както не чуваме доводите и на тези обитатели на гетото, които били ваксинирани срещу едра шарка под дулото на пистолета. Защото сигурно са имали доводи! Те вероятно също са смятали, че белите искат да ги отровят.

Днес чуваме тези доводи. Нещо повече, от устата на който и да е невежа да излязат тези думи, винаги ще се намерят такива, които ще ги усилят, размножат и понесат по-нататък. Ако е невежа, значи е жертва, ако е жертва, значи е жертва на колониализма, расизма, капитализма, накратко казано, на същата Бяла Патриархална Култура, чието висше достижение е науката - и изобщо, нима не тези проклети учени са измислили ДДТ, талидомида и ГМО? Малко ли още неща ще наизмислят?

Част от учените, уви, се приспособяват към това ново удивително търсене на научно оправдание на войнственото невежество. Сред тях винаги ще се намерят мошеници, които вместо с двойни слепи рандомизирани изследвания ще се занимават с пресконференции, защото знаят, че още една, двехилядна редова статия за ГМО няма да бъде забелязана даже от научното общество, а пресконференцията за това, че ГМО убива, веднага издига на върха на славата.

Сред учените също така винаги ще се намерят експерти и научни администратори, социалният статут на които зависи от това доколко сериозни ограничения налагат техните прогнози на обществото и доколко големи пълномощия по спазване на тези ограничения получават администраторите. И разбира се, сред днешните учени, изплашени от тълпата и презиращи я, ще се намерят множество такива, които ще отричат, че вирусът SARS2 (коронавирусът) може да бъде изтърван от лаборатория: а ако тълпата започне да громи лабораториите?

Но всичко това са частни случаи.

Трета причина. Светът е станал антинаучен.

А главната причина, поради която обществото започна да слуша антиваксърите, се състои в това, че през последния половин век целият свят - не, съвсем не само селските магьосници в Намибия и селските имами в Пакистан - е ставал войнствено, предизвикателно антинаучен.

Хората обаче, които мислят нерационално, трябва да се осмиват. Не трябва да влизаме в тяхното положение. Трябва да ги наричаме идиоти и невежи, а не жертви на колониализма, расизма и прочее.

През 1950-1960 г. САЩ ваксинирали всички деца срещу полиомиелит и всичко това станало доброволно, включително защото по това време образованата публика смятала под своето достойнство да преразказва безсмислици и суеверия, да не говорим за това да ги оправдава.

В този смисъл трябва да се върнем поне през 50-те години на миналия век.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1. По заглавието на книгата на Михаил Гетман “Большая фарма” (“Голямата фарма[цевтика]”), разглеждаща закономерностите, управляващи интересите и мотивите на фармацевтичния отрасъл в началото на XXI век.

2. Агенция за контрол на храните и лекарствата в САЩ.

3. Нещо, което е забранено в исляма.

4. Вид клинично изследване на лекарства.