четвъртък, септември 02, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 415

Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов

Белград

Господин Данаил, на мене ми показа господин Йордан какво сте му писали. Оръжието се може, ама брате, не мога да ви опиша в писмо. От минали времена колко съм се засрамил пред света, когато няма с кого да се споразумееш. Аз съм уверен във вас, сигурен, че ти си искрен син на отечеството си. Ако е така, както пишеш, аз ви моля, направете [си] труд [да дойдете] дотук, т.е. до Белград, да се разговорим осмено [1] и да ти разкажа всичко, което се изисква от нас. Но ние виждаме, че не можем да направим всичко, което се иска от нас, но поне ние правим, колкото можем. Ако дойдете някои дотук, то нека е по-скоро, защото времето е такова, което и аз сам не мога да знам какво може да се случи. Ако знаете къде е Дякона, кажете му да се бодни [2], че нито един не ще узнае кога ще се вдигне прах от вятъра. Моля ви, отговорете ми чрез Настаса Фотографо - Анастас фотограф Стоянович от Белград при старото здание.

Приеми братски поздрав.

17 май 1871 г.

Панайот Хитов

Само ви моля да не пишеш на никого за мен нищо, не искам да ме знаят къде ходя.

Н.Б.II.Б., п. 102. № 35

БЕЛЕЖКИ

1. Устно.

2. Да се будни (да се пази).

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.