ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ШЕСТА / „РАЗУМНИЦАТА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ

РАЗУМНИЦАТА

(LA SAPIA)

Шеста забава от петия ден

САПИЯ [1], ДЪЩЕРЯ НА ЗНАТНА БАРОНЕСА, ПРАВИ ОТ КРАЛСКИЯ СИН КАРЛУЧО, НЕПОДАТЛИВ НА УЧЕНИЕ, ГРАМОТЕН ЧОВЕК, НО ТОЙ, ОЗЛОБЕН СРЕЩУ НЕЯ ЗАРАДИ ЕДНА ПЛЕСНИЦА, СТАВА НЕИН МЪЖ С НАМЕРЕНИЕ ДА СИ ОТМЪСТИ. СЛЕД МНОГО СТРАДАНИЯ ТЯ, БЕЗ ТОЙ ДА Я ПОЗНАЕ, МУ РАЖДА ТРИ ДЕЦА И НАКРАЯ ДВАМАТА СЕ ПОМИРЯВАТ.

Принцът и принцесата били много доволни, като чули добрия край на случилото се с Талия, защото не можели да повярват, че посред такава буря може да се намери мирно пристанище. След което бил даден знак на Антонела да оголи шпагата на своята приказка и тя веднага хванала ефеса:

- Има на света три вида невежи хора и човек не знае кои от тях заслужават повече да бъдат хвърлени в огъня: тези, които не знаят, тези, които не искат да знаят, или тези, които се правят, че знаят. Невежата, за когото ще говоря сега, е от втория вид; защото не иска да допусне знания в главата си, мрази този, който иска да му ги даде, и ,като някакъв нов Нерон, е готов и да го умори от глад.

Живял някога един крал на страната Кастело Кюзо [2], който имал син, толкова глупав, че не бил способен да научи даже азбуката; всеки път, когато му говорели за четене и учене, той се вбесявал като ненормалник, така че нито виковете, нито камшиците, нито заплахите - нищо не можело да го успокои. И нещастният баща, който се надул от досада като жаба, не знаел как да принуди некадърния си син да работи с главата си, за да не остави държавата в ръцете на мамелюците [3], защото знаел, че невежеството не е съвместимо с кралското управление.

Но по същото време баронеса Ченца имала дъщеря, която била много открита за познанието и научила всичко възможно до тринадесетата си година, така че я нарекли Сапия. Слухът за забележителните ѝ способности стигнал до краля, който намислил да даде сина си на баронесата с надеждата, че общуването с девойката и нейните знания ще му бъдат от полза.

И когато принцът дошъл в дома на баронесата, Сапия започнала да го учи най-напред на кръстния знак. Но като виждало как добрите думи, които влага в него, той изхвърля на земята през задника си, а всичките наставления влизат през едното му ухо, а излиза през другото, момичето не се удържало и му завъртяло една плесница.

Карлучо, както се казвал принцът, се оскърбил много от плесницата. Но което не можело да се постигне с ласка и вежливост, стигнало до него чрез срама и обидата, така че за няколко месеца той не само се научил да чете, но и толкова напреднал в граматиката, че усвоил всичките нейни правила. От това баща му изпаднал в такъв възторг, че не ходел по земята, а все едно се носел във въздуха; като взел Карлучо от дома на баронесата, той започнал да му дава все по-трудни задачи, така че за кратко време синът му станал най-ученият човек в кралството. Но тялото на Карлучо толкова живо пазело спомена за плесницата, която му зашлевила Сапия, че и през деня я виждал постоянно пред очите си, а нощем я сънувал, желаейки само едно от двете неща - или да умре, или да си отмъсти.

По това време Сапия стигнала брачна възраст и принцът, все едно застанал с фитил до серпентина [4] в очакване на случай да се разправи с нея, казал на баща си: “Господарю мой, като съзнавам, че сте ми дали моето битие, се чувствам задължен пред вас до най-горната тераса на телесното и душевното ми здание; но пред Сапия, която ми даде благо битие [5], се чувствам задължен до най-висока степен; и затова, като не намирам друг достатъчен начин да ѝ платя този дълг, бих поискал вашето позволение да се оженя за нея, ако ви е угодно, като ви уверявам, че с това ще оставите вечен знак на благодарност в душата ми”.

Като чул за решението на сина си, кралят отвърнал: “Сине мой, макар че Сапия няма толкова карата тегло, колкото би подобавало за твоя съпруга, нейните способности, сложени на везната срещу нашата кръв, правят този брак възможен. Така че и ти ще бъдеш доволен, и моята чест няма да бъде накърнена”. Той извикал баронесата, двамата подписали веднага брачен договор и след като бракът бил отпразнуван с тържество, подобаващо на величието на сана, принцът помолил краля да му даде дом с всичко необходимо, за да живее с младата си жена. И кралят, за да бъде синът му доволен, наредил да построят прекрасен дворец, отделен от този, в който живеел. Като отвел там Сапия, Карлучо я затворил в една от стаите, давал ѝ да яде малко, още по-малко да пие, а което е най-лошото - не изпълнявал съпружеския си дълг. И така тя се почувствала най-нещастната жена на света, като не разбирала причините за толкова лошото отношение към нея още от идването ѝ в новия дом.

И веднъж принцът поискал да види жена си; той влязъл в стаята и попитал как се чувства. “Пипни корема ми - казала Сапия - и може би ще разбереш как се чувствам. Но не съм заслужила да бъда държана като куче на верига. Защо искаше да се оженя за тебе, след като сега се държиш с мене по-зле и от робиня?” И принцът отвърнал: “А ти нима не знаеше, че този, който оскърбява, пише оскърбленията върху пясък, а който ги търпи, ги изсича върху мрамор? Спомни си какво направи, когато ме учеше да чета! И знай, че поисках да станеш моя жена, за да направя от живота ти сос, в който да те сваря заради моята обида!” “И това означава - отвърнала Сапия, - че трябва да събирам тръни там, където сеех добро семе! Ако те шамаросах, това е само защото беше голямо магаре, а аз исках поне нещо да разбереш човешки. И нима не знаеш, че който ти желае доброто, те кара да плачеш, а който ти желае злото, те разсмива?”

Принцът, който преди бил озлобен за плесницата, сега пламнал от още по-голям гняв заради напомнянето за неговото невежество. Той очаквал, че Сапия ще иска прошка за своята постъпка, но вместо това видял, че тя храбро, като петле, му отговаря с атака на всяка атака; затова, обръщайки ѝ обърнал гръб, си отишъл, като я оставил в още по-лошо положение от преди. Но като се върнал след няколко дена и я намерил със същото отношение към нея, напуснал стаята ѝ окончателно озлобен, решен да я свари в собствения ѝ сос, както правят с октоподите, и да я накаже с по-дебела тояга.

По това време на краля било обявено за лишаване от благата на живота до колоната на смъртното ложе [6] и принцът, като останал единовластен повелител на цялата държава, решил да замине и да приеме лично властта над всички свои области. Той сформирал отряд от пехотинци и конници, достоен за сана му, и потеглил на път.

Баронесата, като знаела за тежкия живот на дъщеря си и искала да поправи тайно тази несправедливост, заповядала да изкопаят под двореца на принца проход, по който изпращала храна в подземието на нещастната Сапия. Няколко дена преди отпътуването на новия крал тя приготвила карета и разкошни ливреи, облякла дъщеря си в най-хубави дрехи и, като изпратила да я съпровождат верни рицари, я отправила по по-къс път, така че Сапия дошла на мястото, където трябвало да спре мъжът ѝ, един ден преди него.

Като наела дом срещу двореца, приготвен за краля, Сапия застанала, богато облечена, на прозореца и кралят, когато пристигнал там, видял това най-красиво цвете от вазата на Грациите, и - без да познае жена си, пламнал веднага от въжделение и така упорито обикалял наоколо, че скоро я имал в ръцете си. И като я оставил бременна, ѝ подарил една драгоценност за спомен от неговата любов.

И когато кралят се отправил да посети други градове в своето кралство, Сапия се върнала в двореца, където след девет месеца родила едно прекрасно момче. А кралят, като се върнал в столицата, дошъл да види отново жена си, уверен, че ще я намери мъртва, но тя била свежа като никога до тогава. И като никога му повтаряла упорито, че именно за да направи човек от такова магаре като него, е поставила на лицето му печата на петте си пръсти.

Кралят си излязъл разярен, а когато станало нужда да обходи отново своите владенията, Сапия с помощта на майка си направила същото като първия път; и като прекарала една нощ с мъжа си, без той да я познае, тя получила от него драгоценен венец за главата си и останала бременна с още едно момче, което, след завръщането у дома си, родила в уреченото време.

Това се случило и трети път; тогава кралят ѝ подарил голяма златна верижка със скъпоценни камъни, като я оставил бременна с дъщеря, която тя също родила благополучно след определения срок.

А когато кралят се върнал отдалече, баронесата дала на дъщеря си сънотворно и разпространила слух за нейната смърт. Като я изпратила до гроба и уж я положила там, тя ловко я откарала със себе си у дома си и я скрила заедно с децата.

Кралят пък вдигнал нечувано празненство; и като намислил да се ожени отново за някаква знатна особа, я довел в двореца; но в същото време, когато наоколо кипели невероятни тържества, посред залата се явила Сапия, великолепно облечена, носейки със себе си подарените ѝ от краля драгоценности, с три деца, светещи като три самоцветни камъка, и като се преклонила към нозете на повелителя, го помолила да бъде справедлив и да не отнема кралството от децата, които са негова кръв.

Кралят онемял и дълго стоял неподвижно, като да вижда сън наяве; накрая, като осъзнал, че разумът на Сапия достига звездите и че в замяна на цялото зло, което ѝ причинил, му дарила - което не можел и да си въобрази! - три опори в старостта му, се смилил в сърцето си. Той дал за жена на брат си, който също имал голямо кралство, пристигналата госпожа, о Сапия приел с чест, смирение и любов, показвайки с примера си, че

на мъдреца и звездите се покланят.

1. Sapia (ит.) - умница, разумница.

2. Заключен замък.

3. Военна каста от тюркски и кавказки потомци, който взели през XIII в. властта в Египет. Двата и половина века управление на мамелюкските султани били белязани от чести преврати, жестокости и произвол, така че османските турци, които завладели Египет през 1517 г., били посрещнати от населението като освободители.

4. Вид средновековно оръдие.

5. Сравни “Разговор с манихееца” на Йоан Дамаскин (VII–VIII в.): “Вие сте получили битието си от Бога. Всичко, което Бог е дал на всекиго, е благо - защото това, което Бог дава, е благо. А злото е загуба на благата, иначе казано - на даденото от Бога. Така че в тези, които имат от Бога поне битие, отчасти присъства благото като последен отзвук. И така, битието е добро, а благото битие е най-добро”. Базиле не без умисъл придава на речта на “учения” принц теологична риторика, показвайки, че с доводи “от Писанието” може да се прикрият лесно изтънченото коварство и жестокостта.

6. Смъртта е сравнена с церемонията за обявяване на банкрут, приета в Неапол: разореният търговец бил опиран с гръб и гол до една от колоните на зданието на Трибунала.

(Следва)