четвъртък, октомври 14, 2021

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ШЕСТА / „САПИЯ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ

РАЗУМНИЦАТА

(LA SAPIA)

Шеста забава от петия ден

САПИЯ [1], ДЪЩЕРЯ НА ЗНАТНА БАРОНЕСА, ПРАВИ ОТ КРАЛСКИЯ СИН КАРЛУЧО, НЕПОДАТЛИВ НА УЧЕНИЕ, ГРАМОТЕН ЧОВЕК, НО ТОЙ, ОЗЛОБЕН СРЕЩУ НЕЯ ЗАРАДИ ЕДНА ПЛЕСНИЦА, СТАВА НЕИН МЪЖ С НАМЕРЕНИЕ ДА СИ ОТМЪСТИ. СЛЕД МНОГО СТРАДАНИЯ ТЯ, БЕЗ ТОЙ ДА Я ПОЗНАЕ, МУ РАЖДА ТРИ ДЕЦА И НАКРАЯ ДВАМАТА СЕ ПОМИРЯВАТ.

Принцът и принцесата били много доволни, като чули добрия край на случилото се с Талия, защото не можели да повярват, че посред такава буря може да се намери мирно пристанище. След което бил даден знак на Антонела да оголи шпагата на своята приказка и тя веднага хванала ефеса:

- Има на света три вида невежи хора и човек не знае кои от тях заслужават повече да бъдат хвърлени в огъня: тези, които не знаят, тези, които не искат да знаят, или тези, които се правят, че знаят. Невежата, за когото ще говоря сега, е от втория вид; защото не иска да допусне знания в главата си, мрази този, който иска да му ги даде, и ,като някакъв нов Нерон, е готов и да го умори от глад.

Живял някога един крал на страната Кастело Кюзо [2], който имал син, толкова глупав, че не бил способен да научи даже азбуката; всеки път, когато му говорели за четене и учене, той се вбесявал като ненормалник, така че нито виковете, нито камшиците, нито заплахите - нищо не можело да го успокои. И нещастният баща, който се надул от досада като жаба, не знаел как да принуди некадърния си син да работи с главата си, за да не остави държавата в ръцете на мамелюците [3], защото знаел, че невежеството не е съвместимо с кралското управление.

Но по същото време баронеса Ченца имала дъщеря, която била много открита за познанието и научила всичко възможно до тринадесетата си година, така че я нарекли Сапия. Слухът за забележителните ѝ способности стигнал до краля, който намислил да даде сина си на баронесата с надеждата, че общуването с девойката и нейните знания ще му бъдат от полза.

И когато принцът дошъл в дома на баронесата, Сапия започнала да го учи най-напред на кръстния знак. Но като виждало как добрите думи, които влага в него, той изхвърля на земята през задника си, а всичките наставления влизат през едното му ухо, а излиза през другото, момичето не се удържало и му завъртяло една плесница.

Карлучо, както се казвал принцът, се оскърбил много от плесницата. Но което не можело да се постигне с ласка и вежливост, стигнало до него чрез срама и обидата, така че за няколко месеца той не само се научил да чете, но и толкова напреднал в граматиката, че усвоил всичките нейни правила. От това баща му изпаднал в такъв възторг, че не ходел по земята, а все едно се носел във въздуха; като взел Карлучо от дома на баронесата, той започнал да му дава все по-трудни задачи, така че за кратко време синът му станал най-ученият човек в кралството. Но тялото на Карлучо толкова живо пазело спомена за плесницата, която му зашлевила Сапия, че и през деня я виждал постоянно пред очите си, а нощем я сънувал, желаейки само едно от двете неща - или да умре, или да си отмъсти.

По това време Сапия стигнала брачна възраст и принцът, все едно застанал с фитил до серпентина [4] в очакване на случай да се разправи с нея, казал на баща си: “Господарю мой, като съзнавам, че сте ми дали моето битие, се чувствам задължен пред вас до най-горната тераса на телесното и душевното ми здание; но пред Сапия, която ми даде благо битие [5], се чувствам задължен до най-висока степен; и затова, като не намирам друг достатъчен начин да ѝ платя този дълг, бих поискал вашето позволение да се оженя за нея, ако ви е угодно, като ви уверявам, че с това ще оставите вечен знак на благодарност в душата ми”.

Като чул за решението на сина си, кралят отвърнал: “Сине мой, макар че Сапия няма толкова карата тегло, колкото би подобавало за твоя съпруга, нейните способности, сложени на везната срещу нашата кръв, правят този брак възможен. Така че и ти ще бъдеш доволен, и моята чест няма да бъде накърнена”. Той извикал баронесата, двамата подписали веднага брачен договор и след като бракът бил отпразнуван с тържество, подобаващо на величието на сана, принцът помолил краля да му даде дом с всичко необходимо, за да живее с младата си жена. И кралят, за да бъде синът му доволен, наредил да построят прекрасен дворец, отделен от този, в който живеел. Като отвел там Сапия, Карлучо я затворил в една от стаите, давал ѝ да яде малко, още по-малко да пие, а което е най-лошото - не изпълнявал съпружеския си дълг. И така тя се почувствала най-нещастната жена на света, като не разбирала причините за толкова лошото отношение към нея още от идването ѝ в новия дом.

И веднъж принцът поискал да види жена си; той влязъл в стаята и попитал как се чувства. “Пипни корема ми - казала Сапия - и може би ще разбереш как се чувствам. Но не съм заслужила да бъда държана като куче на верига. Защо искаше да се оженя за тебе, след като сега се държиш с мене по-зле и от робиня?” И принцът отвърнал: “А ти нима не знаеше, че този, който оскърбява, пише оскърбленията върху пясък, а който ги търпи, ги изсича върху мрамор? Спомни си какво направи, когато ме учеше да чета! И знай, че поисках да станеш моя жена, за да направя от живота ти сос, в който да те сваря заради моята обида!” “И това означава - отвърнала Сапия, - че трябва да събирам тръни там, където сеех добро семе! Ако те шамаросах, това е само защото беше голямо магаре, а аз исках поне нещо да разбереш човешки. И нима не знаеш, че който ти желае доброто, те кара да плачеш, а който ти желае злото, те разсмива?”

Принцът, който преди бил озлобен за плесницата, сега пламнал от още по-голям гняв заради напомнянето за неговото невежество. Той очаквал, че Сапия ще иска прошка за своята постъпка, но вместо това видял, че тя храбро, като петле, му отговаря с атака на всяка атака; затова, обръщайки ѝ обърнал гръб, си отишъл, като я оставил в още по-лошо положение от преди. Но като се върнал след няколко дена и я намерил със същото отношение към нея, напуснал стаята ѝ окончателно озлобен, решен да я свари в собствения ѝ сос, както правят с октоподите, и да я накаже с по-дебела тояга.

По това време на краля било обявено за лишаване от благата на живота до колоната на смъртното ложе [6] и принцът, като останал единовластен повелител на цялата държава, решил да замине и да приеме лично властта над всички свои области. Той сформирал отряд от пехотинци и конници, достоен за сана му, и потеглил на път.

Баронесата, като знаела за тежкия живот на дъщеря си и искала да поправи тайно тази несправедливост, заповядала да изкопаят под двореца на принца проход, по който изпращала храна в подземието на нещастната Сапия. Няколко дена преди отпътуването на новия крал тя приготвила карета и разкошни ливреи, облякла дъщеря си в най-хубави дрехи и, като изпратила да я съпровождат верни рицари, я отправила по по-къс път, така че Сапия дошла на мястото, където трябвало да спре мъжът ѝ, един ден преди него.

Като наела дом срещу двореца, приготвен за краля, Сапия застанала, богато облечена, на прозореца и кралят, когато пристигнал там, видял това най-красиво цвете от вазата на Грациите, и - без да познае жена си, пламнал веднага от въжделение и така упорито обикалял наоколо, че скоро я имал в ръцете си. И като я оставил бременна, ѝ подарил една драгоценност за спомен от неговата любов.

И когато кралят се отправил да посети други градове в своето кралство, Сапия се върнала в двореца, където след девет месеца родила едно прекрасно момче. А кралят, като се върнал в столицата, дошъл да види отново жена си, уверен, че ще я намери мъртва, но тя била свежа като никога до тогава. И като никога му повтаряла упорито, че именно за да направи човек от такова магаре като него, е поставила на лицето му печата на петте си пръсти.

Кралят си излязъл разярен, а когато станало нужда да обходи отново своите владенията, Сапия с помощта на майка си направила същото като първия път; и като прекарала една нощ с мъжа си, без той да я познае, тя получила от него драгоценен венец за главата си и останала бременна с още едно момче, което, след завръщането у дома си, родила в уреченото време.

Това се случило и трети път; тогава кралят ѝ подарил голяма златна верижка със скъпоценни камъни, като я оставил бременна с дъщеря, която тя също родила благополучно след определения срок.

А когато кралят се върнал отдалече, баронесата дала на дъщеря си сънотворно и разпространила слух за нейната смърт. Като я изпратила до гроба и уж я положила там, тя ловко я откарала със себе си у дома си и я скрила заедно с децата.

Кралят пък вдигнал нечувано празненство; и като намислил да се ожени отново за някаква знатна особа, я довел в двореца; но в същото време, когато наоколо кипели невероятни тържества, посред залата се явила Сапия, великолепно облечена, носейки със себе си подарените ѝ от краля драгоценности, с три деца, светещи като три самоцветни камъка, и като се преклонила към нозете на повелителя, го помолила да бъде справедлив и да не отнема кралството от децата, които са негова кръв.

Кралят онемял и дълго стоял неподвижно, като да вижда сън наяве; накрая, като осъзнал, че разумът на Сапия достига звездите и че в замяна на цялото зло, което ѝ причинил, му дарила - което не можел и да си въобрази! - три опори в старостта му, се смилил в сърцето си. Той дал за жена на брат си, който също имал голямо кралство, пристигналата госпожа, о Сапия приел с чест, смирение и любов, показвайки с примера си, че

на мъдреца и звездите се покланят.



1. Sapia (ит.) - умница, разумница.

2. Заключен замък.

3. Военна каста от тюркски и кавказки потомци, който взели през XIII в. властта в Египет. Двата и половина века управление на мамелюкските султани били белязани от чести преврати, жестокости и произвол, така че османските турци, които завладели Египет през 1517 г., били посрещнати от населението като освободители.

4. Вид средновековно оръдие.

5. Сравни “Разговор с манихееца” на Йоан Дамаскин (VII–VIII в.): “Вие сте получили битието си от Бога. Всичко, което Бог е дал на всекиго, е благо - защото това, което Бог дава, е благо. А злото е загуба на благата, иначе казано - на даденото от Бога. Така че в тези, които имат от Бога поне битие, отчасти присъства благото като последен отзвук. И така, битието е добро, а благото битие е най-добро”. Базиле не без умисъл придава на речта на “учения” принц теологична риторика, показвайки, че с доводи “от Писанието” може да се прикрият лесно изтънченото коварство и жестокостта.

6. Смъртта е сравнена с церемонията за обявяване на банкрут, приета в Неапол: разореният търговец бил опиран с гръб и гол до една от колоните на зданието на Трибунала.

(Следва)

------------------------------------------------------------------------ [1] Джамбатиста Базиле, Пентамерон, Приказка на приказките, фолклор, италиански фолклор .......................................... ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ПЕТА / „СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН

СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ

(SOLE, LUNA E TALIA)

Пета забава от петия ден

ТАЛИЯ, КОЯТО ПАДНАЛА КАТО МЪРТВА ОТ ТВЪРДА ЛЕНЕНА ИГЛИЧКА, ОСТАВА В ДВОРЕЦА, КЪДЕТО НАМИНАЛ ЕДИН КРАЛ, ОТ КОГОТО РАЖДА ДВЕ ДЕЦА. РЕВНИВАТА ЖЕНА ЖЕНА НА КРАЛЯ УСПЯВА ДА ПОЛУЧИ ДЕЦАТА И НАРЕЖДА ДА ГИ СГОТВЯТ И ДА ГИ ДАДАТ ЗА ХРАНА НА БАЩА ИМ, А ТАЛИЯ ДА БЪДЕ ИЗГОРЕНА В ОГЪН. НО ГОТВАЧЪТ СПАСЯВА ДЕЦАТА, А КРАЛЯТ ОСВОБОЖДАВА ТАЛИЯ, КАТО ХВЪРЛЯ ЖЕНА СИ В ОГЪНЯ, КОЙТО Е РАЗПАЛИЛА ЗА ТАЛИЯ.

Историята с орките би могла да подбуди съчувствие, но предизвикала само удовлетворение; всички били радостни, че приключенията на Парметела завършили по-добре, отколкото би могло да се помисли. И дошъл ред на Попа да разказва Попа, която сложила крак в стремето и започнала:

Живял някога един господар, който, след като му се родила дъщеря на име Талия, извикал мъдреците и гадателите от цялото си царство, за да определят съдбата ѝ. И те, след дълги и разнообразни съвещания, стигнали до извода, че я грози сериозна опасност от ленена игличка. Тогава кралят забранил да се носи изобщо в двореца ленена прежда, коноп или нещо подобно, надявайки се да избегне предсказаното нещастие.

Но когато Талия пораснала, веднъж, стоейки на прозореца, видяла една старица, която предяла в движение. И тъй като никога не била виждала нито къделя, нито вретено и всичко това ѝ било много интересно, дотолкова пламнала от любопитство, че извикала старицата в двореца и като взела къделята, започнала да дърпа нишката. Но тогава, за нещастие, една ленена игличка се забила под нокътя ѝ, от което тя паднала като мъртва.

Като видяла какво се случило, старицата избягала от страх надолу по стълбището. А нещастният баща, когато получил вестта за случилата се беда и платил с бъчва пролети сълзи ведрото с аспринио [1], положил дъщеря си в двореца, като я оставил да седи в кадифен трон, под брокатен балдахин, и - затваряйки вратите, напуснал завинаги мястото на непреодолимата скръб, за да не вижда повече нито един знак, напомнящ му за постигналото го нещастие.

Но след известно време на един крал, който тръгнал на лов, соколът излетял от ръката му и влязъл през прозореца на споменатия дворец; а след като не се връщал при призивите, кралят започнал да чука на вратата, като мислел, че някой живее в двореца. Така той чукал дълго без успех, а след това донесъл стълба, с която събират грозде, решен да влезе вътре и да види какво има там. И когато се качил и преминал през целия дворец, изстинал като мумия, без да види нито една жива душа.

Накрая влязъл в стаята, където се намирала Талия, неподвижна като омагьосана. Като я видял и си помислил, че спи, кралят започнал да я вика; но както и да я викал, както и да я докосвал, тя не се събуждала. Тогава той, възпламенен от нейната красота, я свалил от трона, отнесъл я на ръце до едно ложе, където откъснал плодовете на любовта, след което, като я оставил все така да спи, се върнал в своето кралство и дълго време не си спомнял за този случай.

А тя след девет месеца родила близнаци - момче и момиче, които приличали на двойка златни обеци със скъпоценни камъни. И две феи, които се появили в двореца, се грижели за тях, поставяйки ги за кърмене към майчините гърди. Но веднъж, като искали да сучат мляко и не намерили гърдите, младенците започнали да смучат пръста на Талия и така смучели, че ленената игличка излязла изпод нокътя ѝ. Тогава Талия се събудила като от тежък сън и като видяла до себе си двете чудесни създания, дала им гърдите си, при което се привързала към тях повече отколкото била привързана към живота си.

И докато тя живеела така, без да знае и да помни какво се е случило с нея, как се е озовала в двореца с двамата младенци, без да вижда кой ѝ носи храна, кралят си спомнил за нея и под предлог, че отива на лов, тръгнал да я намери; и я намерил не спяща, а с две красиви писани яйца, от което се зарадвал безумно. Той разказал на Талия кой е и какво се е случило между тях, след което сключили помежду си договор за дружба и вечен съюз. Като прекарал с Талия няколко дена, той се сбогувал с нея, като обещавайки да се върне и да я вземе със себе си, а след това заминал за своята страна, повтаряйки постоянно имената на Талия и младенците, така че и когато се хранел, на устата му били Талия, Слънцето и Луната (такива имена дал на децата си) и даже в леглото си викал имената ту на децата си, ту на майка им.

Жената на краля, у която още по времето на дългия лов се появило подозрение, сега, като чувала непрестанно имената на Талия, Слънцето и Луната, пламнала цялата - иначе отколкото при слънчев удар. И като повикала секретаря си, му казала: “Слушай, приятелю, сега си между Сцила и Харибда, между чука и наковалнята, между тоягата и решетката. Ако откриеш какви ги върши мъжът ми, ще те обсипя със злато; а ако скриеш - ще те оставя нито жив, нито мъртъв”.

И този приятел, зашеметен, от една страна, от заплахата, а от друга, надянат на шиша на користта, която винаги връзва очите на честта, мъти водата на справедливостта и спъва крачките на верността, ѝ разказал всичко поред, наричайки хляба хляб, а виното - вино [2]; след което кралицата го изпратила да каже от името на краля на Талия, че той иска много да види двете малки деца. И Талия, много зарадвана, изпратила децата при баща им. А кралицата, тази душа на Медея, наредила на готвача да ги заколи и, като ги опече с всякакви сосове, да ги поднесе на масата на нещастния ѝ мъж.

Но готвачът, милостив човек, като видял двете златни ябълки, се съжалил над тях и казал на жена си да ги скрие на тайно място, а вместо тях приготвил две козлета със стотици разнообразни сосове.

И когато дошъл кралят, кралицата наредила с голямо удоволствие да внесат ястията. Кралят започнал да се храни; и когато се хранел и постоянно хвалел храната: “Ах, какво вкусно парче, кълна се в живота на Ланфуза! [3] А колко е сладко пък това, кълна се в душата на дядо си” - тя всеки път му отговаряла: “Яж на здраве! Своето ядеш”. Два или три пъти кралят пропуснал този припев покрай ушите си, но след това, като видял, че песента продължава, казал: “Много добре зная, че ям своето, защото нищо твое не си донесла в този дом!” И като станал ядосан от масата, отишъл наблизо да се разходи, за да му мине гневът.

А в същото време кралицата, неудовлетворена от това, което вече направила, извикала секретаря си и и го изпратила да покани Талия под предлог, че кралят я очаква. И Талия, като си събрала набързо багажа, потеглила с горещото желание да види светлините на своите очи, без да знае, че я очаква огнен пламък. И когато дошла в двореца и застанала пред кралицата, тя, с лицето на Нерон, цялата изпълнена със змийска отрова, изсъскала: “Добре дошла, госпожо Трокола [4]! Ти ли си тази красива дрипла, тази буника, с която мъжът ми се нагълта? Ти ли си тази окучена кучка, от която ми се наду главата? Добре дошла, пристигна в чистилището, където ще си взема от тебе всичко, което загубих!”

Като чула тези думи, Талия започнала да се оправдава, че няма вина за това дето мъжът на кралицата влязъл в градината ѝ, когато спяла. Но кралицата, като не желаела да слуша оправдания, наредила да запалят в двореца голям огън и да хвърлят в него Талия. Като видяла, че работата ѝ отива на зле, Талия паднала пред кралицата на колене, молейки я да ѝ даде поне време да свали от себе си скъпите дрехи, с които е облечена. И кралицата, не толкова от жалост към нещастницата, колкото от желание да получи дрехите, обшити със злато и перли, казала: “Съблечи се, разрешавам”.

Талия започнала да се съблича и при всяко одеяние, което сваляла от себе си, издавала жалостни вопли; и след като свалила от себе си връхната дреха, туниката и корсета, сваляйки долната си пола, извикала за последен път; а когато вече я водели, за да направят от нея пепел за пране на гащите на Харон, излязъл кралят и като видял това зрелище, наредил да му обяснят какво става. На въпроса за децата чул от жена си, която го упреквала в измяна, чу му ги е дала да ги изяде.

Като чул това, нещастният крал, безпределно отчаян, възкликнал: “Така значи, станал съм върколак за моите агънца! И как моите жили не разпознаха ручеите, в които тече собствената ми кръв? Ах, потурчена отстъпнице [5], към какво зверство посегна! Но сега и ти ще станеш тор за зелето и твоята зверска физиономия няма да бъде изпратена в Колизея [6] за покаяние!”

И той заповядал да хвърлят кралицата в огъня, който разпалили за Тамия, а заедно с нея и секретаря, който бил лостът на гнусния замисъл и тъкач на скверната тъкан. А когато се канел да отправи там и готвача, за когото мислел, че е нарязал на парчета децата му, той, като паднал в нозете му, заговорил: “Честно казано, господарю, многогодишната ми служба при тебе заслужава различна пенсия от горещите въглени, друга подкрепа в старостта ми от стълб зад гърба, други веселия от тези да пукам и да се овъглявам в огъня, друга чест от смесването на пепелта на готвача с пепелта на кралицата! Нищожен подарък за това, че запазих живи твоите деца въпреки кучешката злоба, която искаше да ги убие, като върне на твоето тяло това, което беше част от него!”

Като чул тези думи, кралят все едно се оказал извън своето тяло: струвало му се, че сънува, защото нямал сили да повярва на това, което чуват ушите му. Като се навел към готвача, той сазал: “Ако е истина, че си спасил моите деца, кълна се, че вече няма да въртиш шиша, а ще те поставя в кухнята на моето сърце и ти ще въртиш по свое желание не късчета месо над огъня, а личните мои желания; ще ти дам такава награда, че ще се прославиш като най-щастливия човек на този слят”. При тези кралски думи жената на готвачя, виждайки, че се решава съдбата на мъжа ѝ, довела бързо в двореца Луна и Слънце и ги предала на краля, който, в игра на “три карти” с децата и майка им, въртял мелницата на целувките ту с тях, ту с нея. Като дал голяма награда на готвача и го посветил в рицарско звание, той взел Талия за жена и тя живял дълъг щастлив живот с мъжа си и децата си, като разбрала след всичките си изпитания, че

и когато си заспал, може да намериш щастие.



1. Бяло вино от Кампания, произвеждащо се от XIV в. в околностите на град Аверс; има крайно нисък процент на захар. Името произлиза от aspro - тръпчив.

2. Което ще рече, че казвал нещата такива, каквито са.

3. Ланфуза - майка на мавританския герой Ферагус, персонаж от поемите на М. Боярдо “Влюбеният Роналд” и на Л. Ариосто “Неистовият Роналд”. От поетичните текстове клетвата “в живота на Ланфуза” преминала в разговорния език като шеговита поговорка.

4. Народен инструмент от Южна Италия, представляващ голямо и усложнено кречетало, използвано по-специално по време на църковни процесии по време на Страстната седмица. Свирещият на трикола върви в процесията със закрито лице (все едно е анонимен), а движението на инструмента напомня женска походка с подчертани поклащания на бедрата. Вероятно прякорът, който дава кралицата на своята съперница, е свързан и с двата аспекта.

5. Както е известно, еничарският корпус, отличаващ се с особена жестокост, се състоял от християнски деца, принудени да отстъпят от своята вяра. Затова кралят не нарича жестоката си жена “туркиня”, а “ torca renegata”, потурчена отстъпница, жена, която е приела исляма.

6. Римският Колизей от края на I в. бил място на гибелта на много християнски мъченици, хвърлени да бъдат разкъсани от зверовете. В християнската епоха той станал едно от основните места за поклонения в Рим. По времето на Базиле съдът понякога заменял реалното наказание за някое престъпление с поклонения за покаяние.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.