ИСТОРИЯ НА РИЦАРИТЕ: ВАРВАРСКИТЕ КОРЕНИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как са свързани варварските военни традиции с образа на средновековното рицарство?

Рицарите са една от най-популярните теми в историята: статутът и битът им в средновековна Европа са били обсъждани винаги, а етичните и моралните представи за това съсловие често се идеализирали. С годините било разсеяно огромното количество от митове и догадки, свързани с европейските рицари. Но и до ден днешен съществуват редица спорни въпроси, които имат пряко отношение към знатните войни. Например произходът на това явление в обществения живот през епохата на Средните векове.

Къде са корените на рицарството като съсловие? А и как самите те се отнасяли към своето минало?

Качества на рицаря и идоли за поклонение

На върха на разцвета на рицарството, през XII век, знатните войни смятали, че родословието им води началото си от графовете на Карл Велики. Също така често се споменавали в семейните истории на рицарите франкските войници от епохата на Меровингите. Особено силно това се проявило по време на кръстоносните походи: средновековните автори намирали връзка между суровостта и справедливостта в боя на франкските бойци и деянията на рицарите на кръста в Светата земя. „Песен за Антиохия“ разказва подобна история.

Кръстоносци слизат на брега

Обръщането към античното наследство дало своите плодове – съчиненията на Тацит помагали през ранното Ново време си намерил други предци – древните германци. Техният традиционен начин на живот, представите им за войната, доблестта и предаността им на делото повлияли на културата на конните войници в средновековна Европа. Можем да кажем, че на германциите не им достигало малко, за да бъдат като рицарите: явно нямали чувство за мярка и порядъчност. Макар че и тази теза по отношение на отделни представители на рицарското съсловие може да се оспори.

Варварски традиции

Но ние по никакъв начин не трябва да се ограничаваме само с древните германци. Имало и друг културен пласт: рицарският епос разкрива и келтски традиции.

В знаменитото си съчинение „Записки за галската война“ Гай Юлий Цезар отбелязва особената храброст на галите, която превъзхождала най-добрите бойни качества на германците. Страбон също пише за храбростта и военната страст на келтите. Но към 52 година палмата на първенството получават германците като най-неистови и смели врагове на Рим и на армията на Юлий Цезар.

Гай Юлий Цезар и Верцингеторикс

Античните автори посочили една характерна черта на войнствените варвари: те наистина са храбри, но също така в действията им има много перчене и безразсъдство. И разбира се, влечение към разкоша и украшенията. Знаменитият пълководец различавал при галите две уважавани прослойки на населението: друидите и конниците. Конниците се занимавали само с война. Главният критерий за техния статут били бойната доблест и бойната храброст.

Луи IX начело на кръстоносците

Образът на германците в римските исторически съчинения бил по-брутален. Техният живот се състоял само от лов и войни. Истински показател за доблестта и смелостта на германците било това колко далече живеят техните съседи от германските селища. Колкото повече е страхът, толкова по-далече са съседите. Макар че са гостоприемни и целомъдрени, те живеят в горда самота. Основният им доход са набезите и войните. С домашното стопанство и обработката на земята се занимават робите, жените и децата. Разбира се, и Тацит, и Цезар идеализират германците. Войната не можела да продължава вечно: сменяли я широки маси с ястия, алкохолни напитки и веселие. Но постоянното пиене и чревоугодничеството било по-скоро занимание за върхушката на племенната организация. Свободните членове на общината живеели в умереност, заедно със зависимите категории население в германските села, докато не получели правото да носят оръжие или докато авторитетът им в обществото не нараснел.

Завръщане от поход

Търсене на отличия

Оръжието е получено и да го загубиш, означава смърт. Най-голям позор за германския войник. Следващата стъпка е влизането във военното подразделение. Състезание по сила и клетва, след което идва ред да се получи звание от вожда. Но все пак главният критерий е знатността и доблестта. Положението в обществото, престижът на семейството, репутацията и заслугите на бащата като участник във войните – всичко това влияе на положението на новопостъпилия войник. Той трябва да съответства по храброст и доблест на равнището на своя вожд. А да се излезе от боя, като се остави на полесражението командира на бойната част, е позор и непростима грешка.

Битка на римляните с германците

Как да се крепяло бойното подразделение? Разбира се, с добра заплата и част от плячката, коне и обилни пиршества.

Въпросите, свързани с кръвните родствени отношения се решавали по определен задължителен ред. Войниците никога не пренебрегвали честта на семейството. Подобни характеристики могат да се отнесат и към рицарските семейства през Средновековието.

Кавалерията на Карл Велики

Равносметка

Начинът на живот на германците не претърпял значителни промени и към края на античната епоха. Засилвал се само импулсът: германските орди браздели стремително територията на Римската империя през III-IV век. Римско-германският синтез набирал обороти. Християнството също поставило своя отпечатък върху обществения живот на германските племена и първите варварски кралства, но представите за войната и бойните традиции останали по същество непокътнати. Епохата на Карл Велики и времето, когато се образувала Свещената римска империя, показали явните предимства на конното опълчение, водещо началото си от дохристиянските предци. Влиянието на военния ред на варварите върху културата на средновековноот рицарство не подлежи на никакво съмнение.