РИЦАРИ НА КРЕДИТА И ПАРИТЕ В БРОЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Орденът на тамплиерите не съществува вече седемстотин години, но едно от неговите изобретения все още се използва активно от човечеството.

Бедняци с милиони в сметката

Юг дьо Пайан, който основал през 1119 година Ордена на бедните рицари на Ерусалимския храм, може би наистина е мислел, че новите братя ще бъдат войници, които не се интересуват от материални блага и които ще посветят живота си на защитата на поклонниците. Само че на дело не се получило така, даже може да кажем, че станало обратното. Знаменитият печат с двама рицари на кон, който символизирал бедността, не трябва да ни заблуждава. Тамплиерите не бедствали. Нещо повече, ако се замислим, те и се биели лошо. Почти всички съдбоносни за ордена и кръстоносците сражения били загубени.

Но в замята на това рицарите на Храма преуспели истински в умението да правят пари. Орденът използвал виртуозно липсата на какъвто и да е ред във финансовите дела на Средновековна Европа. В тези времена нямало разбираеми валутни курсове. Всяко кралство сечело свои монети, като с всяка изминала година намалявало старателно съдържанието на златото или среброто в тях. Тези монети се употребявали по целия свят, но цената им зависела от волята на търговеца, с който купувачът имал вземане-даване. Това е като да отидете в магазина със сто евро в джоба, а там да ви кажат, че с тези пари можете да направите покупки само за сто лева.

Но това е все още половин беда. Да речем, че сте френски търговец и отивате в Светата земя. Там ви трябват пари и вие разполагате само с един начин да ги имате – като ги отнесете лично. Иначе казано, като качите на кораб или каруца тежък товар от няколко чувалчета със злато или сребро и се молите да стигнете до местоназначението с това, с което сте тръгнали.

Шансът да се изпълни подобна молитва, не бил голям. Да ограбят такъв състоятелен пътешественик можели не само разбойниците, но и феодалите, през чиито имения минавал пътят му.

Монета на тамплиерите

И точно тогава на авансцената се появили тамплиерите с революционна и гениална идея. Пътешественикът можел да отнесе своя ценен товар в най-близкото представителство на ордена (разбирай: близкия клон на банката), да получи там разписка и да отиде с тази разписка навсякъде без риск да се лиши от своето състояние. На новото място, като намине пак при тамплиерите, той предявявал документа и получавал парите си. За първи път подобна операция била осъществена през 1135 година, иначе казано – шестнадесет години след основаването на ордена. Някой си Пере Десде от Сарагоса получил от рицарите на Храма разписка, че им дал петдесет мараведи. Когато предоставел същата разписка в отдела на ордена в Ерусалим, Десде би трябвало да получи същата сума.

Наистина, ние не знаем дали Десде е получил сумата и се е добрал жив до Светата земя, но това е първият достигнал до нас документ, който свидетелства, че тамплиерите са се заели с издаване на травъл чекове. Да, макар че тогава нямало такъв израз, по същество разписката, дадена на Десде, е пътнически чек.

И тук е важно да помним две неща. Първо, тамплиерите не помагали на такива пътешественици безкористно. За съхраняването на парите те вземали макар и малко, но парично възнаграждение. Това вече не е защита на поклонници, това е обслужване на клиенти. Второ, да се намерят петдесет испански мараведи в Ерусалимското кралство не било лесна работа. Тамплиерите давали необходимите суми не във валутата, в която ги вземали, а в местни монети. Иначе казано – рицарите на Храма започнали първи да пресмятат валутните курсове. И съвсем очевидно е, че тези курсове те установявали сами.

Без граници и данъци

Могъществото на ордена на тамплиерите било подкрепено от булата на папа Инокентий II “Omne Datum Optimum”, издадена през 1139 година. Булата освобождавала тамплиерите от посегателствата на светската и църковната власт. В нея се казвало, че рицарите от ордена могат да пресичат свободно всички граници, че се освобождават от данъци и че не са подчинени на никого освен на римския папа.

Откъде са парите?

Рицарите на Храма били щастливи да си намерят бързо един много влиятелен лобист. Той се казвал Бернар Клервоски. Този цистерианец, който на двадесет и четири години основал свое абатство, не само участвал в създаването на ордена, но едва ли не собственоръчно написал неговия устав. Бернар насочил към тамплиерите вниманието на Светия престол, като спечелил за тамплиерите не само папската благословия, но и още много привилегии. След понтифика се наредили и кралете. Орденът станал моден, което привлякло в него нови членове. Само че за влизане в редиците му се изисквало да бъдат дадени множество обети, включително и обет за бедност. Много знатни феодали, ставайки тамплиери, дарявали на ордена своите владения. Така рицарите на Храма се обзавели с елитна недвижимост по цяла Европа.

Кредити

Изследванията на оцелелите документи показват, че тамплиерите разбирали прекрасно от счетоводна дейност и били запознати както със сложните лихви, така и с принципите на двойното счетоводство. Като че ли само за кешбека не се сетили. Затова пък рицарите на Храма давали заеми с голямо удоволствие. Заемната лихва, поне през втората половина на XII век, рядко надвишавала десет процента.

Сражаваме се за вашите проценти

Услугите на тамплиерите използвали не само обикновените пътешественици като Пере Десде. Кредити от рицарите на Храма вземали даже кралете, а понякога и папите. Луи VII, младият крал на Франция, като замислил – по съвет на споменатия вече Бернар Клервоски – Втория кръстоносен поход, заел от тамплиерите пари, за да закърпи дупките в бюджета на военното предприятие. А можем да кажем, че папа Александър III съществувал за сметка на тамплиерската хазна. Преследван от Фридрих Барбароса, понтификът бил принуден да избяга във Франция, по която скитал доста дълго. Александър очевидно дължал на рицарите на Храма много голяма сума. В благодарствени писма до тези феодали и епископи, които му изпращали пари, той често подчертавал, че има намерение да ги даде на тамплиерите за изплащане на дълга си.

Средствата на тамплиерите се инвестирали щедро в инфраструктура и благотворителност. За двеста години от своето съществуване орденът финансирал строителството на осемдесет катедрали. При което всички строежи били завършени до край. Броят на абатствата и църквите, издигнати за сметката на рицарите на Храма, изобщо не може да се посочи точно. А плюс това се строели крепости в Светата земя и на територията на Европа. И се прокарвали пътища за поклонниците, които орденът трябвало да защитава. А когато по време на Третия кръстоносен поход Ричард Лъвското сърце превзел Акра, всичките дейности по ремонта на крепостта и възстановяването на градското пристанище били платени със средства от ордена на Храма.

Рицари тамплиери

Частно-държавно партньорство

Ако Луи просто вземал на заем пари от тамплиерите, неговият син Филип II – обединителят на френските земи – попаднал под пряката им зависимост. По време на неговото управление финансите на Франция и ордена се преплели. И не държавата погълнала най-голямата банка в Европа, а най-голямата банка в Европа погълнала държавната хазна. Филип наистина имал нужда от много пари. Отначало той възнамерявал да освободи Ерусалим, като се обвързал с Третия кръстоносен поход, а след това, като се върнал от Светата земя, се заел да усмирява непокорните феодали. И ето че по кралско решение финансите на Франция били оглавени от ковчежника на ордена на тамплиерите. Преведено на съвременен език, това ще рече член на съвета на директорите на голяма банка да поучи портфейла на финансов министър. През следавщите сто и повече годиин това станало традиция. Ковчежникът на ордена управлявал финансите на държавата. При това тамплиерите, разбира си, умножавали и своето богатство, и своето влияние.

През 1222 година брат Хубер – ковчежник на ордена – издигнал в самия център на Париж могъщата твърдина Темпл. Това не била просто крепост, а главно финансово хранилище на Франция, че и на цяла Европа. По времето на Луи IX там преместили държавната хазна. За да получи достъп до парите си, кралят трябвало да поиска разрешение от тамплиерите. В Темпл се пазел и образцовият ливр – идеалната монета на френското кралство по това време. Именно по негова мярка големите градове трябвало да секат своите монети.

Сливането станало очевидно причина за повишения интерес на Филип IV Красивия към делата на тамплиерите. Същият този интерес, който в крайна сметка довел до разгрома на ордена.

Финансовата зависимост на държавата от ордена била прекалено голяма. На тамплиерите не просто принадлежали обширни земи в страната, те контролирали на практика и всичките парични потоци. Фиилп не можел просто да реши и по своя воля да прибере от Темпл хазната си. Защото Франция била длъжница на тамплиерите минимум за Седмия и Осмия кръстоносен поход.

Тамплиери

Нещо подобно ставало и в Англия. Не, там тамплиерите не управлявали хазната на кралството, но пазели ценностите на короната. От тях искал помощ и Джон Безземни, и неговият син Анри III, които имали големи проблеми с метежните феодали и като се страхували за своите богатства, ги давали да ги пазят тамплиерите. Разбира се, рицарите на Храма не им ги пазели безплатно.