ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / МАНДЕИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

МАНДЕИТЕ

Но най-удивителното в нашия разказ е това, че ранните юдейски гностици не само са се запазили, но и продължават да изповядват своята вяра до ден днешен.

Мандеите са малка етнорелигиозна група, която живее и сега в Месопотамия. Езикът им води началото си от арамейския и арамейският език се използва все още от мандеите като език за богослужение.

Самоназванието „мандеи“ идва от арамейската дума „манда“, означаваща това, което гърците наричат „гносис“. В превод на гръцки език „мандеи“ означава гностици. При това „мандеи“, знаещи, се наричат редовете потребители на религията. Свещениците, които притежават истинското знание, се наричат „насура-я“, назореи, иначе казано – наричат се така, както по цялата арамейска чужбина се наричали юдейските последователи на Исус, който също наричал себе си Исус Назорей.

В свещената книга на мандеите, която се казва „Гинза рба“, се твърди, че техните предци са избягали от Палестина по време на разрушаването на Храма.

Мандеите са хемеробаптисти, иначе казано – практикуват всекидневно ритуално кръщение. Те постоянно се мият ритуално и независимо от това, че живеят в пустинята, непременно се заселват край реки. Религиозната им терминология има пълни паралели със Свитъците от Мъртво море и те до ден днешен наричат всяка вода за ритуално измиване „юрдна“, което ще рече „йордан“.

Мандеите вярват във Всевишния и Трансцендентен Бог, който е създал света чрез редица еманации, и в страшния Бог на този свят, ужасния ограничен демиург Птахила. Мандейските жреци, благодарение на своето знание, имат грандиозно могъщество; всеки мандийски жрец е свещен цар (маута), коронован и помазан [1].

„Гинза рба“ – главната свещена книга на мандеите – пази гностичната легенда за това как злото се появило на света, защото Сатаната отказал да се поклони на Адам, когото Бог поставил за цар над цялото творение. Освен Адам мандеите, също като елхасаитите и манихейците, почитат Авел, Сит, Ной, Шем и особено Енох.

Подобно на елхасаитите, мандеите използват семитския корен „шхд“ в значението на „свидетел/мъченик“. Още една основна за ранните християни дума, които те обичат, е думата „рибар“. „Аз съм рибар, който лови души и е Свидетел (Sahdan) на Живота“ – казва една от мандейските молитви [2].

Главната разлика между мандеите и християните е съвсем поразителна: като истински пророк те почитат Йоан Кръстител, а Исус смятат за Лъжемесия, за Лъжец, за Месия на евреите. Нещо повече, мандеите смятат, че Йоан Кръстител е кръщавал хората в продължение на цяло поколение преди при него да дойде Исус [3].

За Лъжемесии мандеите смятат също така Авраам и Мойсей. Подобно на християните, мандеите не спазват обрязването и съботата. Те ненавиждат евреите и виждат в тях Лъжци и деца на Птахила. За ипостас на Птахила те смятат злата Руха кудша, иначе казано – Светата духовност.

Мандеите съобщават някои вълнуващи подробности от биографията на Йоан, които не оставят съмнения за неговото превъзходство над Исус, Лъжемесията на евреите.

Йоан Кръстител (Ахя Йоханан) се родил, когато баща му бил на деветдесет и девет, а майка му – на осемдесет и осем години [4]. Той бил роден по чудноват начин. Заченат бил във водите на Йордан и поставен в утробата на майка си Еншибай [Елисавета] [5]. Тя била и не била негова майка. Той бил „поставен свише“ [6]. Преди неговото раждане над Еншибай засияла звезда и над дома на баща му Захария се появили три небесни огъня [7].

Йоханан бил роден, за да разруши черните замисли на господарите на този свят, Птахила и Руха. да стане свидетел на Истината и да посвети хората в тайната на Великия живот [8].

След раждането на момчето Енох го взел по заръка на Бащата на Славата и го отнесъл при Дървото на Живота, иначе казано – в Рая [9]. Когато Йоан бил на седем години, Енох написал книга, предназначена за него. А когато Йоан станал на двадесет и две години, Енох го научил на съкровеното вълшебство [10].

„Научих се там на цялата мъдрост и усвоих всичките свои речи. Те ме облякоха в одеждите на славата (което ще рече: в плътта на ангел – бел. Ю. Л.) и ме покриха с облачно покривало. Опасаха ме с пояс, пояс от жива вода, който сияеше надмерно и блестеше. Поставиха ме в облак, в облака на Славата и в седмия час на Деня на Слънцето ме пренесоха в Ерусалим“ [11].

Пренесен на земята в Облака на Славата (иначе казано – в този именно облак, в който обитават надсветовните еони), Йоан, с неговата плът на ангел и лице, покрито с облачно покривало, започнал, разбира се, да върши невероятни чудеса.

Той „очиствал прокажени, отварял очите на слепи и изправял на краката им сакати“ [12]. Той бил „целител, чието лекарство е Живата вода“. Бил посланик на Великия цар на Светлината [13]. Бил неуязвим – не можело да го пореже желязо и да го изгори огън [14].

Той бил Втората власт на Небето.

Бил увенчан с венеца на Царя на Славата и седял от дясната му страна [15]. Един от мандейските химни, написани от името на Йоан, гласи: „Кой пророк може да се сравни с мене? Чии думи могат да се сравнят с моите думи и кой говори с моя чудесен глас... Има ли някой, който да може да знае моето място във висината?“ [16]

Сходството на този химн с кумранския Химн на Самопрославянето просто се набива в очи.

Веднъж, когато Йоан проповядвал край Йордан, при него се явил Исус, Лъжемесията на евреите. Той му казал: „Кръсти ме с твоето кръщене и произнеси над мене Името, което произнасяш“ [17]. Йоан изпълнил молбата на Исус, но от това не се получило нищо добро. Исус „извратил думите на Живота и ги превърнал в думи на Тъмнината“ [18]. „Той и неговият брат възлезли на планината Синай“ [19].

Йоан поучавал в храма четиридесет и две години и се възнесъл на небето [20]. Известно време след това евреите в Ерусалим започнали да убиват неговите ученици, така че „от назореите не се спасил нито един човек“ [21]. Това разгневило Бащата на Славата. Той наредил на Енох да разруши храма на евреите, дома на стопанката на този свят Руха [22], което той направил, като приел образа на гигантски бял орел [23].

„Псевдоклиментините“, които разказват за разправията на стъпалата на Храма между последователите на Исус и последователите на Йоан Кръстител, съобщават, че след смъртта на Йоан Кръстител неговите ученици били оглавени от някой си Доситей. А сирийският апологет Теодор бар Конай, който пише в края на VIII век, казва, че мандеите, жители на Мезена, носят в неговия край името достайе, иначе казано – доситеяни [24].

Невероятно, но факт: последователите на Йоан Кръстител, начело на които стоял човек на име Доситей, са съществували наистина и ненавиждат Лъжемесията на евреите Исус и неговия брат до ден днешен.

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Stahl. Les Mandéens et les Origines Chrétiennes. Paris, 1930.

2. G. R. S. Mead. Gnostic John the Baptizer. Watkins, London, 1924. P. 71.

3. Robert Eisler. Jesus Messiah. P. 319.

4. John’s birth. Upbringing and First Apperance. § 32 // G. R. S. Mead. Gnostic John the Baptizer.

5. John’s birth. Upbringing and First Apperance. § 32 // G. R. S. Mead. Gnostic John the Baptizer.

6. Portents at John’s Birth, § 18 – пак там.

7. Portents at John’s Birth, § 18 – пак там.

8. E. S. Drower, ed. The Haran Gawaita and the Baptism of Hibil-Ziwa. Citta del Vaticano, 1953. P. 4.

9. E. S. Drower, ed. The Haran Gawaita and the Baptism of Hibil-Ziwa. Citta del Vaticano, 1953. P. 5–6.

10. E. S. Drower, ed. The Haran Gawaita and the Baptism of Hibil-Ziwa. Citta del Vaticano, 1953. P. 7.

11. John’s birth. Upbringing and First Apperance. § 32 // G. R. S. Mead. Посоч. съч.

12. E. S. Drower. Op. cit. P. 7.

13. E. S. Drower. Op. cit. P. 7.

14. John’s Invulnerability. § 27 // G. R. S. Mead. Посоч. съч.

15. E. S. Drower. Op. cit. P. 7.

16. John the Ascetic. § 21 // G. R. S. Mead. Посоч. съч.

17. John and the Baptism of Jesus. § 30 // G. R. S. Mead. Указ. соч.

18. E. S. Drower. Op. cit. P. 4.

19. E. S. Drower. Op. cit. P. 4.

20. E. S. Drower. Op. cit. P. 7.

21. E. S. Drower. Op. cit. P. 8.

22. E. S. Drower. Op. cit. P. 9.

23. Wilhelm Brandt. Die mandäische religion, Leipzig, 1889. S. 155.

24. C. H. Kraeling. The Origin and Antiquity of the Mandeans. Journal of the American Oriental Society. Vol. 49 (1929). P. 203.

(Следва)