КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО СВОЯТА ДРУЖИНА В СЛИВЕН

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 438

Панайот Хитов до своята дружина в Сливен

Брате мой и дружина в Сливен, аз това лято ви писах и в писмото ви бях замолил да дойдете и с приносящия писмото ми, на[м]е[ре]но от вас, който вие намерите за способен, и да се договорите и да ми отговорите на моите питания. А вие за жалост само сте казали, че сте готови. То аз зная, че е така, но така не може. Трябва да се съберете, да се договорите заедно с онези, които ви донесат писмото ми и заедно с тях да кажете, че склонявате всички на едно мнение. На мене ми дойде като чудо, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам. Така е, аз съм уверен, че вие винаги сте били готови. Само трябва сега по друг начин да се работи, ако искаме по-сигурно да достигнем целта си. Вие знаете сами, че затова не сме можали да направим нещо, защото касабите [1] не са се споразумели един с друг. Вие знаете, че на 67-мо [лето] искахте да захванем работа, но аз не склоних. Защо не склоних? Защото виждах, че вие от Сливен мислехте, че като превземем Сливен, ще бъде победено турското царство. Не е така, братя мои. Трябва на един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, и Филибе, и Ямбол, и прочее. Затова ви моля да бъдете юнаци, каквито ви зная, че сте били - искрени синове на милата ни майка България. Досега от нашия славен град Сливен никакво предателство не е станало и аз в толкова разстояние от време, което преживях по нашите мили предели, т.е. най-голямата ми надежда е била все около Сливен. И даде Бог и зиме, и лете, както знаете, с малка дружина пет-шест години не можаха турците не с низами, не с казаци, не с дигани селата с турци и българи на потеря, нищо не можаха да направят, защото имах добри приятели, както знаете. И аз се пазих добре. Но да оставим вехтото, а да видим да се захване здраво. Казвам ви, че трябва да отберете от Сливен един или двама, да дойдат със приносящия това писмо заедно, който ще ви разкаже устно къде ще ви заведе и ще се договорите. Аз ще очаквам отговора ви. Ако кажете всички заедно да дойда, аз ще дойда. Ако ли не, аз ще гледам да се заловя на друга работа. Брате, гледайте как трябва да се работи. Трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това не е трудно нещо, като има достойни мъже, т.е. юнаци. Ето как трябва да бъде този план. Първо трябва всеки юнак да си купи пушка и барут и да си направи фишеци; да бъдат измерени на пушката му и други потребни за един войник. Сетне да се гледа как всички се събират на едно място. Ето как това е най-лесно да гледате тази работа да бъде. Най е полезно около Петровден, защото планината е пълна със стока, а вие, сливенци, трябва да гледате дано направите панаири, да става два пъти, както е по Гергьовден, и още веднъж на Петровден. Най-лесно може да се събираме на панаири и можем отфрит [2] да повикаме хора да дойдат с конете и с оръжието си. Също ще наредим и на други места. Ето, брате, като би имало достойни синове нашето премило Отечество, всичко е лесно, т.е. такива, на които не им се свиди животът и имотът, са в състояние всичко да направят. Братя сливенци, вие трябва добре да се запознаете със шумналиите, за да могат и те да помогнат. Защото Шумен е най-опасен град за нашето освобождение. В този град Шумен трябва да имаме такива достойни хора, за да могат да го запалят и да изгори топоната с колета наенно [3]. Ако може да се намери още леснина - да се запали и жепането [4] преди да започнем боя, ще бъде от голяма полза за нас. А имаме още един такъв град, опасен за нас, той е Битоля в Македония. Ама аз ще гледам да намеря и за него достойни мъже, по същия начин да се постъпи. Аз съм уверен, че вие сами по-добри планове знаете да скроите, но не можах да замалча [5], извинете ме. Не искам да говоря вече, като знам, че вие знаете как ще приготвите селачите и прочее. И друго - като ви изкарват по лов, трябва да се обучават на нишан и да си приготвите фишеци. Сетне трябва да гледате шлитра ито корт [6] да има всеки наш, че лесно стават на барут. Да даде Бог това мое писмо да ви намери в юнашко здраве и с весели сърца. Юнакът никога не трябва да се отчайва, защото в юнашкия закон, когато се (не) отчайва юнакът, той тогава добива дързост и лъвско сърце и излиза против неприятеля си яростен и побеж­дава неприятеля си.

Ваш съотечественик и гражданин Панайот Хитов ще ви продължа няколко речи от миналите времена. 1828 година, когато дойдоха руските войски до Едерне (Одрин), имаше с тях около 20 хиляди българи олентири - коляха турци, разпаряха кадъни и ядяха и пиеха с гайди. Руските войски седеха цяла зима по България. Където имаше чорбаджии, отидоха при руските големци да искат да закупуват мошии и да печелят пари, а башибозуците олентири като хаджи Александрия, който мисля, че и сега е жив в Сливен, и много други такива взимаха турските кадъни, отиваха с тях в банята. А на никого не идваше наум да каже или да види, брате, на какво оставят нашия народ. Като видяха, че русите ще се върнат, тогава им дойде наум да плачат на руските големци, ама вече беше късно, договорът беше свършен. Където пише, че Раковски е искал Дибич да обърне топовете и да ги бие, това не е истина. Само нямам време да ви разяснявам. Никой не ни е крив на на(с), българите, освен ние самите, че не се тредим [7] за милото си освобождение. Очаквам от вас юнашкият ви отговор.

Панайот Хитов

А вие гледайте сега, аз ви казвам, че ако не гледате за спасение, вашите синове ще ви кълнат. То аз ви казвам, че сега е времето и има леснина за нашето избавление. Ние трябва да мислим, че както сме се родили и ще умрем. А какво оставяме на нашите синове - оставяме им (не) друго освен робство. Не, ама ще кажете, няма какво да направим. Не е така - има, когато човек е решен да пожертва и живот, и имот, той може всичко да направи. Вие помислете, че аз с 20 или 30 [души] дружина колко години ходих из Турско, а когато утре ще имам 5 или 10 хиляди, какво мога да направя. [8]

Н.Б.II.А., п. 61. № 8400

БЕЛЕЖКИ

1. Касаба – град.

2. Отвред.

3. Топханата (артилерийския арсенал) с колата заедно.

4. Погреб с муниции.

5. Да замълча.

6. Селитра и сяра.

7. Не се трудим.

8. Това е оригиналът - чернова на писмото на П. Хитов до сливенци от 23. XI. 1871 г., което след като е било преписано от друга ръка и преподписано от П. Хитов, е изпратено в Сливен и което следва тук. Ние предаваме оригинала не само защото ни говори по-ярко за начина на мислене въобще у стария войвода, който докрай остана настрана от идеите и делото на Левски, но защото има и някои отделни мисли, които са по-точно изразени. Освен това и последният пасаж тук не е включен в отправеното начисто писмо, а в него също не липсват някои неща за подчертаване.

(Следва)