ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI

Произходът на ереста на юдействащите удивително не интересувал не само борците с нея, но и повечето руски историци.

За Йосиф Волоцкий тя била просто сатанинска интрига. Споменатият по-горе кралски посланик, носител на челния опит в борбата с еретиците, вероятно виждал в нея мерзките машинации на евреите, насилствено накарани от московските господари да приемат християнството. Иловайский се опитвал да види в ереста отзвуци от западноевропейската реформация.

В действителност вилнюските юдеи, които дошли през 1470 г. с княз Михаил Олелкович в Новгород, са били най-вероятно наследници на онези pasagini, иначе казано – „минувачи“ (ср. „ще бъдете минувачи“ в Тома:47), които папа Юлий II анатемосал през 1511 г.

Названието pasagini било известно в Европа от XII в. През 1184 г. те били анатемосани от Веронския синод, през 1229 и 1235 г. - от папа Инокентий IV, а през 1929 г. - от папа Николай IV.

В произведението си „Summa contra haereticos“ Препозитин от Кремона съобщава, че pasagini-те практикуват обрязването, спазват съботата и употребяват само кашерна храна. Те смятат Исус Христос за Втори бог – по-висш от сътворените същества и демиург, създател на целия свят, и имат наглостта да цитират „Стария завет“ и „Новия завет“ в подкрепа на своята доктрина. За същите pasagini около 1250 г. пише Григорий от Бергамо, а малко по-рано, през XI столетие, кардинал Умберто да Силва Кандида съобщава за ереста на нашите добри познати - назореите, християни, които спазват съботата.

Иначе казано, юдействащите – наследници на pasagini-те и назореите – са преки потомци на истинските апостоли на Исус.

Причината, поради която pasagini-те се прехвърлили през XIII в. в Литва и Крим, е същата, която някога накарала назореите да се преместят в Мека. Понеже победилата църква преследвала всички, които не били съгласни с нейните възгледи, еретиците отивали в покрайнините на европейския свят – в кримските степи и в езическите балтийски лесове.

В средата на XIII в. те пристигнали в Литва по времето на крал Миндовг. Езичникът Миндовг се кръстил едва през 1251 г. и вероятно pasagini-те имали намерение да го привлекат към своята вяра. През XIV в. те се появили в България. През XV в. дошли със свитата на литовския княз Михаил Олелкович в Новгород.

В крайна сметка назореите просъществували почти две хиляди години и изчезнали от лицето на земята едва след Октомврийската революция: до Първата световна война в Русия все още имало около четиристотин хиляди съботяни. Разбира се, те били обикновени селяни: като политическа сила юдействащите изчезнали от историческата арена през декември 1504 г. Те били изгорени в дървени сандъци, а езиците им били изтръгнати.

Но преди да изчезнат, юдействащите оставили на света една от книгите, които превели от гръцки език, и тази книга е абсолютно безценен документ за историята на ранното християнство, книга, чието свидетелство е не по-малко важно от свидетелството на находката при Наг Хамади и на свитъците от Мъртво море.

Става дума за така наречения християнски Йосиф.

(Следва)