ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ

Всички събития, за които разказвахме досега, са станали в Палестина. В краен случай - по нейните покрайнини, в земите на Дамаск, където бил разположен Кумран.

До това време сме споменавали съвсем малко в разказа си едно важно място, почти нефигуриращо в евангелията. Това е място, което, ако се вярва на „Деянията на апостолите“, никога не е било посетено от апостол Павел – за разлика от Кесария, Антиохия и Рим. Това място по парадоксален начин отсъства у Евсевий от списъка на земите, в които Исус изпраща апостолите [1].

Въпреки всичко на това място имало огромно юдейско население, толкова многобройно, че римските власти му предоставяли правото да се самоуправлява. То било толкова многочислено, че даже издигнало на своя територия Храм на Яхве, при това не един, а два. Единият – в Елефантина (съществувал от VIII до IV в. пр. н. е.), а другият – в Леонтополис (съществувал от II в. пр. н. е. до I в.).

Това население било дотолкова елинизирано, че за мнозина негови представители гръцкият език бил по-роден от иврит. Именно на това място и за тези елинизирани юдеи била преведена на гръцки език Септуагинта и степента на тяхната еманципация била толкова висока, че те изписвали синагогите си с изображения и окачали по стените на своя храм оброчните щитове на императора.

Това място е Египет и неговата столица Александрия била огромен мегаполис, кипяща столица на елинистичния Изток с половинмилионно население, поне четвърт от което – сто двадесет и пет хиляди души – се състояло от елинизирани юдеи.

Между Израел и Египет имало пустиня – любимо място, където се криели бирйоним и където малка група свикнали с пустинния живот фанатици винаги имала преимущество пред отряд правителствени войски.

Зилотите – и преди Исус, и след него – мигрирали лесно през Синай. В Египет от Ирод се скрил дърводелецът Йосиф, бащата на Исус. В Египет – сто години преди Ирод – по времето на Александър Янай бягали преследваните от него фарисеи. В Египет след провала на Юдейското въстание избягала част от партията на сикариите и, „като не били доволни от своето спасение, те започнали отново да организират вълнения“ [2].

От Египет дошъл Аполос, който „говорел и поучавал прилежно за Исус, а познавал само Йоановото кръщение“, но не вярвал във физическото възкръсване на телата. Пак там, в Египет, в продължение на няколко столетия се запазили последователите на пророк Доситей, когото „Псевдоклиментините“ наричат ръководител на сектата на Йоан Кръстител, Йосиф Флавий – „влиятелния юдей Дорт“, подстрекаващ съплеменниците си да се отметнат от римляните, а Ориген – измамник и магьосник, чиито привърженици смятали, че е възкръснал.

Именно в Египет – направо в гръцкия превод – били внесени съществени добавки към почитаната от светците „Книга на Даниил“, така че тя сега е единствената в света книга, написана едновременно на три езика: иврит, арамейски и гръцки.

Именно в Египет през II в. пр. н. е. била написана „Втората книга на Макавеите“, в която за първи път била формулирана ясно доктрината, постановяваща физическото възкръсване на мъчениците за слава на Бога. Също там след Юдейската война била написана „Четвъртата книга на Макавеите“, наричаща смъртта на всеки мъченик изкупителна жертва в името на целия еврейски народ.

Именно в Египет била написана през I в. от името на Давидов син книгата „Премъдрост“, в която се разказва за Праведник, Божи син, когото презират и оскърбяват. В Египет били написани „Втората книга на Енох“ и „Притчите на Енох“.

В Египет бил написан „Апокалипсисът на Илия“, който вероятно съдържа най-старите изказвания на Исус: „Всички, които ми се покоряват, ще получат тронове и венци сред тези, които са Мои“ (1:8). „Ще напиша Моето име на челата им и ще подпечатам дясната им ръка, и те не ще изпитват нито глад, нито жажда“ (1:9). „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени“ (2:1) [3].

И накрая именно в Египет през 40-те години имало една странна секта, чиито привърженици Филон Александрийски нарича „терапевти“ и „терапевтиди“.

Целта на живота им – според Филон – бил гносисът, постигането на тайния смисъл на Светото писание, а особеното място, където те практикували това занятие, Филон нарича монастерион. Гръцката дума „монах“, която ще рече самотен, станала по-късно едно от самоназванията на гностиците.

Думата „терапевт“ в съвременния език означава „лекар“ и може да ни се види странно, че религиозната школа е наречена така, както наричаме днешните лекари. Но в древността лечителското умение било тясно свързано с магьосничеството, „лекари“ по принцип нямало, а имало „целители“ и „спасители“. Именно в областта на целителството, както виждаме, се специализирали апостолите: способността им да вършат чудодейни изцеления била нагледно доказателство за тяхната божествена сила.

„Терапевтите“ и „терапевтидите“ са Спасители и Спасителки; постигането на тайния смисъл на Светото писание давало на всеки привърженик на сектата възможността да познае Спасението (Йеша), а може би и да стане като него.

Според Филон терапевтите се учели да почитат „Съществуващия, който е и по-добър от благото, и по-чист от единицата, и по-първоначален от Монадата“ [4].

Те се отказвали от собствеността, като предавали състоянието си на своите родственици, и се заселвали в уединени места, особено по хълмовете край Мареотида. Във всеки техен дом имало уединено помещение, което Филон нарича монастерион и в което обитателите на дома „усъвършенствали знанието си“ [5].

„Те мислят постоянно за бога и се молят два пъти на ден – пише Филон за сектата на Спасителите. – Жените живеят с мъжете, като запазват девствеността си. Извънредно въздържани са и не докосват нито храна, нито питие до залеза на слънцето. Правят така, защото храната и всичко телесно е свързано за тях с тъмнината“.

Облеклото на терапевтите било просто, трапезите – непретенциозни и по време на тези съвместни трапези храната не се поднасяла от роби, каквито те нямали, а от членове на общината. Трапезите се съпровождали с тълкуване на Светото писание. Често по време на събранията терапевтите бивали обхванати от свещен екстаз и започвали да изричат пророчества.

„Като неистови вакханки и корибанти те изпадат във възторжени състояния, докато не видят това, което страстно желаят“ [6].

Не е трудно да видим в това описание сходство с обитателите на Кумран и Масада, които пеели „Песента на съботното жертвоприношение“ заедно с ангелите и с учениците на апостол Йоан, които танцували под мелодията на гностичен химн.

„Цялото си време от сутринта до вечерта те посвещават изцяло на екстаза. Като четат Светото писание, те тълкуват иносказателно учението на предците си. Те смятат, че словесните изречения са само символ на скрит смисъл, който се разкрива при тълкуване. Имат съчинения на древни мъже, основатели на сектата, които са оставили след себе си много произведения с иносказателен характер [7].

Може да ни се стори странно, че Филон, брат на главния митничар на Александрия и чичо на бъдещ юдейски прокуратор, се отнася с такъв възторг към една толкова подозрителна секта.

Въпросът е може би в това, че самият Филон е бил от гледна точка на късния юдаизъм еретик и привърженик на доктрината за Двете власти на Небето. Филон учел, че евреите имат двама богове. Единият Бог е неизречената, вечната, безвидната монада, пребиваваща в съвършенство извън света. Другият Бог е изпълнителната власт на първия Бог. Това е Логосът – Божието слово, посредникът между надсветовния Бог и хората, вторият Бог (девтерос теос). Не била чужда на Филон и идеята за човека Мойсей, който познал Бога и станал Бог.

При това Филон починал през 50 г. Което означава, че сектата на Спасителите и Спасителките, изпадащи в екстаз и танцуващи в името на Монадата, процъфтяла в Египет не по-късно от 40-те години и била по това време сравнително мирна.

И така, сектата на терапевтите правела от хората Спасители и Спасителки чрез отказ от секс и имущество, чрез ревностно спазване на юдейския закон и чрез познаване на тайната. Ортодоксални християни тези хора, разбира се, не биха могли да бъдат. От гледна точка на по-късното римско християнство те са били два пъти еретици. Първо, спазвали са юдейските закони, и второ, били са гностици.

Едновременно с това ортодоксите твърдели, че тяхната вяра е правилна и води началото си от самия Христос, а всички еретици са по-късно явление. Но сектата на Спасителите съществувала в Египет още през 40-те години – сто години преди оформянето на римската ортодоксия. Тя съществувала по същото време, когато от Египет при Павел дошъл Аполос, който учел за Господа правилно и „познавал само Йоановото кръщение“ (Деяния, 18:25).

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 3, 1, 1–3.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война. 7, 10, 1.

3. Apocalypse of Elijah // James H. Charlesworth. The Old Testament Pseudepigrapha. Vol. 1, 1983.

4. Филон Александрийский. О созерцательной жизни, 2.

5. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 25.

6. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 12.

7. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 28–29.

(Следва)