СРЕЩУ ДИКТАТОРА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 20 юли 1944 година пруското офицерство прави опит да убие Хитлер, да вземе властта и да предотврати капитулацията. Граф Щауфенберг е най-решителният участник в покушението.

Заговорът срещу Хитлер завършва с двоен неуспех. Участниците в него са екзекутирани, а провалилото се покушение дава на загиващия режим допълнителна устойчивост и импулс за съпротива. Германският консервативен елит довежда Хитлер на власт, а през юли 1944 година въстава срещу него. Но успява само да умре героично на ешафода.

Не може putsch да завърши с успех...

Думата „пуч“ е германска по произход. При това германската история не познава нито един успешен военен заговор срещу свое правителство или даже срещу чуждестранен потисник. Въстанията на Фердинанд Шил и Вилхелм Дернберг срещу Наполеон например получили минимална подкрепа от офицерския корпус. Прусия се надигнала на борба с корсиканския узурпатор едва през 1913 година, по заповед на краля.

До края на Първата световна война офицерите от райха не се карали с военната власт. Но затова пък приели републиката без ентусиазъм. Наистина, през януари 1919 година помогнали да бъде спрян натиска на „спартакистите“ и ликвидирали неговите лидери – Роза Люксембург и Карл Либкнехт. По-късно консерваторите в мундири се възмущавали от условията на Версайския мир, но не успели да отнемат властта на социалдемократите.

Най-мащабният опит – Каповския пуч през 1920 година – се ръководел от цивилния политик Волфганг Кап, но основни участници в него били военните. Пучистите завзели Берлин, правителството отказало да се подчини и обърканото офицерство върнало властта на опонентите си. По-известният нацистки „бирен пуч“ в Мюнхен през 1923 година, солидност на който придавало участието на знамениитя генерал Ерих Лудендорф, завършил неуспешно.

Хитлер и Хинденбург

Дясното офицерство преуспяло малко повече в областта на терора. Организацията „Консул“ убила редица политически дейци, смятани за „предатели“ – Матиас Ерцбергер, Валтер Ратенау, общо над триста души. Отмъщението удовлетворило емоциите, но се потвърдило правилото: с терористични акции власт не се взема.

Най-успешният, външно погледнато, опит на пруския генералитет да се впише в политическата система – президентството на Паул фон Хинденбург – завършил като печален анекдот. През 1933 година фелдмаршалът предал Германия на един бивш ефрейтор, потвърждавайки окончателно, че немските офицери не са създадени за власт.

Срещу триумфиращия бунтове не се вдигат

Към Хитлер като към ръководител на държавата офицерският корпус се отнесъл и с недоверие, и със симпатия. Фюрерът обещал ревизия на Версайския мир, самият той бил фронтовак, а поражението през 1918 година обяснявал с ласкателната хипотеза за „нож в гърба“. Наистина, обезпокоителна била само активността на щурмовите отряди на Ернст Рьом да подчинят райхсфера.

Опасенията били разсеяни от „Нощта на дългите ножове“. Офицерите отбелязвали с шампанско вестта за убийството на Рьом. Те предпочели да си затворят очите за това, че сред жертвите имало и представители на генералитета – Курт фон Шлайхер и Фердинанд фон Бредов.

Празникът продължавал. Хитлер изпълнил всичките мечти на офицерството: организирал присъединителен референдум в Заарланд, въвел войски в Рейнската област, възстановил военната повинност, върнал забранените от Версай танкове, авиация и подводници.

Отрезвяването настъпило на 5 ноември 1937 година. Хитлер провел тайно съвещание с военната върхушка и обявил, че има намерение да прекрои картата на Европа със силови методи, при това в най-близко време. Генералите не били пацифисти, но предположили, че инициативата ще доведе до война с английско-френската коалиция и до ново поражение.

Фюрерът не приемал възражения. Скептиците в лицето на военния министър Вернер фон Бломберг и на командира на сухопътните войски Вернер фон Фрич трябвало да подадат оставка: първият бил обвинен, че се е оженил за проститутка, а вторият – че е хомосексуалист. Може би в този момент Хитлер е завиждал на Йосиф Сталин, който в отношенията си с непокорните се оправял без дребнави интриги.

По време на подписването на съглашенията в Мюнхен

Присъединяването на Австрия през през февруари 1938 година минало без проблеми. По-сложна се оказала Чехословакия: при първия опит да се откъсне Судетската област Прага отговорила с мобилизация, а Париж и Лондон я подкрепили. Хитлер заповядал на генералитета да се готви за нахлуване. И точно тогава се появил първият голям заговор. Оглавил го полковникът от абвера Ханс Остер. Заговорниците се основавали на това, че войната е смъртоносна за райха. Сигнал за действие трябвало да стане заповедта за обща мобилизация. Планирало се Хитлер да бъде арестуван, да се признае за душевноболен и даже да бъде убит.

Заговорът получил удар от най-неочаквана страна. В решителния момент Британия и Франция се съгласили да бъде проведена мирна конференция в Мюнхен и предоставили Судетите на Германия. За една нощ безумната авантюра се превърнала във външнополитически триумф. Заговорниците така и не се оправили от моралния шок и не направили нищо нито през пролетта на 1939 година, когато Хитлер завзел останалата част на Чехословакия, нито през август, когато се готвела войната с Полша.

Дипломатическите успехи били сменени от военни. Вермахтът очаквано лесно преодолял полската армия и неочаквано лесно френско-британската коалиция с белгийско-холандската добавка. Диктаторът победител, завземащ една страна след друга, изглеждал по-малко безумен от опозиционните опоненти, които няколко пъти предвещавали крах и всеки път бъркали.

Срещу главнокомандващия не се ли правят покушения?

Така било до декември 1941 година, когато вермахтът отстъпил от Москва и във войната се намесили Съединените американски щати с тяхната икономическа мощ. Блицкригите свършили. Войната придобила контурите на Първаат световна, но със съществена разлика. Ако тогава германските окупационни ексцеси се преувеличавали от пропагандата на противника, този път за някои реални престъпления – Холокоста – още не било известно в пълна степен. Всеки офицер, попаднал на Източния фронт, разбирал, че след поражението страната ще бъде изправена пред разплата.

Разбира се, в Германия имало други сили, още по-дълбоко схващащи престъпната същност на режима. Но в условията на военно време техните възможности не отивали по-далече от позивите. „Бялата роза“ и други антинацистки нелегални организации, при цялата решителност и смелост на членовете си, не можели да се доберат физически до Хитлер и още повече да завземат правителствения квартал на Берлин. Само военните имали сили да спасят страната от фюрера.

И в морален, и в технически план за заговорниците било по-трудно отколкото в довоенните години. Вече съществувала пропагандната щампа Dolchstoßlegende – „удар с нож в гърба“, и антифашистите в мундири съзнавали, че техните планове съответстват на щампата. Покушението срещу главнокомандващия по време на война не е същото като свалянето на диктатор в мирни дни. Така че арестът бил изключен, успех можело да донесе само убийството. А между другото историята на Прусия, ядрото на бъдещия райх, не познавала физическо отстраняване на управляващ.

Отвъд прага на моралните терзания започвали техническите проблеми. След покушението в бирарията „Бюргербройкелер“ (на 8 ноември 1939 година) Хитлер започнал да се грижи повече за своята сигурност: носел бронирана жилетка и ограничил кръга на хората, с които се срещал лично.

Въпреки това от 1943 година най-радикалните зоговорници, чийто лидер бил генерал-майор Хенинг фон Тресков, се опитали няколко пъти да убият Хитлер. Но бомбата, заложена в самолета на фюрера (Смоленск, пролетта на 1943 година) не избухнала. Генерал-майор Рудолф фон Герсдорф бил готов да взриви Хитлер на изложбата на съветски трофеи в берлинския цойгхаус, но посещението било отменено.

В багажното отделение на личният самолет на Хитлер, марка „Focke-Wulf Fw 200 Condor“, Хенинг фон Тресков заложил бомба, която не избухнала

Между другото станал очевиден друг проблем. Речта на Гьобелс за тоталната война (през февруари 1943 година) показала, че нацистките лидери не са по-малко радикални, а може би са по-решителни и от фюрера. Смъртта на Хитлер би довела до власт на Херман Гьоринг, подкрепян от Хенрих Химлер и Йозеф Гьобелс, до запазване на режима и до продължаване на войната. Убийството без паралелно завземане на правителствената инфраструктура и разоръжаването на СС губело смисъл. Този проблем се оказал по-сложен от първия. Фон Тресков, фон Герсдорф и другите генерали-заговорници не командвали части, разположени в Берлин, а също така не биил и фронтови командири. Преговорите им с висшестоящия генералитет – Ханс фон Клюге, Ервин Ромел и други – не стигнали по-нататък от декларации за намерения. Фердмаршалите били съгласни, че войната е изгубена. Но ангажименти за присъединяване към заговора и за предоставяне на войски за преврата не поели.

Освен това некоординираните групи на заговорниците търпели загуби. През 1943 година гестапо арестувало Ханс Остер и граф Хелмут фон Молтке – лидер на интелектуалното крила но десния антинацизъм. Това добавяло към рицарските предразсъдъци на генералитета и страх да не бъдат затворени и инквизирани.

Но в редовете на офицерите антифашисти се появила нова фигура – човекът, който изиграл главната роля в драмата на 20 юли и станал неин символ.

Без страх и бавене

Биографията на граф Клаус Шенк фон Щауфенберг не се различавала много от биографиите на много от заговорниците. Роден в аристократично семейство, военно образование, нацистки убеждения като юноша, командване по франтовете на Втората световна война и разочарование от хитлеризма. Ако не се смятат контузиите, получени на африканския театър (загубено око, китка на дясната ръка и два пръста на лявата), Щауфенберг се различавал само по своята енергия и точното осъзнаване на целта. Вербувайки нови привърженици, той не търсел евфемизми, а просто казвал: „Използвайки всички средства, с които разполагам, аз се занимавам с държавна измята“.

Отляво Щауфенберг, в средата Хитлер, отдясно Кайтел. „Вълчето леговище“, 15 юли 1944 г.

На разположение на заговорниците се появили допълнителни средства – армията от резерва, учебни и охранителни подразделения, съпоставими по брой с войските на СС. От 1 юли 1944 година Щауфенберг ръководел щаба на тази армия и веднага посветил в плановете на заговорниците командира Фридрих Фром, който имал репутацията на таен опозиционер. Фром не се присъединил, но и не ги издал – традиция на юнкерството.

Съратниците на Щауфенберг имали още два коза. С одобрението на фюрера за армията от резерва бил разработен плана „Валкирия“ – в случай на масови въстания в лагерите и изобщо на безредици. Планът предвиждал завземането на ключови обекти.

Още по-важно било това, че новата длъжност на Щауфенберг му давала редовен достъп до фюрера. Така например на 6, 11 и 15 юли той бил извикан в главната квартира на доклад при Хитлер. През първите две дати полковникът се отказал от покушението, защото на съвещанието не присъствали Гьоринг и Химлер, следователно нямало начин да бъдат отстранени приемниците. На 15 юли попречило фронтовото осакатяване: с трите си останали пръста Щауфенберг не успял да постави възпламенителя във взривното устройство.

Между другото станало известно, че е дадено разрешение за арестуването на някои високопоставени заговорници. Това се случвало на фона на военна катастрофа. Съюзниците дебаркирали в Нормандия, закрепили се на плацдармите и били готови за решително настъпление. На изток Червената армия сломила съпротивата на групата „Център“ и се движела бързо към германската граница. Колкото и незначителни да били възможностите за примирие със западните съюзници и със СССР в случай на отстраняване на Хитлер, военният разгром на райха просто щял да отнеме тази възможност.

На 20 юли Щауфенберг бил извикан отново на доклад. В средата на деня от главната квартира в Растенбург пристигнали противоречиви сведения, че Хитлер или е убит в резултат от покушение, или е останал жив.

Не трябва да се отстъпва

Това, че Хитлер преживял покушението, било тежък удар за заговорниците, но все още не значело, че са загубили. Планирана била информационна блокада на главната квартира на Хитлер, затова новинаат за неуспех можела да дойди със съществено закъснение. По това време армията от резерва би могла да вземе цялаат власт и да направи така, че вечерта на 20 юли контузеният фюрер да контролира само Растенбург и околностите му.

Но германските генерали, толкова ефективни на бойното поле, проявили пълна некомпетентност като метежници. Каналът за връзка с главната квартира бил прекъснат, но останал каналът на СС. Операция „Валкирия“, която трябвало да започне след първото съобщение от Растенбург, не започнала. Заговорниците бродели по щаба на армията от резерва като декабристите по Сенатския площад и чакала или новини, или заповед.

„Валкирия“ се разгърнала едва тогава, когато Щауфенберг се приземил в Берлин и пристигнал бързо в щаба. Той арестувал Фром, издал заповеди, войската излязла от казармите, започнало завземането на правителствените здания.

Кадър от филма „Операция «Валкииря»“

Но и най-решителният куратор на проекта не бил способен да предотврати грешките на изпълнението. Така например било завзето зданието на берлинското радио, но то продължавало да работи в предишния режим и никой от заговорниците не контролирал какво звучи от радиоприемниците. В 17:00 часа било предадено първото съобщение за неуспешно покушение срещу фюрера.

Драмата включваал в себе си и комични епизоди. Към вечерта в щаба пристигнал генерал-фелдмаршал Ервин фон Вицлебен, с параден мундир и жезъл. Той заявил, че приема задълженията на главнокомандващ на вермахта, започнал да прави назначения, заповядал да се арестуват сътрудниците на СС във Франция, но когато разбрал, че Хитлер е жив, се оттеглил възмутено. Дейността на Вицлебен на новия пост продължила четиридесет и пет минути.

Към нощта режимът се оправил от шока. Когато майорът от полка за охрана Ернст Рьомер се явил лично при Гьобелс, за да разбере какво става и защо войската е изведена на улицата, министърът на пропагандата го свързал по телефона с Хитлер. Фюрерът присвоил на Рьомер чин полковник и му заповядал да смаже метежа.

Трагедията завършила след полунощ. Освободеният Фром наредил да се проведе бърз съдебен процес срещу заговорниците, включително Щауфенберг, който бил ранен по време на ареста. Преди разстрела главният герой от 20 юли успял да извика: „Да живее свещена Германия“.

Без пощада

“Но в Берлин има съд“ – отвърнал мелничарят на Фридрих II Велики в отговор на заплахата да му отнемат мелницата. Тази легенда, символизираща германското уважение към закона, загубила смисъл след 20 юли. „Искам всички да бъдат обесени като кучета!“ - беснеел фюрерът като източен тиранин и варварският му каприз бил изпълнен.

Заговорниците не били изправени пред военен съд, а пред Народната съдебна палата. Нейния председател, Роланд Фрайслер, Хитлер наричал „нашия Вишински“. В залата на съда се гаврели с подсъдимите, а след присъдата ги бесели със струни от пиано, за да удължат максимално агонията. Екзекуцията снимали на кинолента, за фюрера. Именно така загинал Вицлебен; демонстративното му напускане след 45-минутното командване не било прието за смекчаващо вината обстоятелство. Малко по-милостиво постъпили с Фром, който не съобщил за своя своя подчинен, участник в заговора: разстреляли го.

Общо били екзекутирани почти пет хиляди души. На най-значимите заговорници арестували роднините, отнели децата им. Не щадели даже покойниците: телата на екзекутираните били предадени на Берлинския анатомичен институт за опити. Трупът на самоубилия се Хенинг фон Тресков бил ексхумиран и показван на роднините на генерала по време на разпитите в гестапо.

Знак на мястото на разстрела на Щауфенберг и съучастниците му

Оттам нататък командният състав на вермахта изпитал напълно страха, познат на техните съвременници и врагове, командирите от Червената армия. Хитлер, който до това време се отнасял към генералите с презрение и неприязън, вече ги мразел и се страхувал от тях. Преди настъплението в Ардените, през декември, генералите от Западния фронт били извикани на съвещание при фюрера. Отнели им пистолетите и чантите, прекарали ги между редици от есесовци, а по време на заседанието – монолог на Хитлер – зад гърба на всеки обезоръжен офицер стоял пазач.

При такива условия се изключвал напълно дори намек за повтаряне на заговора. Вермахтът се сражавал послушно до втората половина на април, даже когато съветските танкове влезли в центъра на Берлин. Едва през тези дни на пълен крах и разпад се подновили опитите за съпротива, но вече локална – за предотвратяване да бъдат взривени мостове и други цивилни обекти.

Пречистване

Заговорът от 20 юли бил последната поява на германската аристокрация върху историческата сцена – не случайно фюрерът подчертавал постоянно с досада, че Щауфенберг е граф. Феодалните и военните предразсъдъци не позволили на офицерите да осъществят преврата и да предотвратят пълното поражение на страната. Всичко, което успели, е да компенсират нерешителността си по време на юлската вечер със стоицизъм по време на разпитите и на ешафода.

Хитлер можел да загине, генералите можели да вземат властта. Но съдбата спасила Третия райх от преждевременна гибел, за да може през пролетта на 1945 година страната и народът да получат максимално жесток урок, по-жесток от този, който Хитлер искал да даде на арестуваните заговорници.

Хитлер не довел Германия до унизителния Версайски мир като кайзер Вилхелм II през 1918 година, а до безусловна капитулация, до пълна окупация на територията и до Нюрнбергския процес. Героите от 20 юли не успели да предотвратят това.