ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ

През втората половина на III в. в източните части на Римската империя, а също така в съседна Персия, след това в Индия и Китай започнала да се разпространява бързо нова вяра – учението на пророка Мани.

През VI–VII в. манихейството било най-широко разпространената световна религия. Изповядвали го в Европа, Африка и Азия, Персия и Индия; то станало държавна религия на уйгурите. По Пътя на коприната стигнало до Китай, където по едно време династията Тан му обявила война. Манихейството минало в нелегалност и като всяка преследвана религия еволюирало в няколко секти, включващи манихейската секта на Минцзяо, който копнеел за завръщането на Принца на светлината, Мин ван. Много силно повлияло манихейството и на сектата на Белия лотос, която чакала завръщането на Буда Майтрея (Митра). Именно тези секти вдигнали през 1351 г. въстание срещу монголите. Те смятали, че светът се управлява от Силите на Тъмнината, които ще бъдат победени от Принца на светлината.

Църковният историк Сократ Схоластик представя произхода на манихейството така: „Един скитски сарацин имал жена пленница от Горна Тива. Заради нея се заселил в Египет и като получил египетско образование, започнал да въвежда в християнството възгледите на Емпедокъл и Питагор, като твърдял, че има две начала: добро и зло“.

Ученик на този сарацин бил не друг, а Буда, който преди това се наричал Теревинт.

„Буда се преместил във Вавилония, населена с перси, и започнал да разказва за себе си много удивителни неща, казвайки, че се е родил от девственица и се възпитавал в планините. Той написал четиир книги и едната от тях нарекъл книга на тайнствата, другата – евангелие, третата – съкровище, а четвъртата – глави“ [1].

След това Буда започнал да се занимава с магии и като пострадал от духа, който призовал, загинал. Една от неговите богати поклонници си купила роб на име Куврик и, като го възпитала, му завещала състоянието си и книгите, написани от Буда. Този Куврик, като се преселил в Персия, „променил името си и започнал да се нарича Манес, а книгите на Буда представял за свои на хората, които мамел“ [2].

В продължение на седемнадесет столетия разказът на Сократ Схоластик за магьосника Буда и роба Куврик, който откраднал книгите му, бил главен източник на знанията за манихейството, но в началото на ХХ в. европейските учени започнали да намират една след друга оригинални манихейски книги – в Турфан, в Алжир, в Китай, където и до ден днешен във Фудзиен се намира единственият в историята на човечеството манихейски храм.

През 1929 г. край Нармутис в Египет са намерени едновременно няколко манихейски кодекса. През 1969 г. Кьолнският университет купува кодекс, известен по-нататък като Кьолнски манихейски кодекс. През 1991 г. нови текстове са намерени в египетския оазис Дакле.

След това става ясно, че Сократ Схоластик е прав за едно: най-интересното в живота на пророка Мани е неговият произход.

Бащата на Мани, Патик – или сириец, или перс, който живеел близо до Ктесифон, се покланял цял живот на местните идоли (ще отбележим, че не е бил поклонник на огъня), докато не се присъединил в навечерието на раждането на сина си към битуващата в Месопотомия секта на елхасаитите [3].

Най-забележителната черта на елхасаитите било постоянното ритуално миене. Също като Йоан Кръстител и учителя на Йосиф Флавий, пророк на име Банус, те смятали, че кръщаването с вода измива греха. В Манихейския кьолнски кодекс сектата е наречена именно „баптисти“, което ще рече „кръстители“.

Елхасаитите се кръщавали с вода не един път, а постоянно и даже кръщавали плодовете, с които се хранели. Те не употребявали месо, не употребявали хляб и не пиели вино. По всяка вероятност това бил обет, който сектата трябвало да спазва до второто пришествие и възстановяването на Храма.

Елхасаитите спазвали строго съботата и кашрута, отнасяли се панически към екскрементите си, вярвали в единия юдейски Бог, в Исус и второто му пришествие, а също така смятали Исус за една от инкарнациите на вечно завръщащия се Спасител.

Иначе казано, в елхасаитите разпознаваме наши стари добри познати, разновидност на праведниците, светците и ноцрим, иначе казано – автентични юдейски последователи на Исус.

Общините на Тома и Филип също не употребявали месо и не пиели вино; общината на „Възнесението на Исая“ била община от пророци, които не се докосвали до жертвена храна, носели власеници, живеели в пустинята и можели да се възнасят на небесата [4]. А вярата в Предвечния Дух, слязъл в тялото на Исус от Давидовия род, била, както вече казахме, не просто най-ранна теология, а прижизнена пропаганда.

Ще повторим: една от най-фундаменталните заблуди в историята за вярата в Исус се състои в приемането по подразбиране на твърдението, че тя се е разпространявала само на територията на Римската империя. В действителност нещата стоят точно обратно. На територията на Римската империя след екзекуции и въстания вярата в Исус бързо мутирала в мирно постпавлово християнство.

Но участниците в претърпелите поражения въстания съвсем не били задължени да останат на територията на империята. Извън нейните граници, извън пределите на Палестина и Египет съществували обширни територии, където кракът на китим не бил стъпвал и именно там избягали много от членовете на „четвъртата секта“, още повече че по тези места се говорело на арамейски език. Към началото на II в. елхасаитите живеели и в Трансйордания, и в Персия, и в Арабия, където, въпреки строгостта на своите предписания, привлекли значителен брой прозелити.

Те се върнали и в империята: в средата на III в. Ориген отбелязал горчиво техните успехи в Палестина. Елхасаитските общини били много в района на Мъртво море и на Голаните, където през 80-те години на ХХ в. археолози откриха изоставено селище и греди, украсени с кръстове и менори – явно от здание на юдео-християнска синагога [5]. В края на IV в. Епифаний от Саламис се оплакв, че много християнски общини край Йордан са елхасаитски, но най-ранното свидетелство за елхасаитите принадлежи на неуморимия борец с ересите Иполит Римски.

Според Иполит сектата се наричала така по името на своя учител Елхасай, автор на книга, продиктувана му от Божи син, висок деветдесет и шест мили; стъпката му била четиринадесет мили. Божият син бил съпровождан от жена на име Свети дух [6]. В този Божи син разпознаваме лесно класическия гностичен Христос, който често бивал висок на ръст и се съпровождал от майка си - Светата духовност.

Що се отнася до еретика Елхасай, който уж основал сектата, такъв човек, разбира се, не е имало. „Ел хасай“ е развалено произношение на арамейския израз „Скрит Бог“. Елхасаитите очаквали завръщането на Скрития бог, както по-късно шиитите ще чакат завръщането на Скрития имам.

Така че елхасаитите били типични юдейски гностици, съчетаващи юдейските ритуални ограничения с мистични тълкувания на Христос. Те били точно това, което в Талмуда се нарича миним, иначе казано – привърженици на ереста за Двете небесни начала. Не всички миним били елхасаити, но всички елхасаити били миним. Под названието „мугташила“ сектата просъществувала в Месопотамия най-малко до Х в.

Със своята крайна ритуалност, отвращението от екскрементите и „нечистата“ храна елхасаитите приличали удивително на кумранците, а реформата, предложена през 40-те години на III в. от двадесет и четири годишния Мани, приличала удивително на реформата на Павел, на когото Мани се покланял.

Като Павел и Мани заявил, че нечистотата не идва от храната, а от мислите. Като Павел и Мани поискал да се преобразуват ритуалните забрани в морални максими. Той заявил, че „чистотата, за която говори Писанието, е чистота, която произлиза от разбирането за това как да се отдели светлината от тъмнината, смъртта от живота, чистата вода от размътената“ [7].

За Мани, както и за Павел, главната ценност на Исус била в това, че посочил несъстоятелността на юдейството, основаващо се на Закона.

При това Мани – което е важно – виждал себе си не като основател на нова религия, а като единствения правилен продължител на делото на Христос. „Свещеникът Мани претендирал, че знае истината за Христос, че е негов последовател и че никой, освен той и неговите последователи, не спазва закона на Христос и неговите предписания и че „Евангелието“, което Мани има, е „Евангелие от Христос““ – възмущава се около IV–V в. юдей и последовател на Исус от Мосул, може би потомък на елхасаитите, от които се отклонил Мани [8].

Една от най-важните особености на елхасаитската община била нейната йерархична организация и твърдата дисциплина, наследена от кумранците, и Мани, изправен пред съда ѝ, бил веднага обвинен, като Павел, в нарушение на Закона, в неизпълнение на заповедите на Спасителя, а също така в отказ да се занимава със задължителен селскостопански труд [9]. Думата, с която елхасаитският синод заклеймил Мани, в Кьолнския манихейски кодекс звучи на гръцки като „десидамонос“, което буквално означава „обладан от демони“.

Иначе казано, Мани бил наречен Лъжец.

Наказанието на Лъжеца трябвало да бъде смъртно, но тъй като отец Мани заемал в сектата доста високо положение, случаят приключил с изгнание.

Билингвът Павел, който владеел свободно и гръцки, и арамейски език, се отправил да проповядва Исус по Римската империя. Билингвът Мани, който владеел еднакво свободно арамейски и персийски език, се отправил да проповядва в друга посока: първото му пътешествие било в Индия. Там Мани покръстил в своята религия будисткия цар Туран. Като видял как Мани лети във въздуха, царят възкликнал: „Ти си Буда!“

Трудно можем да кажем дали Мани е летял и дали царят се е покръстил, но напълно сигурно е, че от пътешествието в Индия манихейството спечелило, защото се обогатило с будизъм. А Шапур, новият хегемон на сасанидска Персия, след лична аудиенция дал на Мани свободата да проповядва в страната.

Християнството, иначе казано – „четвъртата секта“, елинизирана от говорещите на гръцки език проповедници, абсорбирало в себе си гръцкия стоицизъм и неоплатонизъм. Манихейството, иначе казано - „четвъртата секта“, иранизирана от Мани, абсорбирало в себе си източните религии, преди всичко будизма, с който Мани се запознал в Индия, и зороастризма с неговия непримирим дуализъм.

При това основните съставки на учението на Мани продължавали да имат арамейски произход. Мани твърдял, че му се явила същата Света Раух, която „Евангелието от евреите“ нарича майка на Христос. Тази Света духовност Мани, подобно на апостол Тома, наричал Близнак. Като кумранците Мани знаел легендата за Стражите и твърдял, че неговите последователи, когато се освободят от смъртните си одеяния, тоест от плътта, ще се облекат в одеяния на ангели и ще застанат до престола на Бащата на Величието.

Мани се обявил за Утешителя, иначе казано – за Менахем, чието идване обещал Исус (ще обърнем внимание, че предсказанието на Исус за Утешителя било широко известно на юдейските гностици), за Печат на Пророците (ще обърнем внимание на любимата на юдейските гностици дума „печат“) и за „апостол на Исус Христос по волята на Господа и Бащата на Истината“, обединявайки в свое лице ученията на Буда, Зороастър и Исус [10].

Много интересен бил и списъкът на пророците, за последовател на които се обявил Мани, освен, разбира се, Буда, Зороастър, Исус и Павел. Това бил Адам, синът му Сит, внукът му Енос, Енох и Шем – любими герои на цадиким и гностиците, имащи сложни отношения със смъртта и обикновено възнесени живи на небето. По-късно тези пророци били широко представени в исляма.

Един от първите мултикултуралисти в света, Мани, както и Исус у Матей, предполагал, че спасението на човека в деня на Страшния съд, манихеец или не, не зависи от неговата вяра, а от неговите постъпки по отношение на унижените, страдащите и оскърбените. „Гол бях и ме облякохте, болен бях и се грижехте за мене, вързан бях и ме освободихте“ – казва Мани в написаната от него книга на фарси „Шабураган“, цитирайки дословно Исус (Матей, 25:31–46) [11].

Мани проповядвал почти четиридесет години. Той се върнал в Персия през 40-те години на III в., тъкмо тогава, когато току-що появилата се сасанидска империя преживявала разцвет на могъществото си. Ардашир I, основателят на династията, починал и бил сменен от младия си син Шапур. Мани си издействал аудиенция при Шапур и получил неговия благослов. Той съпровождал Шапур в победоносната му кампания, по време на която край стените на Едеса бил пленен император Валериан. (Но въпреки това Едеса останала римска.)

По време на царстването на Шапур манихейството имало държавна подкрепа и се разпространявало стремително по земите на Персия.

Със смъртта на Шапур I нещата тръгнали зле. Неговите приемници започнали да преследват манихейците. През 274 г., на петдесет и осем години, Мани бил арестуван и затворен в крепост, също като Йоан Кръстител, където починал след един месец от разпитите и изтезанията.

„Посланикът на света хвърли войнственото одеяние на плътта и зае своето място в кораба на светлината, където получи божествено одеяние, световна корона и сияен венец“ – съобщава ни за събитието текстът, наречен „История за смъртта на Мани“ [12]. Мани се помолил на Ормузд, възнесъл се при боговете на светлината и достигнал нирвана.

БЕЛЕЖКИ

1. Сократ Схоластик. Церковная история, 1, 22.

2. Сократ Схоластик. Церковная история, 1, 22.

3. Michel Tardieu. Manichaeism, University of Illinois Press, 2008. P. 6.

4. Ascension of Isaiah, 2, 8–11.

5. Claudine Dauphin. «Farj en Gaulanitide: Refuge judéochrétien?» Proche-Orient Chrétien 34 (1984). P. 233–45.

6. Hippolytus of Rome, Refutation of all Heresies. IX, 8. Ante-Nicene Fathers. Vol. 5. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co., 1886.

7. The Cologne Mani Codex, 84–85 // The Cologne Mani codex (P. Colon. inv. nr. 4780) / «Concerning the origin of his body», translated by Ron Cameron and Arthur J. Dewey. Missoula, Mont.: Scholars Press, 1979.

8. Shlomo Pines. The Jewish Christians of the Early Centuries of Christianity according to a New Source. Israel Academy Proceedings, II, 13. P. 66.

9. John C. Reeves. The ‘Elchasaite’ Sanhedrin of the Cologne Mani Codex in Light of Second Temple Jewish Sectarian Sources. P. 83.

10. John C. Reeves. The ‘Elchasaite’ Sanhedrin of the Cologne Mani Codex in Light of Second Temple Jewish Sectarian Sources. P. 83.

11. Tardieu. P. 16.

12. The Story of the Death of Mani, in The Gnostic Bible, ed. Willis Barnstone and Marwin Meyer. Boston and London, 2011. P. 597.

(Следва)