БРИТАНСКИ ЛЕЙБЪРИСТ И АМЕРИКАНСКА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА В САМАРСКИТЕ СНЕГОВЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бен Грийн и Емили Симъндс и помощта им за гладуващите в Поволжието.

Удивително е как понякога се преплитат жизнените пътеки на различни хора. През ранната пролет на 1923 година британският лейбърист, пацифист и квакер Бен Грийн и американската медицинска сестра Емили Симъндс пътуват с шейна по преспите на Самарска губерния към работата си в село Болшая Глушица (Голяма Глушица – бел. П. Н.). Там, където се намира един от далечните постове на английско-американската квакерска мисия, те трябва да се заемат с разпределяне на хранителни продукти за местното население: да осигуряват продоволствени дажби за двадесет хиляди селяни от Поволжието.

Пътят е далечен, за нощуване им се наложило да отседнат в една селска къща. И ако Емили вече имала опит да работи и живее в сложни условия (преди това се грижи за ранени в Крагуевац, боледува от тиф във Валево, спасява бежанци в Албания и сръбски деца на Корфу, грижиа се за деца в Брод и за бежанци във Воден (Едеса)), то за Бен Грийн нощуването било голям шок, за което спътничката му пише по-късно: „В къщата, в единствената ѝ стая, имаше маса и две легла. Радушните стопани поставиха самовар и започнахме да се храним в обкръжението на три деца (всичките сополиви, никакви носни кърпи, децата силно смъркаха с носове), стара жена, сина ѝ с жена си и нейната сестра. Тези руски селяни между другото спяха заедно, на две постели в същата стая, където легнахме на пода и ние. На Бен не му беше лесно: хъркане клатеше стените, набирайки сила, в помещението ставаше все по-задушно, дървениците хапеха“. На сутринта Бен Грийн така нямал търпение да напусне селската къща, че – като изпил набързо чая си, тръгнал първи.

Трябва да кажем, че англичанинън мистър Грийн бил много едър мъж – едва се събирал в шейната. Емили заминала половин час по-късно, но почти веднага настигнала Бен. Кочияшът му изпуснал пътя и те вече успели да набраздят мартенските преспи, за да го търсят. Американката и кочияшът ѝ ги спасили. Пътуването завършило без приключения, но опитните квакери, които от дълго време живеели по тези места, се усмихвали на разказа и казвали: „Провървяло ви е, че не сте били заобиколени например от глутница вълци или не ви се е наложило да нощувате направо в снежната степ“.

Бен заминал скоро обратно за Британия, Емили също напуснала Русия след няколко месеца и се върнала в САЩ. Съдбите им протекли различно.

По-късно Бен Грийн – между другото, братовчед на писателя Греъм Грийн – се опитва в началото на Втората световна война да облекчи участта на германските евреи. Той става член на профашистката British Peoples Party. Странна постъпка, но Бен се надявал, че подобряването на взаимоотношенията между британската и нацистката власт ще помогне на евреите в Германия. В края на краищата бил арестуван през 1940 година за профашистка дейност, която той отрича. След много обжалвания заповедта за задържането му е отменена на 9 януари 1942 година. Бен Грийн напуска Народната партия, но тъй като остава привърженик на десните възгледи, основава English Nationalist Association.

Животът на Емили бил много по-тих. След завръщането си в САЩ става квакерка и умира тихо от пневмония през 1966 година, забравена от всички. Семейство нямала. Никой не поискал тленните ѝ останки, така че мястото, където е погребана, е известно доста приблизително. И си спомнили за нея едва след четиридесет години: Луиза Милър от шотландския Единбург и Пати Френч от Пасадена поставят камък с портрета на Емили Симъндс на мястото на предполагаемото погребение на забележителната медицинска страна, спасила живота на много хора.