ЦАРЕТЕ НА ДРЕВНА СПАРТА И ТЯХНАТА ВЛАСТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Спартанските владетели имали двоен статут в държавата. Те били свещени фигури, но върху пълнотата на тяхната власт често се посягало. Спартанците си позволявали да се противопоставят на мнението на управниците и даже да изправят провинилите се василевси пред съда.

Защо в древна Спарта управлявали двама царе?

Корените на спартанската диархия са дълбоко в древността – може уверено да кажем, че през VIII век пр. н. е. в полиса вече имало две династии. Спартанската диархия не е уникална – подобен пример има в малоазийския полис Скепсида; Омир също споменава за общини, управлявани от няколко василевси. Подобна система би могла да се създаде, ако няколко общини със своите вождове се обединят в един полис.

Спартанците пазели преданието, че на дорийския цар Аристомед (пра-пра-правнук на Херакъл) се родили двама близнаци – Евристен и Прокъл. Скоро след това царят загинал по време на бой и неговите поданици попитали Делфийския оракул кого да изберат за цар. Отговорът бил – и двамата. Синовете на близнаците, Агис и Еврипонт, дали имената на двете династии.

Херакъл - прародителят на Агидите и Еврипонтидите

Съвременните учени предлагат няколко теории за появата на диархията. Според едни от тях двувластието е възникнало като компромис между завоевателите, дорийците, и автохтоните, ахейците. За доказателство се смята описаният от Херодот епизод с Клеомен I, василевс от управляващия род на Агидите, който се нарекъл ахеец, а не дориец.

Според друга теория диархията се появила в резултат от обединяването в едни полис на две дорийски общини по време на заселването на Лакедемон. Като потвърждение за това може да се посочи фактът, че царете живеели в различни спартански оби (села). Според още една хипотеза втората династия се появила по-късно като отстъпка на династията на Агидите пред недоволната аристокрация.

Властта и функцията на царете

Агидите и Еврипонтидите били сакрални фигури в спартанската държава, но тяхната „светска“ власт била ограничена. Историята на диархията през VIII-V век пр. н. е. се състои от редица опити за ограничаване на властта на царстващите родове.

В епохата на Архаиката (VIII-VI век пр. н. е.) царете притежавали неограничена военна власт. Те свиквали по свое усмотрение войската и тръгвали на поход срещу врага. Във военния лагер властта на царете не била ограничавана от нищо.

Караниците между царете от двата дома се отразявали зле на дисциплината и бойния дух. През 506 г. пр. н. е. конфликтът между царете пълководци Клеомен и Демарат довел до неуспешен поход срещу Атина. След това спартанците приели закон, според който само единият от василевсите водел войската на поход, а другият трябвало да си стои у дома.

Битката при Термопилите

През Класическата епоха военната власт на царя отслабнала. Решенията за начало на война започнало да взема народното събрание на Спарта, чиито членове избирали също така кой от царете ще води войската. Войниците набирала колегия от петима ефори, създадена в Спарта през VI век пр. н. е., за да контролира дейността на василевсите.

През V век пр. н. е. ефорите получили нова функция – представители на колегията съпровождали царете по време на походите като наблюдатели. Те не оспорвали решенията им, но след това докладвали за тях на правителството, което можело да изправи даден цар пред съда. През 418 година пр. н. е. спартанците приели нов закон. Царете или други пълководци можели по време на поход да бъдат контролирани от комисия, включваща уважавани спартиати, чиито членове имали право да ограничават самостоятелността на решенията им.

През Тъмните векове и Архаичната епоха царете по всяка вероятност са били върховни съдии в общината. Но по време на Класиката съдебните функции на двамата съуправници преминали към появилата се колегия на ефорите и по-древната герусѝя. Херодот изброява списъка с въпросите, във връзка с които царете вземали съдебни решения. Например, когато осиротяла девойка наследявала цялата земя, владетелят ѝ избирал съпруг. Един от царете присъствал и при осиновяване, като с присъствието си потвърждавал законността на акта.

Царете били свързани с аристократичния съвет на Спарта – герусѝята. В тази колегия влизали тридесет спартиати от знатни семейства, достигнали шестдесет години. Херонтите имали правото до свикват народното събрание и да отменят неговите постановления. Царете на Спарта били членове на герусѝята, но нямали преимущество в нея – всеки от тях имал един глас.

Единствената останала недокосната функция на царете била жреческата. Агиадите и Еврипонтидите били върховни жреци на Зевс Ураний и на Зевс Лакедемоний. Ксенофонт цитира думите на законодателя Ликург, че потомците на боговете трябва да принасят жертви на върховното божество от името на държавата.

Веднъж на девет години ефорите гадаели по звездното небе. Когато забележели в определена небесна точка падаща звезда, виждали в това знак за недоволство на боговете от царя. След това спартанците молели Делфийския оракул да се произнесе за неговата съдба.

Цар Леонид II бил свален за кратко време от престола в резултат от този обред. Уговорили неговия роднина и зет Клеомброт II да заеме мястото му. След една година Леонид се върнал в Спарта, отстранил зет си от властта и го изпратил в изгнание.

В статута си на върховни жреци царете принасяли жертви. Преди тръгване на поход василевсът принасял жертва на Зевс, на границата – на Зевс и Атина, преди битката – на Артемида. Царят поемал върху себе си тълкуването на знаменията, даже такива, които се смятали за еднозначно неблагоприятни – земетресения и затъмнения.

Бенджамин Уест, "Леонид праща Клеомброт в изгнание"

Като върховни жреци царете отговаряли за контактите на Спарта с Делфи. Те оглавявали свещените пратеничества до оракула, а също така пазели в своите резиденции текстовете с отговори от храма. За контакти с храма в Архаичната епоха царете учредили колегията на питиите. Всеки управник избирал две доверени лица за общуване с делфийските жреци. Освен царете само питиите имали право на достъп до пророческите текстове.

Владетелите давали на Делфи част от завоюваните богатства. В замяна на това жреците ги подкрепяли при конфликти с другите членове на спартанския полис.

Като обикновените спартиати царете владеели земни участъци в Лакония. Едновременно с това имали участъци в градовете на периеките, наречени темени (свещени земи). Общините на периеките плащали на Агидите и Еврипонтидите „царски данък“. Царете получавали една десета част от военната плячка и натурален данък към паричния. Например прасенце от потомството на всяка свиня майка.

Спартански хоплити се готвят за бой

Наследниците на царските родове се освобождавали от задължителното спартанско възпитание (агоге). Но по-малките синове на управниците по всяка вероятност са преминавали през агоге наравно с всички.

Особена привилегия на царете било правото да се хранят вкъщи, а на сиситиите (общите трапези на спартиатите) и да получават двойна порция. Ефорите не можели да седят в присъствието на василевсите.

Монета на Набис

Простотата на погребването на обикновените спартиати не можела да се сравнява с пищните погребения на царете. Починалите владетели се удостоявали с почести като герои полубогове. За десет дена в Лакония се обявявал траур и се прекъсвали обществените дела. Вестоносци разнасяли вестта за смъртта на царя по цялата държава. Жените ходели около Спарта и биели по котли. На погребението на Агиада или на Еврипонтида освен спартиати идвали представители на периеките и илотите. Те трябвало да се удрят по челата, да плачат и да казват, че владетелят, който ги е напуснал, е бил най-добрият от спартанските царе.