ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ / АПОСТОЛ ПАВЕЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“

АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Но най-важната съставка на протогностичните текстове, влезли в „Новия завет“, не е „Евангелието от Йоан“, не са заимстванията от Q и даже не е „Откровението на Йоан Богослов“, на чийто протогностичен характер вече обърнахме внимание. Това са най-ранните и безусловно оригинални текстове от „Новия завет“, а именно – седемте оригинални послания на апостол Павел.

Още в началото на ХХ в., преди находката в Наг Хамади, Ричард Райтзенщайн нарича Павел не просто първи, а най-велик гностик [1].

Една от най-набиващите се в очите особености на посланията на апостол Павел е пълната липса на препратки към историческия Исус. Земният живот на Исус подчертано не интересувал Павел, така както не интересувал и гностиците.

Както гностиците, така и Павел никога не се позовава на историческия Исус. Той се позовава винаги на личните си посмъртни разговори с него на третото небе. „Апокрифонът на Йоан“, който започва с посмъртна среща на Христос с неговия ученик, поставя в съвсем нова светлина известното произшествие, случило се с Павел по пътя за Дамаск.

Ако цадиким настоявали да се спазва църковната йерархия, Павел проповядвал свобода в името на Христос. На неговите събрания не се подчинявали на старшите: там те изпадали в екстаз и проповядвали „на ангелски и човешки езици“ (1 Коринтяни, 13:1).

Апостол Павел не просто познал Христос: той станал тъждествен на Христос като близнака Тома: „Приехте ме като Божи ангел, като Исус Христос“ (Галатяни, 4:14) – пише апостолът. „Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Галатяни, 2:20). „Затова се трудя и аз, като се боря според Неговата сила (ενέργεια), която мощно действа (ενεργέω) в мен“ (Кол. 1:29) [2].

Всички негови ученици при кръщенето също ставали Божии синове. Всички надянали Христос: „Всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли“ (Галатяни, 3:27). „Облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта“ (Римляин, 13:14).

Павел нарича Сатаната „Бог на този свят“ (2 Коринтяни, 4:4) и разказва за себе си гностична история за възнасяне на небето. „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години - в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае - беше грабнат и занесен до третото небе... в Рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори” (2 Коринтяни, 12:2–5).

Това възнасяне, случило се очевидно по пътя за Дамаск, било апостолският мандат, който Павел всеки път използвал като коз.

Павел изобщо не разказва подробности не само за живота, но и за екзекуцията на Исус Христос. Но затова пък тази екзекуция имала за него световен есхатологичен характер. Тя е въплъщение на Божествения план, благодарение на който архонтите на днешния еон (αρχόντων τοũ αιωνος τούτου) в невежеството си и за собствената си гибел са разпънали предсъществуващия „Господ на Славата“ (1 Коринтяни, 2:8).

Тази езотерична оценка на Исус и на неговата смърт е централна точка в проповядваното от Павел благовестие и, като при гностиците, това знание е постигнато от него в пряко общуване с Бога, без всякакви посредници [3].

В „Посланието до колосяните“ Павел (или негов ученик) представя своята доктрина така: Христос „е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото - било престоли или господства, или начала, или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него... защото в Него благоволи Бащата да обитава цялата Плерома“ (Колосяни, 1:15–19).

Пред нас е кратко представяне на гностичната космогония. Христос е образ на невидимия Бог, в който обитава Плеромата (πλήρωμα) и от когото са създадени Престолите (θρόνοι), Господствата (κυριότητες), Началата (αρχαι) и Властите (εξουσίαι).

Павел използва типично гностична лексика. Като късните гностици той употребява думите „нус“ и „пневма“ за означаване на Божествената субстанция, изпълваща човека в резултат от слезлия върху него Дух.

Като гностиците той използва глаголите μορφόω (изобразявам) и μεταμορφόομαι (преобразявам) и ги използва строго със същото предназначение – за означаване на централната за гностицизма процедура на мистично сливане на човека с Христос.

„Деца мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази (μορφωθη̣) Христос във вас!“ (Галатяни, 4:19). „И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте (μεταμορφοũσθε) чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля“ (Римляни, 12:2).

В „Послание до колосяните“ Павел нарича пряко своите ученици гностици и пневматици. Неговите адресати растат „в познаването на Бога (επιγνώσει τοũ θεοũ)“ (Колосяни, 1:10) и притежават „духовно (πνευματικη̣) разбиране“ (Колосяни, 1:9). Те свалят от себе си стария човек и се обличат „в нов, който се подновява в в познанието си по образа на Този, който го е създал“ (Колосяни, 3:10).

Но още по-интересно е „Първото послание към коринтяните“, които не били толкова напреднали, колкото освежилите познанието си колосяни и при които Павел дошъл само да чете подготвителен курс по висша мъдрост: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат. Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех“ (1 Коринтяни, 2:2–3).

В това послание Павел прави една още по-важна разлика, основна за гностиците, между хората, които са „душевни“ (психици) и „духовни“ (пневматици). Психиците са подготвителна степен на вярващите в Христос. Според по-късния гностицизъм те ще се спасят, ако вършат праведни дела. Пневматиците са избраници, които са постигнали духовната същност на Бога, и именно те ще попаднат след края на света в Плеромата.

„Но душевният (ψυχικος) човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то трябва да се преценява духовно. Но духовният (πνευματικος) човек преценява всичко, а него никой не преценява” (1 Коринтяни, 2:14–15).

Апостол Павел използва гностична терминология. Той прави разлика между психици и пневматици и нарича Сатаната „Бог на този свят“. Той се обявява за тъждествен на Христос и обещава да пробуди Христос в душите на своите ученици, но най-интересното е, че цялата тази гностична терминология и есхатология е съществувала преди Павел! Иначе казано, преди 50-те, ако не и преди 40-те години. Павел просто я използва за своите цели: нещо повече, понякога той има сериозни разногласия с гностиците.

Едва утвърдил християнството в Коринтската община, Павел се сблъскал там с нова и опасна ерес: някои от новопокръстените твърдят, че възкресението в плът не съществува.

Павел бърза да възрази веднага на това: как така! „Как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?“ (1 Коринтяни, 15:12). „Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна“ (1 Коринтяни, 15:13-14).

Човекът, който отрича възкресението от мъртвите, е в дадения случай известен. Това е някой си Аполос, който дошъл от Александрия и „поучавал правилно за Исус, а познавал само Йоановото кръщение“ (Деяния, 18:25), но ето че подвел Павел по такъв неочакван начин.

Разногласията между Аполос и Павел нямат нищо общо с разногласията между Павел и вярващите в Исус зилоти. Възкресението от мъртвите било централна точка в програмата не само на зилотите, но и на фарисеите, чието учение водело началото си от предходното поколение миленаристи и от „Книгата на Даниил“.

Именно към това общоразпространено обещание апелира апостол Павел. „Аз съм фарисей, син на фарисеи – оправдава се той пред Синедриона. - Съдят ме поради надеждата за възкресение на мъртвите“ (Деяния, 23:6). Иронизирайки „стълбовете“ и „знаменитостите“, иначе казано – Петър и Яков, Павел въпреки всичко е напълно съгласен с тях за физическото възкресение на мъртвите.

Аполос отрича една от централните точки на учението на Павел, но съвсем не същата, която отричат емисарите на Яков. Той смята, че физическото възкресение изобщо не съществува! Според Аполос след смъртта на вярващите предстои не възкресение в плът, а напротив – освобождение от веригите на плътта.

Но ако в случая с „лъжеапостолите“, които завиждат „на свободата в името на Христос“, Павел иска да се разграничи, тук той призовава решително за единство. Той порицава тези, които започват да се считат помежду си за „принадлежащи към Павел“ или за „принадлежащи към Аполос“, и нещо повече – прави на човека от Александрия важна теологична отстъпка: възкресението, разбира се, ще бъде телесно, но е истина и това, че възкръсналото тяло няма да бъде сегашното земно тяло.

„Сее се душевно тяло, възкръсва духовно тяло“ (1 Коринтяни, 15:44). „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим“ (1 Коринтяни, 15:50–51).

Както един и същи учител по математика на едно равнище обяснява, че не може да се извлече корен от отрицателно число, а на друго използва такива корени за изграждане на теорията за комплексните числа, така и Павел е готов да обясни възникналото недоразумение с разликата между равнището на подготовка на психиците и пневматиците.

Първите знаят само Исус Христос, „при това разпънатия“, и само за вторите е достъпна висшата математика на битието, която Павел, също като кумранците, нарича Мъдрост (София): „Обаче ние проповядваме София между съвършените, но не София от този еон, нито на архонтите от този свят“ (1 Коринтяни, 2:6).

Гностик ли е Павел и още повече първи от великите гностици, както твърди Райтзенщайн?

Това зависи от определението, което ще дадем на гностицизма. Ако за главна черта на гностицизма смятаме твърдението, че човекът може да стане Бог, безусловно - да. Павел даже в писмата си се позиционира като нов Христос – обвинение, което църквата ще предяви по-късно на Симон Влъхвата.

Но ако за главна черта на гностицизма се смята замяната на тезата за физическото възкресение на мъртвите с тезата за блаженството на душите на небесата, безусловно – не. Павел смята, че Исус е умрял и е възкръснал физически, побеждавайки със смъртта си смъртта, и че точно така физически ще възкръснат последователите на Исус, които той, като кумранците, нарича „светци“. И по тази точка Павел безусловно си съвпада със своя заклет враг Яков Праведника, брата Господен.

Може да се смята, че това е добра новина за църквата: Павел не е съвсем гностик. Той е недооформен гностик. Той е псевдогностик. Той е, според собствените му признания, „всякакъв за всички“. На психиците обещава спасение с помощта на добри дела, а на по-напредналите консуматори – с помощта на гносиса.

Лошата новина се състои в това, че към времето на Павел/Симон Влъхвата, иначе казано – към времето на написването на най-ранните текстове на „Новия завет“, идеята за това, че смъртните ще възкръснат не в плът, а ще бъддат освободени от нейните окови, вече е съществувала. Павел спори с тази идея.

Отказът на Павел да спазва Закона и гностичният отказ от идеята за физическо възкресение са две различни мутации. Те са се случили независимо една от друга. И втората мутация се е случила още по-рано от първата.

БЕЛЕЖКИ

1. Richard August Reitzenstein. Die hellenistischen Mysterienreligionen, 1927. P. 62.

2. „Към колосяните“ едва ли принадлежи на Павел. Най-вероятно го е писал негов ученик.

3. S. G. F. Brandon. Jesus and The Zealots. P. 151.

(Следва)