ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ

И така, за членовете на сектата бил характерен най-възвишен мистицизъм. Те можели да се качват на небето и да бъдат част от Небесното войнство. Техет противник бил самият Велиал.

Кой тогава бил техният Месия?

Ако редовите членове на сектата можели да станат ангели, кой в такъв случай бил техният генерал?

Кумранските текстове дават напълно еднозначен отговор на този въпрос.

От една страна кумранският Месия, или по-точно - цялата редица от Месии, сменили се начело на сектата, бил обикновен човек. Той бил цар от рода на Давид, изпратен да изпълни пророкуваното. Той бил лъв, който няма да легне, докато не изяде плячката, която нищо няма да спаси (1QSb).

“Книгата за войната на синовете на светлината срещу синовете на тъмнината”, написана по всяка вероятност по време на въстанието срещу Ирод през 37 г. пр. н. е., описва поредния Месия като жив и действащ ръководител на общината, който трябва да порази лично царя на китим с ръката си.

“И Ръководителят на Общината, Потомъкът на Давид, ще го убие с удари и рани” (4Q285. Fr. 7).

Пред нас е жив, очевиден човек, Давидов потомък. В един от кумранските текстове са запазени даже белезите на един от тези Месии.

“И на главата си, в косите, има рождено петно с червен цвят. И във вид на бобено зърно [брадавица на лицето?], и малко рождено петно на бедрото му... Мъдростта му ще достигне до всички хора и той ще знае тайната на живота. И всички замисли срещу него ще се превърнат в нищо, и управлението му над всичко живо ще бъде велико” (4Q534).

Пред нас е описание на напълно конкретен човек. Брадавеца с размер на бобено зърно върху физиономията се връзва зле с някакъв абстрактен лик. На нито една икона няма да намерите ангели с брадавици. И ако авторът на текста за Месията е принуден да ни съобщи като негова характерна черта брадавицата, можем да предположим, че той описва напълно конкретно и, нещо повече - многократно видяно от него лице.

Но от друга страна този Месия с брадавица във вид на бобено зърно бил въплъщение на Господа. Той бил “Свят и Велик, Господ на Славата, вечен цар”, който “ще слезе отгоре, за да посети земята с милост” (Енох, 5:28)

Именно същото ни говори за “четвъртата секта” Йосиф Флавий. Той съобщава, че “четвъртаат секта” не признавала над себе си друг хегемон (иначе казано - вожд) освен Господ. И веднага добавя, че през 6 г. хегемон бил Юда от Гамала.

“Вожд (ἡγεμών) на четвъртата философска школа станал галилеецът Юда. Привържениците на тази секта между другото се придържат във всичко към учението на фарисеите. Затова при тях се забелязва несдържана от нищо любов към свободата. За единствен свой вожд (ἡγεμών) и владика те смятат Господ Бог” - пише Йосиф [1].

Ако не се познават кумранските текстове, в това заявление на Флавий може лесно да се види противоречие: как така Юда може да бъде водач на сектата, която не признава друг водач освен Господ?

Кумранските текстове ни позволяват да отговорим лесно на този въпрос: за сектантите всеки текущ техен ръководител бил Месия от дома на Давид и Господ. Именно затова той имал копита от бронз и рога от желязо и, въпреки брадавицата, “носел смърт на безбожниците с диханието на устата си” (1QSb, V).

За да разберем смисъла на кумранската теология, трябва да помним, че при своето възникване тя решавала принципно други въпроси от тези на следващата я християнска теология. Тя не трябвало да обяснява смъртта на Месията, неговото възкресение и други подобни неща.

Пред нея стояла съвсем друга задача. Тя трябвало да обясни по какъв начин този конкретен човек, пореден ръководител на сектата, от плът и кръв, потомък на Давид, с брадавица на физиономията и с рождено петно в косите, е едновременно с това и въплъщение на Господа. На какво основание той притежава абсолютната власт над членовете на общината и по какъв начин пред неговия престол след победата ще израсте Дървото на живота.

За решаването на тази задача подхожда една-единствена теология. На научно наречие тя се нарича адопционизъм.

Състои се в твърдението, че Господ, или неговата Руах, влиза в конкретен човек - в потомък на Давид. Така този човек става аватар на Господ. Негово въплъщение на земята.

Господ е избрал за своето въплъщение потомък на Давид, защото именно потомците на Давид имат някакви особени качества, позволяващи им да бъдат приемници на господната сила.

Не всички хора могат да бъдат аватари на Господа. Също както течният азот не може да бъде просто налят в чайник, а трябва да се държи в специалния Дюаров съд, точно така и Господ от небето не може да се спусне в когото и да е. Той може да слезе само в потомък на Давид. Потомъкът от дома на Давид е дюаров съд за Руах.

По същество тази теология сигурно се отличавала малко от царския култ, който бил приет в Юдея до монотеистичните реформи и в рамките на който всеки пореден цар се смятал за поредния син и въплъщение на Господа.

Важното на тази теология, или по-скоро христология, защото става въпрос за съчетаване на физическото и божественото в персоната на Помазаника, Месията, Христос, се състои в това, че тя била прижизнена теология.

Тя била съвсем обикновена. Не била предназначена за сложни конструкции, необходими след позорната екзекуция на един от Месиите.

По същество тя даже не била теология. Тя била сектантска пропаганда. Образци на “теологии” от подобен вид срещаме във всичките човешки култури от Мексико до Китай. В обожествяването на живия вожд, дучето, фюрера, Непоколебимата скала, Сина на Небето и Земята няма нищо удивително. Това е един от човешките архетипове.

В съвременната библеистика е прието разделението на “висока” и “ниска” христология. Под “ниска” христология се разбира представата за това, че Исус се е родил човек, но поради своите достижение се е качил на небето, достигайки статута на божество. Под “висока” - представата за това, че Исус е бил от самото начало Световен дух. Обикновено се предполага, че първата христология се е появила по-рано.

Но, както виждаме, в Кумран нямало нищо подобно. Кумран познавал едновременно двете христологии - и високата, и ниската. “Ниската” христология била за членовете на общината. Те, обикновените хора, можели да се качат на небето и да станат елим.

Това било почетно и вероятно резервирано само за висшите йерарси отличие, но все пак пътешествията по небето били в Кумран макар и важно, но и напълно възвисяващо дело - нещо като съвременно пътешествие до Северния полюс. И именно в резултат от това, че членовете на общината можели да се качват на небето, нейният Месия трябвало да бъде нещо по-голямо. Той бил вместилище на Надсветовния дух. Бил дюаров съд за Господа.

Както пътешестващият шейх не може да се настани в каквато и да е хотелска стая, а само в президентския апартамент на седемзвездния хотел, така и Господ, слизайки на земята, си избирал поредния син на Давид за живот в него.

Именно към тази христология за Исус - за дюаровия съд Исус - за седемзвездния хотел - изповядвали повечето от юдеите християни.

Ебионитите - оплаква се Иполит Римски - смятали Исус за човек и именно затова мислели, че всеки може да стане Христос като Исус,защото Исус е бил човек [2].

Назореите - пише Йероним - предполагали, че “цялата пълнота на Божествеността пожелала да обитава телесно” в Исус [3]. Сампсеите, по-рано наричани осеи, вярвали, че по свое желание Христос “съблича от себе си тялото на Адам и отново го облича” [4]. Псевдоклиментиновите хомилии говорят за предшестващ Спасител, който “сменя своите форми и имена от началото на света и се появява на този свят отново и отново” [5].

Христологии за Исус като вместилище принадлежат също така и на ранните гностици, по-специално на Керинт и Карпократ [6]. Те твърдели, че духът Христос е слязъл в човека Исус във вид на гълъб. Именно след това човекът Исус започнал да върши чудеса. На кръста Христос напуснал човека Исус, поради което той извикал: "Боже! Боже мой! Защо си ме оставил”. “А Христос, като духовен, останал чужда на страданията” [7]. Тялото на Христос било “плътско вместилище за Логоса” - пише гностикът Теодот [8].

Тази теология била характерна и за някои протоортодокси. Тялото на Христос било “съд за неговия Дух” - четем в посланието на Варнава [9]. “С волата на Господа светият предшестващ Дух, сътворил цялото творение, се облече в плътта, която Той пожела” - гласял “Пастирът” на Хермас [10]. Христос “се облякъл в човек” - твърдял Климент Александрийски [11].

И най-вероятно именно към тази христология се е придържал авторът на нашето най-ранно “Евангелие от Марк”, което започва от момента, когато светият Дух слиза в Исус, и завършва с момента, когато Духът го напуска на кръста.

Това била първа и прижизнена христология. Нещо повече, тази христология предшествала Месията на име Исус, защото кумранската община започнала своето съществуване преди него и начело на тази община се сменили порядъчно на брой Месии.

Можем да наречем тази христология христология на дюаровия съд. Патриция Крон предлага термина “хотелска христология”. В смисъл, че Христос се е настанил в Исус като в хотел и го е напуснал след известно време.

Тази христология претърпяла ужасен удар, когато в решаващия момент Надсветовният дух, обитаващ в своя аватар, не успял да порази враговете с огън от устата си, поради което дюаровият съд бил заловен от децата на Велиал и разпънат. “А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил” (Лука, 24:21).

След това осиротялата община се разделила и за да се разбере станалото трябва да се има предвид едно нещо: това разделение се случило не поради теологична, а поради организационна причина.

Точно както в Съветския съюз през 20-те години въпросът се състоял не в “десния” и “левия” уклонизъм, а в борбата на Сталин с Троцкий и Бухарин за власт в партията, така и в “четвъртата секта” през 30-60-те години въпросът не се състоял в това как именно се съотнасят в Иус от Давидовия дом Богът и човекът, а в борбата за лидерство в сектата.

Яков Праведника, физическият брат на Исус, настоявал, както виждаме от “Евангелието на евреите”, за физическото възкресение. Той продължавал да изповядва старата христология за дюаровият съд. Исус от дома на Давид бил единственият, който подхождал на земята за ролята на вместилище на Надсветовния дух. Този Надсветовен дух неизвестно защо се отлъчил в решителния момент от своето обиталище - отишъл на разходка, заплеснал се - и станало така, че в същия този момент децата на Велиал разпънали Исус.

Тази теология била единствено възможна за Яков, брата Господен. Той настоявал, че брат му е бил единственият подходящ съд за Господа по простата причина, че бил негов роднина и претенциите на Яков за лидерство се градели върху физическото му родство с Исус.

Нещо повече, не трябва да забравяме, че Яков Праведника бил от детството си посветен на Бога. Той бил назорей в ортодоксалния смисъл на думата. Не се подстригвал, не ядял месо, не пиел вино. Също като след това римския папа нямал семейство и деца. Фактът, че Яков, братът на Исус, не можел да бъде продължител на династията, а можел само да заема място при брат си, бил вероятно един от ключовите фактори при формирането на култа именно към Исус.

Христологията на дюаровият съд била основна христология на юдеите християни.

Обаче Яков много бързо се сдобил със съперници, такива като Юда Тома или апостол Павел, познат също като Симон Влъхвата. Ако Христос е бил Надсветовен дух, вязъл в Исус, защо би трябвало да се ограничава само с Исус? Той би могъл да влезе и в Юда, и в Павел.

Без ни най-малко да отричат физическото възкресение на Исус, те претендирали да бъдат новите Христосовци. А Павел не само бил “Христос в образа на Павел”, но и мъкнел със себе си Божията слава във вид на девицата Текла.

Нещо повече, тези нови Христосовци претендирали, че вместилище на Светия дух ще стане всеки, който бъде техен последовател! “Благословени са телата на светците, защото са били направени достойни да станат храмове на Бога, за да може Христос да обитава в тях” - поучавал своите ученици Юда Тома [12]. Подобна демократична революция и прехвърляне на Светия дух за общо ползване едва ли се харесвали на Яков. Много вероятно е в Дамаския документ именно носителите на тази идеология да са наречени Лъжци.

Скоро у опозицията на Яков се появил още един хитър теологичен ход: Исус Христос, заявила тя, не е имал никакво отношение към Давидовия дом. Той бил син на Бога, а не син на Давид - в буквалния смисъл на тази дума. А Мария, съпругата на номиналния му баща Йосиф, била девственица.

Тезисът за непорочното зачатие, превърнал се по-късно в една от главните норми на протоортодоксалнаат църква, бил насочен в началото директно срещу претенциите на Яков Праведника да ръководи сектата. От него следвало, че Яков няма никакво отношение към Исус. Даже не били роднини!

Едновременно с това се появила нова напаст.

Още една разновидност на Лъжците заявила, че изобщо не е имало никакъв дюаров съд. Надсветовният дух изобщо не се нуждаел от дънки и риза. Той просто приел облика на човека Исус и в момента, когато глупавият и ограничен Яков кършел ръце, оплаквайки екзекуцията на своя брат на Голгота, въпросният призрак просвещявал апостол Йоан (а също така Вартоломей). Не можем да кажем, дали самият Йоан е подкрепял тази версия или само неговите ученици, но във всеки случай тя била поредната диверсионна находка среку организацията, възглавявана от Яков Праведника.

И така, имаме за ортодоксите две новини: добра и лоша. Добрата новина се състои в това, че гностичната теология за виртуалния Христос, за Христос като Световен дух, който само приел човешки облик, е несъмнено по-късна. Тя била насочена срещу Яков след разпъването на Исус.

Лошата новина се състои в това, че другата гностична теология - теологията за Исус като дюаров съд, за Исус като вместилище, в което се е настанил Световинят Господ, била по-ранна. “Христологията за вместилището била много стара форма на христология, вероятно най-старата от засвидетелстваните” [13].

Тя не само предхождала Йоан, Симон Влъхвата и Юда Тома - тя предхождала екзекуцията на Исус. Тя предхождала появата му на белия свят! Тя била теология, която изповядвал самият Исус. Това била официалната теология на Кумран и официалната теология на “четвъртата секта”. Непорочното зачатие - една от основните догми на съвременната християнска църква - била за Кумран нечувана ерес.

И така, гностиците и кумранците имали удивително общи неща. И едните, и другите почитали Мъдростта на Господа, и едните, и другите знаели за Съвета на боговете. И едните, и другите били уверени в способностите си да вършат чудеса; те знаели, че с техния Месия се е случило нещастие, но не е умрял, а се е озовал в Съвета на боговете по-високо от ангелите. Те го смятали за Син на Всевишния и за въплъщение на Яхве. Според тях хората можели да се Преобразяват, заставайки пред Всевишния, и това Преображение ги правело ангели, които могат отново и отново да слизат не земята. И едните, и другите били уверени, че над цялата земя, освен над тяхната община, властва Велиал. Те се виждали като борци с този Велиал, на когото между другото били подвластни и невлизащите в общината евреи. Много гностици спазвали юдейския закон.

Но главната идея на късния гностицизъм и на зилотите е диаметрално различна. Зилотите проповядвали спасение на света, гностиците проповядвали спасение от света. При кумранците Яхве идва на земята, а при гностиците човекът се качва на небето.

Освен това кумранците нямали нищо против насилието. Напротив: насилието над всички деца на Велиал било свещен акт. Убийствата и ограбването на неверниците бли главен момент от мистичното единение с войската на ангелите, възпято в Свитъка за войната.

При гностиците нещата били противоположни. Въпреки че имали неимоверна вълшебна сила, било им строго забранено да я употребяват срещу враговете и когато нещастният апостол Филип провалил в ада цял град, Спасителят го мъмрил строго и дори го отлъчил за четиридесет дена от Рая!

Как е станала тази удивителна инверсия?

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 1, 6.

2. Hippolitus. Refutation, 7.34.1–2.

3. Hieronimus. In Esaiam, 11, 1–3.

4. Epiphanius. Panarion, 53.1.8.

5. Clementine Homilies. 3.20, Ante-Nicene Fathers. Vol. 8. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co, 1886.

6. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 26, 1.

7. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 26, 1.

8. Exerpta Ex Teodoto, 1 // Robert Pierce Casey. The Excerpta ex Theodoto of Clement of Alexandria, London, 1934.

9. Послание Варнавы, 7:3.

10. The Shrepherd of Hermas, 6 [59]:5, Ante-Nicene Fathers. Vol. I. Buffalo, 1886.

11. Clement of Alexandria. Quis Dives Salvetur, 37. Cambridge, 1897.

12. The Acts of Thomas, 9, 94, 6.

13. Patricia Crone. Jewish Christianity and the Qurʾān (Part One) / Journal of Near Eastern Studies. Vol. 74. No. 2 (October 2015). P. 239.

(Следва)