Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 429
Ученик от семинарията в Белград до Н. Т. Обретенов
Господине Н. Т. Обретенов,
Поздрави А. Кънчев и му кажи как писмата му разправих. Първото, което беше за Хитов, като отидох там заедно със всички българчета, двамата калугери Рилски и дядо Зиновий, заварихме старите войводи: Цека, Иля и други. Хитов най-напред ни попита всеки откъде е. Едни се казаха от Русе, други - от Елена, а трети - от Прилеп. Най-сетне попита и мене откъде съм. Казах му, че трима сме русчуклии. Попита ме „Как са турците“ и аз му казах: „Турците с каквито идеи, с каквито нрави, с каквито обичаи са били преди дедо Адамово време, такива са и днес“, а той стана прав на крака и отвори предмет върху похода ни за на лято, за освобождението ни от турците и как мисли Русия за нас, българите, да ни раздвои на части: Бълг[ария], Тракия и Македония. Да ни раздели на три части, та да може после лесно да ни подчини под себе си. „Затова“, препоръчвам ви думите на Хитов, „няма вече лъжа, братя българчета, на лято готвим поход против турците“. И ти, Тихо, приготви цървулите, открий оръжието и бъди готов. Тъй яви и на Ангел.
Второто писмо го предадох на Коста Радославлевич. Той ми обеща да ми съдейства за гимназията, но какво да направи, като се записах вече в Семинарията. Ама че бе(з)божник бил, ха, критикуваме Бог от колко думи е произлязъл.
Туй писмо го чети с Ангел заедно.
27 август 1871 г.
Белград
Твой искрен
Иван Н. Попов [1]
Н.Б.II.В., п. 1. № 28
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е шифровано.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.