АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА
ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ
ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА
ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;
ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;
ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;
ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ;
СОФИЯ И АШЕРА;
СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО;
САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО;
МИСТИЦИЗЪМ;
СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ;
КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ;
МАРВИН ХАРИС;
МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР
В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:
ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ
ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ
ЧУДЕСА
Апостолите са властни над материалния свят: стихиите, вещите и храната.
Апостол Андрей успокоява буря [1]. Апостол Йоан превръща морските камъчета в скъпоценни камъни [2]. Апостол Филип раздава на бедните от три огромни делви зърно, вино и зехтин и всичките продуктите в делвите не свършват [3].
Апостолите имат също така власт над животните. Апостол Тома кара диви магарета да проговорят [4]. Филип – яре и леопард [5], Петър – куче [6], а апостол Йоан има впечатляваща власт над дървениците [7].
Всички апостоли възкресяват и изцеляват хора.
Апостол Андрей изцелява съпругата на Антифан [8], сина на Каприан и дъщерята на Николай [9]. Той възкресява юношата роб на Деметрий от Амасея, когото Деметрий „обичал с несравнима любов“ [10]. Тома възкресява юноша, убит от дракон [11]. Апостол Йоан изцелява в Ефес цял стадион [12]. В крайна сметка Йоан побеждава апостол Андрей, който възкресил едновременно четиридесет души – целия екипаж на потънал кораб [13].
Апостолите убиват бесове и разрушават нещастните им леговища.
Апостол Йоан разрушава храма на Артемида Ефеска. Апостол Филип разрушава храмовете в Атина.
Апостол Андрей прогонва седем демона, живеещи край пътя в Никея [14]. Апостол Тома побеждава Сина на Сатаната – същият, който развратил Ева, подтикнал към братоубийство Каин, подбудил ангелите да се съешават с човешките дъщери и влязъл в Юда, за да предаде Христос [15]. „Деянията на Филип“ между другото твърдят, че Синът на Сатаната бил победен от Филип, който обаче не го убил, а му наредил да построи християнски храм [16].
Но дори тези подвизи помръкват пред подвига на апостол Вартоломей, който във „Въпроси на Вартоломей“ възлага пета върху самия Велиар.
Този Велиар е доста впечатляващо създание – той е дълъг 1900 лакти и ширак 700 лакти, а 6067 ангели го държат с огнени вериги. Въпреки това апостолът, по нареждане на Исус, не само стъпва на вратан а Велиар, но и го заставя да каже тайното си име и да разкрие всичките тайни на света [17].
Всички апостоли са съвършено неуязвими. При опит да бъдат хванати, техните противници се лишават от зрение, изсъхват им ръцете, провалят се вдън земя, etc.
Домециан заповядва да сварят Йоан в кипящо масло, но то не му причинява никаква вреда [18]. Мечовете на нападащите апостол Андрей падат на земята, след като е начертал във въздуха кръст [19]. Апостол Филип поразява със слепота и паралич всичките петстотин стражи, които идват да го арестуват [20].
Нечестив слуга удря по бузата апостол Тома по време на пиршество. Апостол Тома, разбира се, веднага си обръща другата буза, но меко предсказва, че ръката, която го е ударила, ще бъде скоро в зъбите на кучетата. Не минава и половин час, когато негодникът, ударил апостола, е разкъсан от тигър и кучетата, като откъсват ръката от трупа, влизат с нея в залата на пиршеството за изумление на всички присъстващи [21].
Тези чудеса не са украшение, не са отклонение, което отвлича от същността на сюжета. Те са самата същност на повествованието: учението на апостолите е истинско, защото те могат да вършат чудеса. Те играят в „Деянията“ същата роля, която играят експериментите в науката. Именно благодарение на тези чудеса апостолите печелят привърженици.
Някой си Гратин от Синоп имал треска, жена му – воднянка, а в сина му се вселил демон. Гратин изпратил да доведат апостол Андрей, който излекувал и тримата от болестите. Гратин и семейството му веднага повярвали и били кръстени [22].
Харитина, дъщеря на виден гражданин на Ашдод, страдала от цирей на окото. Апостол Филип я излекувал и тя станала негова ученичка. Облякла мъжки одежди и го последвала [23].
Апостол Тома възкресил юноша, убит от Сатаната. Юношата станал негов ученик (Деяния на Тома, 3:33).
Пак апостол Тома възкресил ефеския претор Ликомид и жена му Клеопатра: Ликомид и Клеопатра станали негови верни последователи [24].
Апостол Йоан по време на магически двубой с жрец на Артемида изпил пред очите на публиката в театъра отрова, която не му причинила никаква вреда. Изпробвали отровата върху престъпници и те загинали. Йоан ги възкресил. Поразеният жрец и всички зрители приели християнството [25].
Тези чудеса били централно доказателство за правотата на християнското учение и главен елемент на сюжета. Учението на Христос било истинско, защото позволявало да се вършат чудеса. „Не дойдох да ви уча с думи, а да върша чудеса“ – казва апостол Филип на атиняните [26].
БЕЛЕЖКИ
1. The Acts of Andrew, 8; цит. по: Dennis R. McDonald. The Acts of Andrew. Polebridge Press, 2005.
2. The Acts of John, Lat., XV. From «The Apocryphal New Testament», M. R. James. Translation and Notes. Oxford: Clarendon Press, 1924.
3. The Acts of Philip, 15, 5.
4. The Acts of Thomas, 4, 39.
5. The Acts of Philip, 12, 8.
6. The Acts of Peter, 2, 9, 9 // Robert F. Stoops. The Acts of Peter. Polebridge Press, 2012.
7. The Acts of John, 10, 60.
8. The Acts of Andrew, 29.
9. The Acts of Andrew. 16.
10. The Acts of Andrew. 3, 1.
11. The Acts of Thomas, 4, 30.
12. The Acts of John, 30–36.
13. The Acts of Andrew, 24.
14. The Acts of Andrew. 6.
15. The Acts of Thomas, 3, 32.
16. The Acts of Philip, 11, 8.
17. Gospel (Questions) of St. Bartholomew, 4, 12–60 / The Apocryphal New Testament, ed. J. K. Elliott.
18. Tertullian. О прескрипции [против] еретиков, xxxvi.
19. The Acts of Andrew, 9, 4.
20. The Acts of Philip, 2, 12.
21. The Acts of Thomas, 1, 6–9.
22. The Acts of Andrew, 5.
23. The Acts of Philip, 4, 5–6.
24. The Acts of John, 24–25.
25. The Acts of Jonh. Lat XXI. From «The Apocryphal New Testament», M. R. James. Translation and Notes, Oxford: Clarendon Press, 1924.
26. The Acts of Philip, 2, 11.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.