РУСИЯ НЯМА ДА ВОЮВА. ЗАЩОТО МОЖЕ ДА ЗАГУБИ ВОЙНАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През тази седмица „Блумбърг“ публикува план за вероятно нахлуване на Русия в Украйна, предаден на американското разузнаване от европейските съюзници.

В нахлуването, както се предполага, ще участват 100 батальонно-тактически групи с численост 100 хиляди души, половината от които „вече са заели своите позиции“. Ударът ще бъде нанесен от три страни: от континентална Русия, от Крим и от Беларус. За предполагаемо време на нахлуването се сочи началото на следващата година. „Америка и останалите не казват, че войната е неизбежна, или даже, че те точно знаят, че Путин има намерение да нападне. Говори се, че той вероятно още не е решил какво ще прави“ – пише „Блумберг“.

Текущото струпване на военни сили по границата е вече втора история от подобен вид за кратко време. Предишната, лятната, също беше съпроводена с прехвърляне на войски и завърши със среща на Байдън с Путин.

Днешната е съпроводена от сериозно понижаване на рейтингите на руската власт, от тотален разгром на опозицията, а също така от кризата на границата между Беларус и Полша, в хода на която Лукашенка заплаши Варшава със спиране на газовите доставки, а неговите пропагандисти – със стратегически руски бомбардировачи.

По-надолу ще се постарая да обясня защо това нахлуване е невъзможно.

Първо, Кремъл не водеше досега истински войни. Водеше само хибридни войни.

Истинската война се води за победа. При подобна война е много важна проверката на реалността, а ако при такава война започне да се лъже, то – както е казал някога японският генерал Ямамото, „смятайте, че войната е загубена“.

Хибридната война не се води за победа, а заради екранното изображение. При такава война лъжата е един от основните инструменти.

По време на истинска война усилията са насочени да максимизират загубите на противника.

По време на хибридната война те често са насочени да максимизират информацията за уж претърпени загуби от своя страна. Понякога хибридната война се води само за да се разкаже как израелската военщина е убила дете или как украинските фашисти са разпънали на кръст малко момче.

Второ, всички войни, които водеше Кремъл, се градяха върху възможността за отричане.

“Това не е Русия. Това са частни лица“. Което позволяваше да се снеме отговорността за всякакви действия на въоръжени „ихтамнет“ и да се минимизира риска в случай на военни загуби. Ако Маршал Хафтар в Либия беше завзел Триполи, всяка една Скабеева щеше да разтръби за победата. Но след като турските „Байрактар“ разгромиха Хафтар и руските му наемници, можеше и да не се напише нищо.

И накрая трето: всички войни, които водеше Кремъл, винаги предоставяха на Запада възможността да заеме неутрална позиция

и да не взема необратими решения. „Там всичко е сложно. Това е вътрешен украински конфликт. Там има доброволци“ и прочее. Тази възможност да се даде на Запада да остане с чисто лице и при това да не прави нищо е била винаги неотменима част от кремълската военна стратегия.

Всичките изброени по-горе неща са всъщност признаци на хибридната война – война, която не се води за победа, а за да се излъже и да се навреди. Да се навреди на врага, а да се излъже собственото население. Идеалната война за Кремъл винаги е била компютърно изображение, на което руски ракети поразяват Флорида.

При това, въпреки изображенията и обещанията да бъде превърнат САЩ в „ядрен прах“, Кремъл винаги избягва грижливо всяка истинска война.

Когато през февруари 2018 година американците разгромиха край Дайер ез Зор колона руски наемници, Кремъл не само не отговори с нищо, но и просто се направи, че не е имало сражение.

Когато през април същата година американците разпердушиниха с бомби сирийската инфраструктура, Русия, която заявяваше гръмко, че няма да търпи американска агресия, отново постъпи хибридно: по телевизията излъгаха, че са свалили какво ли не, и веднага се пастараха да забравят неприятния инцидент, който показа пълното превъзходство на американските ракети.

Иначе казано, всеки път, когато пред Кремъл се изправи призракът на реалната война, по време на която няма как да се отървеш с разпънати по телевизията малки момчета и свалени по телевизията ракети, Москва се прави, че това изобщо не я засяга.

Вероятно става така, защото Кремъл все пак си дава сметка за реалното състояние на руската военна техника и добре помни при какви обстоятелства е произнесена фразата за „малката победоносна война“, която се оказала нито малка, нито победоносна.

Не е трудно да се види, че нахлуването в Украйна от три страни с подкрепа от авиацията на 100-хиляден военен контингент не попада под определението хибридна война.

И да се противопостави на подобно нахлуване за Украйна ще бъде не по-сложно, а по-лесно.

Цялата сила на Новорусия се състоеше в това, че проруските бойци воюваха, представяйки се за „угнетено местно население“ и прикривайки се с цивилни лица. При такива условия всеки изстрел към бойците наистина попадаше в цивилното население, а Западът можеше с облекчение да затвори очите си при този сложен въпрос. Нахлуването със 100-хилядна армия не оставя такива шансове.

Да се обоснове легитимността на подобно нахлуване, като се създаде на територията на Русия „законно правителство на Янукович“ и се поиска от негово име помощ, не е възможно. Не успя да го направи с Афганистан даже Съветският съюз. Завзетите по такъв начин територии няма да могат да бъдат присъединени легално към Русия. Общественият ефект от подобна война ще бъде катастрофален. „Кримнаш“ беше популярен именно защото протече без жертви. Но 100 хиляди наборници, изпратени под ударите на „Байрактар“-ите и американските дронове, няма да се разминат без жертви.

Обикновените хора, както по времето на Афганистан, ще потръпнат от известията за убитите, а елитът – от западните санкции, които ще обезсмислят награбеното.

Но най-главният и най-фундаменталният проблем на такава война се състои в това, че тя е истинска и следователно може да бъде загубена. Хибридната война по принцип не може да бъде загубена. Получи се Новорусия – прекрасно. После останаха само Луганската и Донецката република – какво пък, ще напъхаме тези тумори обратно в тялото на Украйна. Също не е лошо.

С други думи, всичко, което се случва, също като през пролетта, е блъф. Това е все същата хибридна война. Това е принуда за диалог. Това е отговор на санкциите. Отговор на проектите за отказване от руския газ и нефт. На договора, сключен между САЩ и Украйна. На нежеланието на Украйна да включи в себе си Луганската и Донецката република според условията на Кремъл. Това е отговор на падащия рейтинг и на провала на опита да се шантажира Европа посредством Лукашенка.

САЩ и Еврорпа имат два начина да реагират на този блъф. Първият – да се изплашат и „да започнат диалог“. И вторият – да дадат да се разбере, че ако Кремъл започне война, Украйна ще получи военна помощ в обем, който ще направи военната победа на Кремъл невъзможна.