КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ИВ. ДРАСОВ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 424

Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов

21 юли 1871 г.

Господин Азисе!

На 11 юли приехме тези писма, но като човекът беше заминал към вас, останаха досега. На В. Л(евски) мнението е да се дадат на Райча и др. писмата (както ви и бележи сам). На това негово предложение не можем да се противим, като той ни бележи особно в едно (за нас) писмо, че ги познава отблизо и има доста факти за техните работи и прочее, с една дума, вие ще направите, каквото ви бележи.

На 18. същия [месец] приехме вашите писма с добавки от вашия брат, също и от Сав(ата). Нека ви съобщя накратко и тяхното възражение: С(ава) ни бележи, че бил без работа и че щял да влезе в подозрение, ако дойде още няколко пъти при вас, и за пренасянето на стоката ни бележи да му търсим колая. С една дума, той не може. Причината, с която се извинява, е: че без работа, като ходи и дохожда, непременно ще влезе в подозрение. Наистина това си е така, но какво, брате, и ние оттук да сторим, не сме слънце, за да огреем целия български народец, нямаме днес нито аспра, за да му дадем няколко да купи нещо, да прекара и да донесе от стоката ни. А пък за жалост още не можем отникъде да изкопчим нито една пара; само сме в надежда, а кога и в кой ден ще се осъществи тази надежда, не знаем! С една дума, доста планове сме си начертали и всеки ден почти се опитваме, но още няма нищо. От писмата [1] ние тук дадохме на двама-трима, но удовлетворителен отговор нямаме. Ще ви помолим пак вас - дано вие оттам им намерите някаква работа, та дано покрай нея се пренесе и стоката ни, защото ни е много нужна. Сав[ата], като беше преди тук, ни говореше, че някой си търговец искал да ви даде пари, за да му купите стока оттук. Вижте, дано направите засега такова нещо, та дано им се улесни пътят. Брат ви пък ни бележи, че похарчил повече, отколкото сме дали оттук на Сав[ата], и иска да му ги изпратим. Не знаем вече какво да им отговаряме. Ние оттук давахме, давахме, те оттам защо ли не пожертват нещичко, не знаем. Те всички оттам са се свили и чакат всичко от нас, всичко, всичко! Пустите пари не ни дават да вървим по-скоро, но добър е Бог! Тези дни ще ударим яйца на масло, пък каквото ще да става [2].

За праха, който ни бележите, че бил отведнъж, ние от него си имаме, на нас ни е нужен от онзи, който най-малко в разстояние от една 7 (седмица) поне да подейства. Потрудете се, дано от него ни намерите. Той се намира у докторите, поискайте от някой доктор, ако сте близки приятели с някого... Има за много и много работи още да се говори, но парите ни пречат. Щом се сдобием с колкото годе, ще прескочи един от нас и тогава ще се разговорим пространно.

За жалост в една приятелска забележка срещаме, че В. Л(евски) го обадили на тур. прав(ителство). Не знаем дали са тръгнали да го дирят, но пак не вярвам да могат да го хванат, понеже навред пътят му е отворен...

От писмата на Райч. и др. също, и от сегашното [писмо] до Цен. извадете копие...

Дали не може да се случи някога да се съберете с вашите там синковци, да си поговорите лично и открито - само да видите напоследък какво ще говорят и мнението им накъде клони, на развала или на управа?! Защото от техните писма не може да се разбере нищо, освен да си дойде В. Л....

Щом пристигне стоката ни, явете ни в същия час (в)кратце само за нея, ако се случи някой верен, то по когото ще явите за нея, че и ние оттук незабавно да му дирим колая, та да изпратим хора да я пренесат.

Дано се напечатат билетите [3], че отсега станаха нужни; дали сме на няколко [4]. Но ако би дали пари, не ще има да им дадем потребния билет.

Сбогом

Ваш Муратоглу Ибрахим

Н.Б. II. А., п. 62. № 8477

Арх. т. I, № 3, стр. 184

БЕЛЕЖКИ

1. Поднесли заплашително печатно писмо, за да внесе кой колкото може.

2. Намек да се извадят пари с терористични средства.

3. Квитанции.

4. Поднесли заплашително печатно писмо.

(Следва)