ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / МАРВИН ХАРИС

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

МАРВИН ХАРИС

През 1974 г. известният американски антрополог Марвин Харис издава книгата „Cows, Pigs, Wars, and Witches: The Riddles of Culture“. Точно пет години преди това излиза фундаменталната книга на Самуел Брендън „Исус и зилотите“, която често цитирахме тук, и Харис, без съмнение, се е намирал под нейното силно влияние.

Но той не бил библеист, а антрополог. Освен това Харис бил атеист и изобщо марксист, което в дадения случай не се отразило върху качеството на произведението му, но затова пък го лишило от спирачките, които са обичайни за библейските критици.

Затова Харис сравнил скритата във вековете еволюционна история на култа към Христос с историята на много по-малко съдбоносния за човечеството, но затова пък добре наблюдаван култ – а именно характерния за много обитатели на Нова Гвинея култ карго.

Ще напомня, че пророците на култа карго учели, че всички прекрасни неща, които са притежание на белите, са изпратени в действителност от духовете на предците на туземците. Освен това те учели, че знаят „тайната на карго“ и че те, пророците, ще дарят скоро на своите съплеменници шевни машини, радиоприемници и даже цели параходи, които буквално ще се сипят от небето.

Възниква едни въпрос: как така това странно поверие се е задържало в Меланезия и Папуа-Нова Гвинея в продължение на повече от сто години? Нали очевидно е противоречало на наблюдаваните факти.

Отговорът се състои в това, че мемът, който се нарича „култ карго“ проявил необичайна способност да еволюира. Колкото по-главозамайващо се променяла действителността, толкова по-главозамайващо се променял и мемът.

Например Маданг, в северната част на Нова Гвинея, бил колонизиран отначало от германците. Германците се държали с туземците доста жестоко и затова идването на австралийците след края на Първата световна война бил възприет от поклонниците на култа карго като дългоочаквано избавление от проклетите завоеватели.

Туземците даже започнали да ходят масово на църква, защото били сигурни, че там ще им разкрият тайната на карго, изпратено им от Христос. Туземците смятали, че Господ, като създал Адам и Ева, ги заселил в Рай, пълен с карго, иначе казано – с консерви, ориз, стоманени инструменти и кибрит. Христос върнал този Рай на белите, а сега се готви да го върне и на туземците.

Когато, въпреки две десетилетия усърдни молитви, карго така и не се появило, вярата на туземците започнала да се променя. Тръгнали слухове, че белите са заловили Христос и го държат затворен в Сидни: нали Исус Христос искал да даде карго на туземците, но белите и евреите се уговорили да го оставят за себе си.

Затова когато започнала Втората световна война, туземците веднага разбрали, че тя се води, за да могат духовете на предците да им дадат карго.

Тези духове на предците щели да се явят в образа на японците и за да се приготвят за тържественото събитие, туземците трябвало да оставят своята работа, да заколят всички прасета и кокошки и да започнат да строят складове за карго, което предците ще им донесат.

През 1944 г. японците били изгонени и австралийците, които дошли на тяхното място, се опитвали да привлекат туземците на своя страна с обещания за „промишлено развитие“ и „мирно съжителство“. Трябва ли да обясняваме, че добрите туземци прели всичките тези прекрасни вричания за обещание да им бъде разкрита тайната на карго?

При това съвсем не може да кажем, че австралийците водели туземците за носа. Напротив, те много искали да им обяснят как стоят нещата в действителност и даже няколко години след края на войната поканили един от най-влиятелните пророци, наречен Яли, на обиколка по Австралия.

Там му показали авиационни и корабни заводи, пивоварни и прочее, искайки да му обяснят, че именно с помощта на тези неща се произвежда карго. Но Яли не бил глупак и отлично виждал, че съвсем не всички хора, които карат големи коли и живеят в големи къщи, работят във фабриките и пивоварните.

За щастие глупавите бели освен в авиационните заводи и кораборемонтните работилници завели Яли и в музея в Куинсланд. Там, в музея, Яли видял новогвинейски церемониални маски, същите, които мисионерите наричали „сатанински“ и забранявали на туземците да ги носят. И се оказало, че мисионерите са отнесли маските и са ги поставили в храм в Куинсланд.

Наредили са ги на олтари, зад стъкла, и Яли видял големи групи молещи се, които се стичали в музея от всички краища на Австралия, за да се поклонят на маските на предците. Ясна работа, проклетите бели са ги измамили: те се молят на духовете на предците, които им изпращат карго, а новогвинейците карат да се молят на някакъв си Христос.

От гореказаното се вижда, че култът карго изобщо не игнорирал действителността. Напротив, той се съобразявал напълно с нея. Всеки път, когато в действителността се случело нещо, това случило се нещо можело да се обясни превъзходно от гледна точка на култа карго.

Един път появил се, мемът карго бил способен на поразителна еволюция. Той можел да се откаже от практически всяка своя фактическа съставка: можел да почита като духове на предците отначало белите, след това японците, след това пак белите, да чака карго отначало от Христос, а после пак от маските на предците. Неговото развитие не се подчинявало на законите на логиката, но затова пък се подчинявало на законите на психологията и мемът демонстрирал крайна устойчивост по редица параметри.

Колкото и да еволюирал, той обслужвал винаги психологичните потребности на две ключови групи хора. Първо, на жреците на култа карго, които благодарение на този мем запазвали своята висока социална позиция и статут, и, второ, на редовите поклонници на култа, които благодарение на него получавали психологичен комфорт и надежда за светло бъдеще.

(Следва)