ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА СЕДМА / „НЕНИЛО И НЕНЕЛА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА

НЕНИЛО И НЕНЕЛА

(NINNILLO E NENNELLA)

Седма забава от петия ден

ЯНУЧО, КОЙТО ИМА ДВЕ ДЕЦА ОТ ПЪРВАТА СИ ЖЕНА, СЕ ЖЕНИ ПОВТОРНО; НО МАЩЕХАТА ДОТОЛКОВА МРАЗИ ЗАВАРЕНИЧЕТАТА, ЧЕ ТОЙ ГИ ЗАВЕЖДА В ГОРАТА, КЪДЕТО ТЕ СЕ ИЗГУБВАТ ОТ ОЧИ; ПОСЛЕ НЕНИЛО СТАВА ЛЮБИМ ПРИДВОРЕН НА ЕДИН ПРИНЦ, А НЕНЕЛА СЛЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ Е ПОГЪЛНАТА ОТ ОГРОМНА ВЪЛШЕБНА РИБА. РИБАТА Я ПУСКА НА БРЕГА, КЪДЕТО ТЯ И БРАТ Ѝ СЕ РАЗПОЗНАВАТ, А ПРИНЦЪТ УРЕЖДА ВЕЛИКОДУШНО СЪДБИТЕ ИМ.

Когато Антонела направила своята обиколка, към началната точка на палиото [1] препуснала Чула; като похвалила приказката на своята приятелка, която изобразила толкова живописно и правдоподобно разсъдителността на Разумницата, тя започнала своята приказка:

- Нещастен е този, който има свои деца и се надява да ги отгледа с помощта на мащеха, защото тя вкарва в дома оръдие за тяхната гибел; светът не е видял още мащеха, която да гледа с добро око на децата от друга жена, а ако по някакво чудо се намери някога такава, трябва веднага да се забие пръчка в стената [2] и може да се каже, че това е нещо като бяла врана. Но аз, освен за многото, за които сте чували, ще ви разкажа за още една от списъка на злите мащехи и вие ще можете да кажете, че тя е достойна за наказанието, което си купила за налични пари [3].

Живял някога един човек, който се казвал Янучо, имал две деца, Ненило и Ненела, и ги обичал като самия себе си. И тъй като Смъртта с безшумната пила на Времето изпилила решетките на телесната тъмница на жена му [4], освобождавайки душата ѝ, той се оженил повторно. И си намерил една непоносима проклетница, същинска морска акула, която не успяла още да стъпи в дома на мъжа си и започнала да бие с копито като побесняла кобила, говорейки: „Какво, да не съм дошла тук на чужди мърльовци въшките от косите да пощя? Само това ми липсваше – да си навлека такава беда и да се занимавам с тези сополивци. По-добре шията си да строша, отколкото да попадна в този ад, където няма какво да се яде, няма кога да се спи и всичко това заради тези две жаби! Коя глупачка ще търпи такъв живот! Дойдох тук за жена, а не за прислужница! Трябва да се намери изход и да се потърси място за тези две пиявици, иначе нека се търси място за мене! По-добре един път да почервенееш, отколкото сто пъти да побелееш. Да решим всичко веднъж завинаги: или ще постигна това, което ми е от полза, или ще разкъсам всичко и завинаги!“

Нещастният мъж, който изпитвал някаква слабост към тази жена, се опитвал да я успокои: „Не бъди толкова злъчна, жено: захарта на магазина е скъпа! [5] Утре сутринта, преди още петелът да пропее, ще сваля от гърба ти този товар, за да бъдеш доволна“.

И на следващото утро – преди още Зората да провеси червеното си одеяло от източния прозорец, за да изтърси от него бълхите – той, като взел за ръце децата, а на гърба си метнал пълна кошница с храна, ги повел към гората, където войската на тополите и буковете обсаждат лагера на сенките. Като навлязъл навътре, Янучо казал: „Деца мои, останете тук, яжте и пийте колкото искате, а когато нещо не ви достигне, тръгнете по следата на пепелта, която ще разсипя след себе си; тази нишка ще ви изведе от лабиринта [6] и бързо ще ви доведе до дома ви“. И като целунал и двамата, се върнал със сълзи на очите вкъщи.

Но ето че настанало време, когато животните по зова на съдебните изпълнители на Нощта плащат на Природата данъка на естествения отдих, и малчуганите, като се страхували да останат на това пустинно място в мрака, когато шумът на реката, раздаваща шамари на дръзките камъни, които се мотаят в краката ѝ, може да уплаши и самия Родомонт [7], тръгнали, крачка по крачка, по пътечката от пепел и към полунощ стигнали спокойно до дома си.

И тогава Пашоца, мащехата, се разядосала така, че не приличала вече на жена, а на адска фурия: надавайки вопли до небето, тя кършела ръце, тропала с крака, раздувала ноздри като като уплашен кон и викала: „Ама че работа! Откъде изпълзяха тези горски мърляви същества? Откъде да взема живак, че да изчистя тази зараза от къщата? Или искаш да ги държиш тук нарочно, за да ми късаш сърцето? Махай ги от очите ми веднага, няма да чакам нито петел да пропее, нито кокошка да проплаче! [8] Не стане ли моето, можеш цяла нощ да си човъркаш зъбите, да не мислиш, че ще легна с тебе! А на сутринта ще си замина при родителите, защото не си достоен за мене! Не донесох в тази къща скъпи мебели, за да се вмиришат на чужди мръсни задници! И не затова ти дадох богата зестра, за да стана робиня на чужди деца!“

Нещастният Янучо, като видял, че лодката е пълна с вода и е готова да потъне, че тенджерата е изкипяла и всеки момент ще се разпои на огъня, взел веднага децата и се върнал с тях в гората, като им оставил още една кошница с думите: „Виждате, деца мои, как ви мрази тази кучка, която влезе в дома ми за ваша мъка, като заби гвоздей в сърцето ми; останете в гората, където дърветата, които са по-милосърдни от нея, ще ви заслонят с крилете си от Слънцето, където реката, която е по-грижовна, ще ви напои с чиста вода, неотровена от омраза, където земята, която е по-щедра от нея, ще ви даде снопи трева за меки постели, без да ви упреква и да ви заплашва. А ако нямате вече какво да ядете, ще ви насипя пътечка от трици: по нея ще можете да дойдете и да получите от мене помощ“.

И с тези думи той се обърнал, за да не разтревожи нещастните деца с вида на сълзите си. D когато те изяли всичко, което се намирало в кошницата, поискали да се върнат у дома. Но понеже магарето, дете на горчивата съдба, изяло разсипаните по земята трици, те се заблудили и за няколко дена навлезли най-навътре в гората, като се хранели с жълъдите и кестените, които падали от дърветата.

Небето обаче простира винаги ръка над невинните и се случило така, че един принц отишъл в гората на лов; и Ненило, като чул лая на кучетата, така се уплашил, че се напъхал в едно старо корубесто дърво, а Ненела хукнала да бяга и бягала, докато не излязла от гората, озовавайки се на брега на морето. И някакви пирати, които спрели там, за да се запасят с дърва, я взели на своя кораб, а техния главатар я завел вкъщи, където жена му, на която неотдавна умряла малката дъщеря, я приела като свое дете.

Но да се върнем към Ненило, който се скрил в корубестото дърво: кучетата на принца, като заобиколили дървото, лаели така, че човек би могъл да оглушее, и принцът изпратил един от слугите си да види какво става. И когато намерили славния малчуган, който обаче не можел даже да каже кои са неговите родители – толкова бил малък, принцът го взел в двореца, където наредил да се грижат много за него и да го учат на всякакви изкуства. А сред всичко останало го учели на умението да поднася и да разрязва храната и той постигнал в това такова съвършенство, че след три или четири години можел и косъм да разцепи на две.

По това време се разбрало, че пиратът, в чийто дом живеела Ненела, се занимава с грабежи по морето, и искали да го хвърлят в затвора; той обаче дружал със съдиите и като им платил добре, избягал навреме с цялото си домочадие на малък кораб. Но може би на Небето било угодно той, който вършел престъпления по морето, да бъде наказан от морето: вдигнал се страшен смерч и вълните така се разбушували, че корабът се обърнал и всички потеглили към дъното. Само Ненела, която не била виновна за разбойничеството като жената на пирата и другите му домашни, избегнала общия край, защото внезапно се появила редом с кораба огромна вълшебна риба, отворила уста, голяма като пещера, глътнала момичето и го отнесла.

И когато вече мислела, че земните ѝ дни са преброени, Ненела видяла вътре в рибата невероятни неща: защото там имало прекрасни поляни, дивни градини и се издигал разкошен дом с всички потребности за съществуване, където можела да живее като принцеса. И малко ли, много ли време минало, но рибата я отнесла на брега, близо до мястото, където в най-задушното време на летния зной пристигнал принцът, търсейки прохлада от морския вятър.

Докато слугите готвели за принца преизобилно пиршество, Ненило излязъл на терасата на двореца, откъдето се виждал брегът, за да наточи ножовете, защото изпълнявал с желание своята придворна работа, която смятал за голяма чест. И Ненела, като го видяла през отворената рибешка паст, започнала да вика: „Братче мое, братче! Чиниите златни блестят, вилици, ножовете светят, но без роден брат щастие мене няма!“

Ненило не обръщал отначало внимание на тези викове, но принцът, който стоял на другия балкон, се обърнал натам, откъдето се носели; и когато разбрал, че гласът идва от огромната риба, дъхът му спрял от изумление. И докато изпратеният от него отряд от слуги търсел начин да примами рибата и да я извади на брега, принцът, като чувал това непрестанно повтарящо се „братче мое, братче“, започнал да разпитва един по един придворните дали някой от тях не е изгубил сестра си.

И когато дошъл ред на Ненило, той казал, че си спомня като на сън, че преди принцът да го намери сред гората, е имал сестра, за която няма никакви известия. И принцът му наредил да отиде до рибата с лодка, да види кой вика там и дали не е негово това щастие.

Щом Ненило се доближил до брега, рибата, като подала главата си на сушата, отворила паст и пуснала Ненела – толкова прекрасна, че приличала на нимфа от театрална интермедия, излязла от огромната уста на чудовище след движение с вълшебна пръчица. И принцът започнал да я разпитва какво се е случило с тях, но тя, макар да помнела нещо за техните бедствия и за омразата на мащехата, не могла да каже името нито на баща им, нито на родния си град. И тогава принцът наредил да се обнародва указ, гласящ, че този, който е изгубил деца на име Ненило и Ненела, следва да се яви веднага в двореца, защото там го очаква добра вест.

И Янучо, който живеел през тези години с безутешно, почерняло от мъка сърце, мислейки, че децата му са станали храна на вълците, сега, като чул указа, хукнал силно зарадван към двореца, където обявил, че той е този, който е изгубил децата. А когато разказал как бил принуден да ги отведе в гората, принцът го наругал здраво, като го нарекъл овца и глупак за това, че позволил на една никаквица да го яхне и едва не погубил такива прекрасни деца.

А след като му начукал достатъчно главата с гневните си думи, принцът използвал и лепенките на утехата, като му позволил да види децата си, така че Янучо, прегръщайки ги и целувайки ги, не можел да им се насити и за цял половин час. Тогава принцът наредил да съблекат от него дрехите на позора и да го облекат като дворянин, а след това извикал жена му, показал ѝ Ненило и Ненела – прекрасни като два златни житни класа – и попитал какво отмъщение заслужава този, който причини зло на такива деца, подлагайки живота им на опасност. И тя отговорила: „Бих го затворила в бъчва и търкулнала от планината“. „Ами получѝ си своето! - казал принцът. - Глупавата коза сама се мушка с рогата си. Да бъде така, както каза! Тя отсъди, сега да получи полагащото се за това, че със своята омраза едва не погуби тези две красиви същества!“

Той заповядал всичко да бъде изпълнено според думите ѝ, след това избрал един от най-богатите свои васали и му дал Ненела за жена, а за Ненило се оженила дъщерята на друг велможа, равен по звание и богатство. На двамата и на баща им била определена рента, за да живеят, без да се нуждаят от нищо. А мащехата все се търкаляла по склона, викайки през дупката в бъчвата, докато имала в себе си дъх:

макар да се бави наказанието много,

все някога ще дойде време за разплата.

1. Копринено знаме, награда при конни състезания; със същата дума се наричали и конните състезания в кръг - традиционни съревнования между представители на различни градски квартали. Особено известно било древното палио в Сиена.

2. Неап. spruoccolo a lo pertuso – изразът се казва, когато настъпи рядко и неочаквано събитие; за да не се забрави за него, в някоя дупка или цепнатина на стената (стените от незидан камък са изобилни на такива дупки) забивали пръчица или клонка.

3. Иначе казано – наказана е не само заради намерението, но и заради делата.

4. Платоновата, споделяна и от средновековните християни, представа за тялото като за „затвор за душата“.

5. Обичайна и до наши дни неаполитанска пословица, която казват, когато искат да успокоят прекалено разгневен човек.

6. Препратка към мита за нишката на Ариадна.

7. Мавритански рицар, персонаж от поемата на Л. Ариосто „Неистовият Роланд“.

8. Цитат от сатирически стихове на флорентинския поет Доменико Буркело (1404–1449). Вероятно е старинна поговорка, която би могла да означава: „Няма да чакам нито близко, нито далечно време“. Времето, когато „кокошките плачат“, е Рождество: тогава всяко семейство приготвяло празнично ястие от кокошка.

(Следва)