ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ

Във всичките „Деяния“ чудесата не са литературно украшение на сюжета. Те са движеща сюжетна ос, основна функция на апостолите. Възкресяването на мъртви е начин да се приеме Христовата вяра.

Апостолите вършат много повече чудеса от Исус: Йоан изцелява цели стадиони, Андрей – цели кораби!

Но въпреки тези чудеса напредъкът на вярата в Христос не винаги върви гладко. Колкото повече чудеса вършат апостолите, толкова по-ожесточено се бори с тях Сатаната.

Всеки път след публично извършени чудеса упорити и невежи хора, обзети от дявола, вместо да повярват в Христос, започват да предявяват претенции към апостолите.

Тези претенции са три вида. Първо, властите на градовете, в които апостолите унищожават храмовете на Сатаната, неизвестно защо не винаги се оказват доволни. Те заповядват да заловят апостолите.

Второ, винаги по непонятни причини се намират хора, които въпреки очевидните доказателства, предоставени им от чудесата, продължават упорито да наричат апостолите „магьосници“, иначе казано – гоиси.

И трето, не винаги се оказват доволни роднините на новопокръстените християни, особено мъжете, чиито жени им отказват секс.

Аристократката Мигдония, след като повярвала в Христос, отказала телесна близост на мъжа си Кариш. Ядосан, той се оплакал на царя от магьосника [1].

Апостол Андрей излекувал Максимила, жената на проконсула Егет. Тя, като повярвала, се отказала от секса. Ядосаният проконсул хвърлил развратителя Андрей в затвора [2].

Апостол Филип излекувал съпругата на Никанор, проконсул на Иераполис. Като повярвала в Христос, тя престанала да спи с мъжа си. Както лесно можем да се досетим, разгневеният съпруг заповядал да арестуват Филип с всичките му спътници, включително говорещото агне и говорещия леопард. „Виждам, че си станала жертва на чаровете на тези гоиси!” - възкликва проконсулът [3].

Изобщо, щом човек стане християнин, това веднага изправя по пътя му нови сложности. Всички наоколо, макар че той изповядва религията на доброто и мира, веднага започват да сипят върху него най-диви клевети. Християните, в отговор на тези клевети, изобщо не се озлобяват и продължават да обичат своите врагове.

Апостол Андрей покръстил юношата Сострат. Майката на Сострат, язичница, като разбрала за покръстването, не намерила нищо по-добро от това да отиде при властите и да обвини сина си, че искал да я изнасили.

Шокираният от това страшно обвинение проконсул заповядал да зашият юношата в чувал със змии и да го удавят в реката. Тогава Андрей започнал да се моли. Молитвите му предизвикали земетресение, а злата майка, която наклеветила сина си християнин, умряла на място. Проконсулът и потресените зрители веднага се покръстили, а Андрей изцелил всички, които били ранени по време на земетресението [4].

Човешката неблагодарност е в общи линии един от главните движещи мотиви в „Деянията“. Колкото и да вършат апостолите неоспорими чудеса, винаги се намира някой недоволен магистрат, свадлив роднина или езическа тълпа, които никак не искат да повярват. Те наричат апостола „измамник“ и „магьосник“ и се опитват да го убият отново и отново, а той ги спасява отново и отново. В края на краищата те или стават вярващи, или умират.

Изобщо, човекът, който по някаква причина се е свързал с мирните проповедници на любовта и доброто, творящи чудеса, няма избор.

Или ще повярва, или ще умре.

Апостол Андрей покръстил в Солун един богат юноша на име Екзоос. Вместо да се зарадват на покръстването на сина си, родителите му запалили къщата, в която се намирали Андрей и синът им. Въпреки че синът потушил със заклинание огъня, тази демонстрация на истинността на учението не ги спряла.

„Той е станал гоис!” - заявили родителите [5]. Те го проклели и го лишили от наследство. Положението било уредено само по чудо: след петдесет дена нечестивите езичници внезапно починали и парите били наследени от юношата Екзоос, който, разбира се, веднага ги дал на Андрей за раздаване на бедните.

Апостол Филип заповядал на един ангел да го отнесе с кораб за едно денонощие от Кесария до Картаген. Евреинът Анания чул това и започнал да богохулства. Той заявил, че Христос, когото Филип призовава, е станал на прах в Ерусалим, а Филип „развращава хората с неговото име“. Тогаво Господният ангел окачил заради богохулството евреина на върха на мачтата. Евреинът Анания приел Христовата вяра и ангелът му простил [6].

Проконсулът на Македония Вариан научил, че в Солун се появил магьосник, който иска да разруши всичките храмове и ги нарича обиталища на дявола. Той веднага изпратил конница и пехота да арестуват Андрей. Повечето войници не се решили да го докоснат и само един от тях, обладан от дявола, се хвърлил върху него. И веднага паднал мъртъв. Но тъй като Исус повелявал да се отплаща с добро за злото, Андрей го възкресил.

Вместо да се възхити от случилото се, проконсулът Вариан се разярил. „Не вярвайте на влъхвата“ – заявил той на народа [7]. По заповед на проконсула Андрей бил хвърлен на зверовете и срещу него пуснали див бик. Бикът, вместо да разкъса Андрей, разкъсал един войник. Тогава по нареждане на проконсула пуснали срещу Андрей леопард. Вместо да убие Андрей, леопардът убил сина на проконсула. Апостолът, на когото Исус повелявал да се отплаща с добро за злото, възкресил и сина [8].

Апостолите Андрей и Матей отиват при ужасните мирмидонци, които се хранят с човешко месо. Въпреки убедителността на апостолското послание за добро и любов мирмидонците отказали да променят своите навици. На апостол Андрей не му останало нищо друго освен да заобиколи града им с огнена стена и да го потопи във вода [9].

Изобщо езичниците, по отношение на които апостолите проявяват такава снизходителност, се оказват по правило хора неблагодарни и упорити. Въпреки фантастичното всеопрощаване от страна на апостолите, те ги преследват отново и отново. Всеки път апостолите спасяват, възкресяват и лекуват своите врагове. И всеки път спасените и възкръсналите проявяват дивашка неблагодарност.

Ние вече видяхме колко отвратително се държи проконсулът Вариан, когото Андрей спасява отново и отново. Не по-добро е поведението и на Фортунат, възкресен от Друзиана: „Каква власт са придобили само тези умници! Не искам да възкръсвам, по-добре да умра, отколкото да ги виждам!“ - възкликва той [10]. Категорично се отказва от възкресение първосвещеникът Анания. А когато Лесбий, проконсулът на Ахая, чува, че в града е дошъл човек, възкресяващ мъртвите и изцеляващ болните, вместо да се зарадва на тази безплатна медицинска помощ, веднага възкликва: „Той е гоис и измамник!“ [11].

И така, апостолите могат да вършат чудеса. Те заповядват на леопарди, магарета, дракони и дървеници. Те изцеляват болни и възкресяват мъртви. Те укротяват бури. Те могат да стават невидими [12]. При опит да бъдат заловени хората губят ръцете си, мечовете си, зрението си, etc. Изтезанията не им причиняват никакво неудобство.

Всичко това, естествено, предизвиква въпроса: как при подобно могъщество, неуязвимост и умение да заповядват на стихиите те биват екзекутирани?

Отговорът на „Деянията“ на този въпрос е неизменно прост: екзекутират ги, защото самите те искат това. Материалният свят е създаден от Сатаната и екзекуцията е начин за освобождаване от неговата власт. Да увисне на кръста е предел на мечтите на всеки апостол. „Унижаването на плътта е подарък за душата“ [13].

„Деянията на Андрей“ съдържат впечатляваща многосерийна картина на неговото могъщество, която не оставя съмнение в това, че Андрей е имал множество начини да избегне кръста, ако това е било негова задача.

Неприятностите на Андрей започват, както лесно можем да се досетим, когато завладял с пропагандата си цялото семейство на проконсула Егет, включително брат му Стратокъл и жена му Максимила, която била много по-знатна по произход даже от самия Егет.

Егет хвърля проклетия магьосник в затвора, където го посещават Стратокъл и Максимила. Покрити с невидима завеса те са отведени там от Господ в облика на Андрей. Това малко чудо показва, че Андрей лесно можел да напусне затвора, както го молят да постъпи неговите ученици. Вместо това Андрей обяснява, че да бъде екзекутиран е най-съкровеното му желание.

„Ако вие познаете всичко, което е във вас, ще познаете, че сте нематериални, че сте светци, че сте родственици на Неродения, разумни, небесни, прозрачни, чисти, извън плътта, извън света, изван Силите, извън Властите – казва Андрей, – и ще бъдете щастливи да напуснете този свят“ [14].

За съжаление учениците му се оказват лоши слушатели и когато водят Андрей към ешафода, Стратокъл се опитва да го спаси.

Андрей има отново възможност да оцелее, но апостолът упреква глуповатия Стратокъл за неуместното му усърдие и лично заповядва на треперещите от страх палачи да го вържат на кръста. Той не чувства болка и проповядва, висейки на кръста, три дена.

Тези проповеди оказват най-благотворно въздействие върху хората, които се събрали да видят екзекуцията, и те искат от проконсула да освободи праведника.

Егет, изплашен да не стане революция, решава да свали странния магьосник от кръста. И тогава Андрей извършва последното решително чудо. „Не дай, Господи, твоят Андрей, който беше привързан към твоя кръст, да бъде отвързан отново, не ме давай заедно с твоята тайна на нечестивия дявал!“ - обръща се той с молитва към кръста [15].

С тези думи той предава Богу дух, а проконсулът е постигнат от отдавна заслужено възмездие: самоубива се, като скача в една пропаст, и цялото му земно състояние преминава към брат му, който е добър християнин.

Всичките останали апостоли непрекъснато мечтаят да умрат. Апостол Йоан ляга доброволно в гроба, за да се спаси от веригите на този свят. Доброволно отива на смърт апостол Тома, могъщият близнак на Христос. „Днес е моето освобождение“ – възкликва радостният Петър по време на разпятието [16].

Малко подвежда Спасителя само апостол Филип, който с едно заклинание по време на разпятието изпраща целият многохиляден град Офиорима в Ада. Но след това се поправил. Когато освободените от Ада жители се опитват да го свалят от кръст, апостолът категорично отказва.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Thomas. 10, 125.

2. The Passion of Andrew, 26, 7 // The Acts of Andrew, Polebridge Press, 2005.

3. The Acts of Philip, 15, 14.

4. The Acts of Andrew, 4.

5. The Acts of Andrew. 12, 14.

6. Syrian Acts of Philipp. From «The Apocryphal New Testament», M. R. James. Translation and Notes Oxford: Clarendon Press, 1924.

7. The Acts of Andrew, 18c, 10.

8. The Acts of Andrew. 18c, 27.

9. The Acts of Andrew and Matthias, 30 // Dennis R.McDonald. The Acts of Andrew, Polebridge Press, 2005.

10. The Acts of John, 83, 3.

11. The Acts of Andrew, 22, 3.

12. The Passion of Andrew, 13, 8 // The Acts of Andrew.

13. The Acts of Philip, 3, 17.

14. The Acts of Philip, 3, 17.The Passion of Andrew, 38, 7 // The Acts of Andrew.

15. The Passion of Andrew. 63, 2.

16. The Martyrdom of the Holy Apostle Peter, 8, 4, Robert F. Stoops; The Acts of Peter, Polebridge Press, 2012.

(Следва)