сряда, ноември 10, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЪЛГАРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЪЛГАРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 425

Българският революционен централен комитет до българския народ

Братя Българи!

Турското правителство е намислило да положи на шията на своите поданици и други нови данъци, без да помисли могат ли те да ги плащат, когато са и сами съвсем оголели и обосели и когато умират от глад. От друга страна, ние виждаме, че великият глупец Али паша и свинската сянка са намислили да продадат и да отсекат горите, да унищожат лозята и да изтребят плодовитите овошки. А какво мисли да добие чрез това дебелата сянка? - Нищо друго освен да ни осиромаши, да ни направи неспособни за нищо и за никакво. А трябва ли днес ние да се покорим и да позволим на глупавите читаци да се подиграват с нас и да ни се смеят в очите? - Срамота е и грехота е.

Братя българи! Време е вече дошло да бъдем и ние хора, каквито са и другите народи на света, и да пазим това, което сме направили с толкова тежки мъки и с кървава пот! Питам ви, за кого ние работим? За кого печелим и събираме? За кого се мъчим и потим? Всеки от нас работи като вол, поти се ден и нощ, пролива кървави сълзи, а не може да изхрани жената си, дребните си дечица и остарелите си баща и майка. Българинът копнее и ден и нощ под ралото, над мотиката и над косата, а няма с какво да помене умрелите си родители и с какво да кръсти новородените си деца и внучета. Агата всичко пояда, дебелата сянка всичко изпива! А кажете ни защо българите да работят и да плащат, а турците да лочат наготово? Кажете ни защо българите и другите християни да се мъчат и потят, а султанът, пашите, кадиите и въобще всички турци да живеят, да се веселят и да хранят с българската кръв цяло стадо хареми, олани, адами, софти, а най-после и цариградките кучета? А каква благодарност за нашите пожертвования ние виждаме от пашите гнусни, развратни и проклети господари? Вместо благодарност и съчувствие султанът, везирът му, пашите, кадиите и моллите газят всичко, което за нас е свято, чисто и честно. Обират черквите и манастирите ни, палят къщите ни, изпращат братята ни на заточение, безчестят сестрите ни, потурчват децата ни, затварят училищата ни, ограбват имането ни и пият кръвта ни като пиявици!

Братя българи! Ние трябва твърде добре да премислим защо и за какво турците искат днес от нас друг нов данък и трябва ли ние да им го дадем, или не. Трябва ли ние да им позволим да ни изсекат горите и да ни унищожат лозята и овошките? Не трябва, защото с нашите собствени пари турците ще си купят барут, куршуми и камшици, пак за нашите гърбове. Не давайте, братя, пари, дори и да имате, не давайте сега бедел-параса имдадие-параса харач-параса и пр., за да не поискат от вас след месец или два ешек-параса и киопек-параса; не давайте на неприятеля си камъни, за да ви бие с тях! Вместо пари и данъци дайте им куршум и брадва по главата; вместо приятелство и дружба накарайте ги да избълват онази света кръв, която те са изсмукали от жилите на нашите бащи и майки, от жилите на нашите братя и сестри и от жилите на нашите дребни дечица. Не вярвайте за нищо на султана и неговите кръвожадни паши, те ви лъжат. Никога вълкът не може да бъде брат на агнето. Припомнете си колко пъти са ви обещавали и колко пъти са ви излъгали! От турчин да очаква добро може само безумният и народният предател.

Братя българи! Не давайте на нашите неприятели помощ и поддръжка. „Турското царство без пари ще да издъхне от само себе си, и българите, ако желаят да бъдат свободни и щастливи, то трябва да му не плащат вече данък, защото тоя данък ще да го съживи и ще да му даде сила още за няколко години", казва един твърде умен човек. Англия днес се е отказала вече да поддържа турската империя. Франция е длъжна да поддържа сама себе си, а Австрия няма с какво да ѝ помогне, следователно ако и ние се откажем да плащаме данък, то агите ще да изпукат от глад.

Не слушайте нашите предатели юди, които ви продават на османлиите. Ние казваме за Генович, за Арнаудов, за хаджи Иванчо-ефенди, за Доротея и много други, които за своя собствен джоб и за своето нечисто гърло искат да ни развратят и потурчат. Братя, нашите дедове продадоха на турците своята свобода и своите синове и внучки, над нас и до днес виси Божието проклятие и ние сме длъжни да страдаме и да изкупваме техните грехове. Нека не кажат синовете ни и внучките ни, че и ние сме продали комуто и да е своя Бог, своята вяра, закон и съвест. Пазете това, което са опазили бащите ни с толкова мъки. Нека са проклети онези хора, които продават бащината си кръв и майчиното си мляко! В нашето отечество се намират и такива хора, които гледат да посеят вражда и несъгласие между нас и сърбите, между нас и русите, между румъните и сърбите, между сърбите и хърватите, между българите и гърците. Тези гнусни проповедници и верни слуги на Али паша и на Андрашие ефенди ни казват, че Русия иска да забие своя байрак на наша земя и да ни направи свои роби; че Сърбия иска да владее над нас или че сръбското правителство има намерение да ни държи в робство и неволя и че за тази цел то се било сдружило с турското правителство. Всичко това е лъжа, и то най-безсъвестна. Така могат да минат и да позорят само онези хора, които се хранят от чужда кесия, или онези, които нямат в главата си за две пари мозък. Който познава добре сърбите и русите, той трябва да се смее и да презира нашите учители. Но тук трябва да забележим, че ако някой сърбин, някой румънец или някой русин ни е направил до днес някое зло, то ние трябва да окривяваме [1] него, а не целия народ. Така също, ако гръцките фанариоти са ни правили досега зло, то ни са привили същото зло и нашите български фанариоти и затова ние не трябва да ненавиждаме целия гръцки народ, който е готов винаги да извади ножа си против турските капсъзи. Не може еднороден или едноверен брат да желае зло на брата си, както не може и един чужд човек да желае добро на чуждия - това явление е твърде природно. Русия е дотолкова голяма и силна държава, че в нея няколко милиона сърби и българи са капка в морето. Какво са мислили и работили до днес русите (т.е. руското правителство), ние това трябва да оставим настрана; а сега свободно можем да кажем, че Русия се е убедила, че ако ни покори, то ние ще ѝ принесем вреда, а не полза, зло, а не добро. Поляците бяха за Русия добра школа, от която тя вече се е поучила, помни и отсега ще гледа да добие приятели, а не неприятели. С нито едно племе българите нямат такова естествено родство и дотолкова общи интереси, колкото със сърбите. Както Сърбия без нас, така и ние без Сърбия нищо не можем да направим. Неприятелите ни са силни, а ние едни без друг сме малки. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни осърби, Румъния да ни овласи, а гърците да ни погърчат. Който има в главата си поне малко ум и разум, той не трябва да вярва на тези лъжи. Първо, днес са настанали вече такива време-на, че нито едно племе не може да седи на шията на друго. Второ, българите са много по-многочислени от сърбите, от гърците и даже от румъните. Трето, ние всички сме едноверци, еднородни и заедно сме страдали в продължение на пет столетия - затова между нас не може да бъде друго освен братски съюз, любов и дружба. Тук няма нито българите да бъдат роби, нито гърците, нито сърбите, а братя пред Бог и пред хората. Който е чел землеописанието, той знае, че в Швейцария живеят немци, французи и италианци. Всеки от тези народи си има свои закони и своя вяра, но всички те имат едно дружно господарство. Също така е и в Америка. Италия около хиляда и петстотин години се делеше на малки господарства: на княжества, на кралства, на херцогства, на републики и на папства и робуваше ту на немците, ту на французите, ту на тлъстите папи и езуите. Но се появи Гарибалди, съедини я в едно цяло и тя днес стана една от първите държави.

Но за Сърбия ние трябва да поговорим повече, защото както казахме по-горе, ние с нея сме свързани и нравствено, и материално. Първо ни сближава нашата народност, второ - нашата вяра, и трето - нашите общи интереси. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни усвои и да ни бъде господар. Тук ние сме длъжни да почитаме сами себе си; какво има в Сърбия, което би могло да се нарече насилие, ако ние го приемем. Първата сила, която сближава народите, е вярата, а нашата вяра е една. Следователно Сърбия няма нито да ни потурчи, нито да ни очифути, така също и ние нея. Втората сила, която свързва хората, е народността, а нашата народност е една, т.е. тя е славянска народност. Освен това всеки от нас трябва да остане свой: българинът - българин, сърбинът - сърбин, търновчанинът - търновчанин, а мостарецът - мостарец. Третото наше родство е езикът. Но българинът се разумява със сърбина, а сърбинът разбира що говори българина, защото двата езика, или по-правилно да кажем нашите наречия, са произлезли от един славянски корен. Следователно нито сърбинът има нужда да се побългари, нито българинът да се посърби - всеки трябва да пази своето, както сме били и до днес. Ние знаем, че сърбите в Сърбия говорят едно наречие, а сърбите в Хърватско - друго; така също българите в Тракия и в Македония не говорят едно наречие. Нито един от нас не желае насила да накара карловеца да говори шуменски. Колкото до нашите нрави и обичаи, то и тези са у нас едни и същи: Кралевич Марко е наш общ юнак, сърбинът пее български песни, а българинът сръбски и пр.

Най-после, както сърбите, така и ние, желаем да бъдем свободни люде и да се управляваме по онези закони, които създаде самият народ, а тези закони не могат да бъдат неприятни нито за сърбите, нито за българите. Сърбия няма аристокрация и ние не я искаме; в Сърбия търговията е свободна и ние това искаме; в Сърбия съдът е един за всеки човек и ние това търсим; най-после в Сърбия данъкът е по-малък от данъка в Австрия, в Румъния, в Русия и като че ли от всички в Европа, а това търси всеки човек. И така ние питаме още веднъж - какво има в Сърбия, което ние не бихме пожелали да имаме? А какво има българският народ, от което биха се отказали сърбите? Това, което е мило на българина, мило е и на сърбина, а това, което ненавижда сърбинът, него ненавижда и българинът. А щом е така, то на нас не ни остава нищо друго освен да се съединим и да се постараем да осветлим лицата си и да добием най-скъпото за всеки човек добро, т.е. своята свобода и самоуправление. Освен това, когато ние достигнем своята свобода, то нека самият народ решава своята съдба, както иска и както му се вижда по-добре, а нашата днес свята обязаност е да се освободим, колкото се може по-скоро. Шпионинът на Али паша Бидискини рекъл: дорде българите, сърбите и гърците се карат за магарешката сянка, дотогава и Али паша, и Андрашия, и Вайст ще да пушат чибуците си. Бидискини е прав.

И така всекиму своето, а за всички ни едно общо. Който търси свобода, той не може да бъде деспот. Когато ние съставихме своята държава по волята на самия народ, то всеки деспотизъм губи своето значение.

Намират се сред нас и такива приятели, които ни пращат да търсим помощ от Франц Йосиф, от Виктория, от Вилхелм и от папата. Но тези тирани дотолкова се грижат за нас, колкото и персийският шах. Нашата помощ е в нашите собствени сили, а нашите приятели са нашите пушки и нашите мишници.

Братя Българи! Молете се за нашите светли равноапостоли братя Кирил и Методий и се приготвяйте за бой! Нека солунските братя ни дойдат на помощ, нека ни покрият със своите крила и нека ни научат кое е за нас добро и полезно! - Братство и дружба, правда и любов, искреност и топлосърдечие, споразумение и свободолюбие.

Българи и сърби, словенци и хървати, бошняци и херцеговци, черногорци и словаци, поляци и чехи, румъни и гърци, прегърнете се помежду си и забравете вече онези детински и нещастни вражди, който са ни гризали досега сърцата. Петстотингодишното робство, мъки и неволи трябва да бъдат наши учители и да ни научат на това, което е за нас полезно и свято, да ни покажат пътя, по който трябва да вървим, за да достигнем до нашето общо щастие, и да ни служат като пътеводители във всичките наши предприятия. Ако бяха нашите деди и прадеди живели братски и любовно, то нямаше ние днес да бъдем роби на турците, на немците, на маджарите и на циганите; нямаше нашите бащи и майки да проливат горчиви сълзи и да носят черно за загиналите си деца; нямаше нашите сестри да бъдат в харемите на развратните паши и кадии; нямаше нашите деца да бъдат пашови олани и чубукчии; нямаше нашите братя да гният в Диарбекир; нямаше маджарите да псуват нашия Бог; нямаше... със синджири на шията и с букаи на краката.

Хайде сега да си подадем един другиму братски ръка и да гледаме да изкупим греховете на нашите прадеди, които ни продадоха на турци и на немци. Хайде, братя, на оръжие и дано се забравят старите срамни години, и нека оживее нашата свята слава - слава българска, сръбска, хърватска, румънска и пр. и ние всички да бъдем свободни хора. Прегърнете се, мили братя, и на оръжие, на оръжие! Смърт на нашите тирани!

23 юли 1871 г.

От

Българския революционен централен комитет [2]

“Из миналото" - под редакцията на П. С. Кършовски, ки. I, № 51, стр. 259



БЕЛЕЖКИ

1. Окривяваме (остар.) - обвиняваме.

2. Този позив е намерен в скривалището на църквата „Св. Димитрий" в родното село на Бачо Киро Петров - Бяла черква, от другаря му Петко Тодоров, сега известния свещеник Франгов. (Бел. П. С. Кършовски)

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.