ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ДЕСЕТА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА; НЕНИЛО И НЕНЕЛА; ПЕТИМАТА СИНОВЕ; ТРИТЕ ЦИТРОНА

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ДЕСЕТА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА; НЕНИЛО И НЕНЕЛА; ПЕТИМАТА СИНОВЕ; ТРИТЕ ЦИТРОНА

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

(SCOMPETURA DE LO CUNTO DE LI CUNTE PE CHIUDETURA DE LA ’TRODUZZIONE DE LI TRATTENEMIENTE CHE SARÀ PE LO TRATTENEMIENTO DECEMO DE LA IORNATA QUINTA )

Десета забава от петия ден

ЗОЗА РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА СВОИТЕ НЕЩАСТИЯ; РОБИНЯТА, КАТО УСЕЩА, ЧЕ СВИРЯТ НА НЕЙНИТЕ КЛАВИШИ, МЪРМОРИ, ЧЕ ПРИКАЗКАТА Е МНОГО ДЪЛГА И НЕ СВЪРШВА; НО ПРИНЦЪТ, КАТО НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА МЪРМОРЕНЕТО, ИСКА ДА ДОСЛУША ПРИКАЗКАТА. КОГАТО ИЗМАМАТА ИЗЛИЗА НАЯВЕ, ТОЙ ЗАПОВЯДВА ДА НАКАЖАТ СЪС СМЪРТ РОБИНЯТА КАКТО Е БРЕМЕННА И СЕ ОЖЕНВА ЗА ЗОЗА.

Всички наострили уши, когато слушали приказката на Чометела; и едни хвалели нейното умение, а други не одобрявали нейната непредпазливост: защото не подобавало в присъствието на черната принцеса да се говори за лукавството на друга, подобна на нея; и вече се шепнело, че тази приказка може да развали цялата игра.

А Лучия се държала като същинска Лучия, цялата преминавайки като през сито, докато продължавала приказката; и по това как треперело тялото ѝ [1], човек би могъл да се досети за бурята, която бушувала в сърцето ѝ; защото в приказката за другата робиня виждала изобразени своите недостойни постъпки. И макар че жените прекратили скоро разговора помежду си, тя не била способна да се освободи от желанието да слуша още. Цялото ѝ тяло се разпалило като тялото на човек, който е ухапан от тарантула и се нуждае за изцелението си от музика [2]. И за да не даде на Тадео повод за подозрение, преглътнала горчивия хап и се заклела вътрешно да си отмъсти, когато се намери за целта време и място.

А Тадео, който вече харесвал доста това развлечение, дал знак на Зоза да разкаже нещо и тя. И Зоза, като се поклонила, започнала:

- Истината, господин принце и госпожо принцесо, винаги ражда омраза, а аз не бих искала да засегна никого от присъстващите и говорейки, само се подчинявам на вашата заповед; както моят характер, така и моите обстоятелства ме карат да говоря истината. Но, макар че пословицата казва: „Пикай бистро и покажи кукиш на доктора“ [3], като зная, че истината не е желан гост в дворците на принцовете, ми е трудно да се реша и да разказвам неща, които могат да ви разгневят.

- Говори без задръжки – отвърнал Тадео, - защото от твоите прекрасни уста не може да излезе нищо, което да не бъде сладостно и приятно.

Неговият отговор пронизал като с нож сърцето на робинята, което щяло да се види, ако черните лица служеха до такава степен за книга на душата като белите; и тя с радост би се лишила от пръст на ръката си, за да се избави от този разказ, защото сърцето ѝ било черно като лицето. Още преди това, като усетила в приказката на Чометела първо предвестие за беда, тя по утрото успяла да се досети, че денят за нея ще бъде дъждовен.

Между другото Зоза омайвала всички седящи наоколо със сладостни речи, разказвайки по ред историята на своите бедствия, като започнала с характерната ранна печал – нещастен знак за това, което ѝ предстои да понесе: защото още преди люлката носела в себе си корена на нещастията, които с ключето на неволния смях отворили вратата за много сълзи. Разказала и за клетвата, с която я заклела старицата, и за дългото и тягостно пътешествие, и за фонтана, и за големия си плач, подобен на плача на отрязана лоза, и за предателския сън, който разбил всичките ѝ надежди.

Робинята, като видяла, че Зоза, макар и да започнала отдалече, се приближава вече до целта, заплашвайки всеки момент да ѝ обърне лодката, започнала да вика: „Мълчи, уста затвори, иначе аз мене по коречм удари и Джорджетело убие!“ Но Тадео, като разбрал за измамата, вече не можел да запази търпение: свалил капаците от очите си, хвърлил на земята сбруята и казал: „Нека продължи края; и стига си ми досаждала с този Джорджетело или Джорджоне! Защото изобщо не ме познаваш: ако ми попадне горчица в ноздрите, по-добре да те няма, по-добре каруца да мине през тебе“. Той наредил на Зоза да разказва по-нататък, без да обръща внимание на принцесата; и девойката, чакаща само знак, продължила – за счупеното гърне, за коварството на робинята, която измъкнала от ръцете ѝ щастливия живот, а като стигнала до това, избухнала в такъв плач, че наоколо не останала нито една душа, която да не била трогната от състрадание.

По сълзите на Зоза и по мълчанието на робинята, която изгубила ума и дума, Тадео се убедил, че разказът е истински; като наградил жена си с такива остри думи, каквито и магаре рядко получава, и я принудил да признае измамата, заповядал да я закопаят жива в земята, само главата ѝ да стърчи, за да се мъчи повече. След това взел Зоза в обятията си, заповядал на всички да ѝ оказват почести като на принцеса и негова съпруга и изпратил на краля на Вале Пелоса покана за сватбено тържество. И с тази нова сватба завършило и величието на робинята, завършила и забавата с приказките, за добрите хора от полза и за здраве; оттам и аз се върнах крачка по крачка, а в ръката си лъжица мед донесох.

Край

1. Иначе казано – тялото ѝ се извивало като при танца „Lucia cagnazza“ („Кучката Лучия“), характеризиращ се със страстен еротизъм.

2. Практиката да се лекуват с музика хора, ухапани от тарантула, истерични жени, жертви на уроки и т. н. съществува и до днес в някои краища на Южна Италия. За целта се избират енергични танцови мелодии; обредът се съпровожда с молитва пред икони на почитани светци.

3. Пословицата под различни близки варианти е разпространена в различни краища на Италия. Прекият смисъл според речниците е: „Ако си здрав, не ти трябват лекари“, а преносният, който използва Базиле, е: „Ако имаш чиста съвест, не се страхувай от властниците“.

(Следва)