ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ / „QUELLE“

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“

„QUELLE“

Още по-интересен случай са евангелията от Матей и Лука.

Учените отдавна са забелязали, че от четирите канонични евангелия – Марк, Матей, Лука и Йоан – първите три си приличат много. Затова Марк, Матей и Лука получили названието синоптични. Те разказват едни и същи събития и понякога с едни и същи думи.

Причината за тези съвпадения не е трудна за отгатване: Матей и Лука са създадени след Марк и са негова разширена версия. Матей и Лука преписвали от Марк, понякога дословно. Но у Матей и Лука има още няколко общи места, които не се срещат у Марк и които също явно водят началото си от някакъв общ първоизточник. Този първоизточник германските библеисти от XIX в. започнали да наричат Quelle (източник), или просто Q.

Хипотезата за съществуването на Q е изказана още в началото на XIX в., но дълго време изглеждала невероятна, защото Матей и Лука са заимствали от Q само изречения.

За учените било трудно да си представят подобно странно евангелие, което се състои само от изречения на Исус, като „Корана“. Но след откриването на „Евангелието от Тома“ станало ясно, че подобен вид евангелие напълно би могло да е съществувало и, нещо повече, зад него да е стояла определена философия.

Тази философия не се интересувала от жизнения път на Исус, а само от неговите изказвания.

Ако Q, предшестващ евангелията от Матей и Лука, имал гностичен характер, би трябвало да се очаква, че и изреченията, заимствани от него, ще имат същия характер. И наистина тези изречения са точно такива.

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей, 7:7-8; Лука, 11:9–10) – казва Исус думи, които си кореспондират пряко с началото на „Евангелието от Тома“.

„Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на Мамона“ (Матей, 6:24; Лука, 16:13) – казва Исус.

В този последен цитат особено поразителна е рязката дуалистична картина на света.

Още едно заимстване от Q е Проповедта на хълма, която всъщност дава на човечеството нова ценностна система, основаваща се на любовта и смирението вместо на насилието и гордостта.

"Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове. Блажени гонените заради праведността, защото е тяхно небесното царство“ (Матей, 5:3–10) – това е или интерпретиране, или заимстване от Q.

Проповедта на хълма се възприемала от ортодоксалните християни като поетично обръщение към хора, които имат най-различни качества: кротки, чисти по сърце, бедни духом и т. н.

Но всички тези прилагателни могат да бъдат и собствени имена. „Преследвани за праведност“ (δεδιωγμένοι ένεκεν δικαιοσύνης) са праведниците, цадиким. „Бедни“ (ебиоинм) е другото любимо самоопределение на обитателите на Кумран. „Чисти“ (καθαροι) е още едно название на гностична секта, доживяла в Италия и Франция до XII–XIV в. и изтребена по време на жестоките кръстоносни походи.

„Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят; благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда“ (Лука, 6:27; Матей,. 5:44) – това е също заимствано от Q. Както вече казахме, тезисът „Обичайте враговете си“ е напълно ключов за мирогледа на гностиците. Само той позволявал да се обясни защо всемогъщите магьосници, които виждат небето разтворено и са Божии синове, не изпепеляват своите врагове с огън от небето. Те не правят това, защото имат заповед да обичат.

В Проповедта на хълма Исус казва, че тези, които обичат своите врагове, ще бъдат синове на техния висш небесен Баща (Матей, 5:45). В контекста на ортодоксалното християнство тази фраза се възприема като метафора, но в гностичната система, където всеки, който познае Бога, става Божи син, тя има и по-мистично, и по-буквално значение.

„Помоли се на своя Баща, който е в тайно“ (Матей, 6:6) – продължава Исус. Защо Яхве трябва да е в тайно. Нищо тайно в юдейската вяра няма. Таен бил точно Всевишният. Тази странна фраза на Матей вероятно може да ни обясни защо последователите на гностика Карпократ използвали само „Евангелието от Матей“ [1].

От Q е заимствана още една важна гностична тема: Сатаната, който изкушава Христос с всичките царства на света (Матей, 4:1–11; Лука, 4:1–13). Както и в случая с неверния Тома ние виждаме отново в този епизод отблясък от полемика. Сатаната прелъстява Исус с власт над материалния свят, иначе казано – точно с това, което кумранските текстове обещават на своя Месия. „Порази народите със силата на своите мишци и опустоши земята със своето желязо... Да ти направи Той рога от желязо и копита от бронз; гневи се като млад бик и тъпчи народите като улична кал“ – се казва там (1QSb, V). Това, което било основно обещание на ранните миленаристи, Q обявява за изкушение на Сатаната.

Още едно важно заимстване от Q съдържа в себе си препратка към множествения Спасител: „Колко пъти съм искал да събера твоите деца – обръща се Исус към Ерусалим, - както кокошката прибира пилците под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст“ (Матей, 23:37–39; Лука, 13:34–35). Утвърждението на Исус за това, че се е опитвал лично да спаси Израил много пъти, няма смисъл в рамките на историческия Исус. Но затова пък хармонира превъзходно с хомилиите от „Псевдоклиментините“, които говорят за многократния Спасител, който менял формите и имената си от началото на света и се появявал в света отново и отново [2].

Накрая още едно заимстване от гностичния Q е знаменитото изречение „Божието царство е във вас“ (Лука, 17:21; Тома 3). То наистина не се среща у Матей, вероятно за него е било прекалено радикално, но то е самата същност на „Еванглието от Тома“. Съвременният християнин и даже агностикът възприемат тази фраза като красива метафора. Но в своя първоизточник, както вече казахме, тя е съвсем концентрирано изложение на гностицизма.

Божието царство за гностиците се намира извън пределите на този свят, в невъобразимата далечина – то е Огдоада, Плерома, неизказуема и неописуема Монада. Единствената искра от Божието царство в тленния, създаден от демиурга свят е Душата, Епиноя, отломка от божествената светлина, която София вдъхнала в демиурга, а демиургът, по грешка – в Адам. „Синът човешки е в нас – следвайте го“ – казва на апостолите Мария Магдалина в гностичното „Евангелие от Мария Магдалина“. „Почукай в себе си като във врата и върви след себе си като по прав път“ – се казва в гностичното „Евангелие от Силван" [3].

Божието царство е в нас. Който познае тази искра в себе си, той ще стане подобен на Бога и ще стане Христос: няма начин да се изрази по-кратко цялата философия и практика на гностицизма.

Но най-интересното заимстване от Q е това: „А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство със сила се взема (βιάζεται) и борци (βιασται) го завземат“ (Матей, 11:12–13). Това изречение съвсем точно има арамейски оригинал. Той е в „Евангелието от евреите“ и на един от ранните екземпляри на Матей неизвестен читател някъде между 370 и 500 г. е поставил препратка: „У евреите: взема се насила (или граби се)“ [4].

Идеята за това, че Небесното царство се взема със сила (от Месията бик с железни рога и бронзови копита, който може да убива враговете си с огън от устата), е подложена много бързо на християнска цензура и у Лука четем: „Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества (ευαγγελίζεται) и всеки влиза (βιάζεται) с усилие в него (Лука, 16:16).

Както лесно можем да забележим, между Божието царство, което се благовества, и Божието царство, което се взема със сила, има голяма разлика. Разликата е точно с размерите на едно разпятие. Римляните пет пари не давали за тези, които благовестват Божието царство. Но тези, които се опитвали да го завземат със сила, разпъвали на кръст.

Интересно е, че най-точният вариант на цитата се е запазил вероятно в текста на Юстин Мъченик, написан около 160 г. Там четем: „Законът и пророците са до Йоан Кръститеил. От това време нататък Царството небесно се завзема със сила и използващите сила го превземат“ [5].

Пред нас вероятно е не само оригинал на изказване в Q, но и напълно точна формулировка на цялата идея на „четвъртата секта“. Законът господства до времето на Йоан Кръстител. След това започва времето на войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината. Това е времето, когато Божието царство се завзема със сила: „Защото бог те е поставил като Жезъл на властта... [и всички царе] на народите ще ти служат. Той ще те укрепи със Своето свято Име и ти ще бъдеш като [лъв; няма да легнеш, докато не изядеш] плячката, която нищо няма да спаси“ (1QSb, V).

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Указ. соч., 1, 26, 2.

2. Clementine Homilies. 3.20, Ante-Nicene Fathers. Vol. 8. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co, 1886.

3. The Teachings of Silvanus. Christ Is the Wisdom of God (106, 22–107, 25). The Nag Hammadi Scriptures.

4. M. R. James. The Apocryphal New Testament. Oxford, Clarendon Press, 1924. P. 8.

5. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем, 51.

(Следва)