НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1976 г. / МИР / БЕТИ УИЛЯМС

Бети Уилямс (Betty Williams)

22 май 1943 г. - 17 март 2020 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Марийд Кориган)

(За смелите ѝ усилия за основаване на движение за прекратяване на насилствения конфликт в Северна Ирландия.)

Ирландската активистка на движението за мир Бети Смит Уилямс е родена в Андерсънстаун, бедно католическо предградие на Белфаст (Северна Ирландия). Тя е най-голямата дъщеря на протестант, собственик на месарски магазин, и майка католичка, получила католическо възпитание. Родителите от най-ранно детство предпазват дъщеря си от омразата, която в продължение на векове разделя протестантите и католиците. Силно влияние оказва на момичето и баба му по майчина линия, полска еврейка, голяма част от чиито роднини са унищожени от нацистите по време на Втората световна война.

Когато Уилямс става на тринадеест години, майка ѝ се парализира след инсулт и всичките домашни задължения лягат върху нея. Тя учи в началното училище „Св. Тереза“ и училището „Св. Доминик“, след което се квалифицира като машинописка за секретарска работа. Омъжва за морския инженер Едуард Уилямс – английски протестант. Известно време пътешества със съпруга си, след това започва да работи в Белфаст, като запазва интереса си към световната политика.

Гражданската война в Северна Ирландия избухва отново през 1968 г., когато католическите студенти под влиянието на общественото движение в САЩ създават Северноирландската асоциация за граждански права и поставят началото на протестни демонстрации срещу дискриминирането на католическото малцинство. Една година по-късно избухналото насилие и заплахата от военна намеса на Ирландската републиканска армия (ИРА) принуждаваат правителството на Северна Ирландия да се обърне за помощ към Англия. През 1972 г. британското правителство разпуска северноирландския парламент, в който довинират протестантите, и установява пряко управление от Лондон.

Отначало Уилямс симпатизира на радикалното републиканско движение. Тя крие католически активисти и им помага да се прехвърлят през границата на Ирландската република. Но засилването на тероризма на ИРА я кара да се усъмни в правилността на подобни методи, особено след като двама нейни роднини стават жерства на въоръжените сблъсъци. Като се убеждава, че насилието може да донесе след себе си само по-голямо насилие, Уилямс заедно с протестантския свещеник Джоузеф Паркър организира през 1972 г. мирна демонстрация срещу муниципалитета, а някои от нейните съседи я осъждат за опит да помогне на британски войник, пострадал по време на престрелка. Както казва по-късно Уилямс, „хората явно престанаха да осъзнават ценността на човешкия живот“.

Аналогичен случай заставя Уилямс да предприеме през 1976 г. решителни действия. През август пред очите ѝ британските войници убиват член на ИРА на кормилото на колата му, която, след като загубва управление, удря три деца, които се разхождат с майка си. Потресена от гибелта на децата, Уилямс започва да обикаля домовете, събирайки подписи под мирна петиция. След като родственицата на загиналите Марийд Кориган се появява по телевизията и осъжда терористите от ИРА, Уилямс също огласява пред камерите своята петиция. Тя призовава всички жени, независимо от вероизповеданието им, да положат усилия за прекратяване на терора на ИРА. Уилямс съобщава за мирно шествие, което трябва да се състои в Андерсънстаун.

На 14 август, следвайки призива на Уилямс и Кориган, на улицата излизат около десет хиляди жени; с молитви и химни те се отправят към детските гробове, без да обръщат внимание на привържениците на ИРА, които се опитват да им препречат пътя. На следващия ден Уилямс и Кориган заедно с кореспондента на дъблинския вестник „Айриш прес“ С. Маккеън основават движение, наречено Общност на мирните хора.

Общността организира мирни демонстрации на територията на Обединеното кралство и в Ирландия. Хиляди демонстранти излизат по улиците на Лондондери, Дъблин, Глазгоу и Лондон. През август същата година в Белфаст тридесет и пет хиляди жени католички преминават границите на протестантския район Шенкил, където ги приветстват местните жителки. В Дроида (Ирландия) през декември е свикан конгрес, на който идват делегати от Канада, Норвагия, Швеция, Западна Германия и САЩ. Символична демонстрация минава по моста на Мира през река Бойн. Там през 1960 г. протестантските войски на крал Уилям III разгромяват армията на католическия монарх Джеймс II и протестантите от Северна Ирландия отбелязват това събитие ежегодно.

От основателите на Общността Уилямс е най-енергична. Критично настроена към католическата църква, тя обвинява йерархията ѝ в липса на морален авторитет. Веднъж я нападат двама сътрудници на ИРА, които кани в дома си. Във връзка с това тя признава, че да се прощава на враговете „е дяволски трудно“.

Въпреки опозицията от страна както на протестантските, така и на католическите кръгове, Уилямс и Кориган продължават мирната си политика. През 1977 г. броят на насилствените смъртни случаи намалява почти наполовина. През април 1978 г. Уилямс и Кориган напускат постовете си в Общността на мирните хора, за да позволят на други активисти да проявят своите способности. Уилямс постепенно се отдръпва от работата на Общността, макар че запазва интереса си към политиката. Например през 1984 г. тя съпровожда товар с продоволствия, изпратени от Швеция и Норвегия на правителството на Никарагуа.

Като се развежда с първия си съпруг през 1982 г., Уилямс се омъжва за американския бизнесмен Джим Пъркинс и заминава при него във Флорида със сина си и дъщеря си от първия си брак.

Превод от руски: Павел Б. Николов