ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

Също като кумранската община и общината на манихейците деляла членовете си на няколко разреда. Висш разред били избраните. Те се наричали праведници [1]. Избраните били подпечатани с три печата. „Печатът на устата“ забранявал ругатните, пиенето на вино и употребата на месо. „Печатът на ръцете“ забранявал заниманието с каква да е стопанска дейност, „печатът на гърдите“ забранявал половите сношения. Пълно посвещение можели да достигнат и жените. След Страшния съд и слизането на Исус на земята праведниците трябвало да се превърнат в ангели [2].

Има голяма вероятност Шапур I да е покровителствал новата религия по същата причина, по която римските власти със свито сърце покровителствали Павел. Назорейските, елхасаистките и ебионитските общини на територията на Персия били просто прекалено влиятелни, за да не се вземат под внимание. Универсализмът на Мани помагал да бъдат неутрализирани.

Светът, според Мани, бил създаден по следния начин.

Отначало съществувал невидим, непознаваем и трансцендентен Бог, който говорещите гръцки език гностици наричали Монада, а Мани – „Баща на Величието“. Той се намирал в своите пет царства на Ума, Знанието, Разума, Мисълта и Волята. Негова сизигия и платонична съпруга била Майката на Живите.

Строгият аскет Мани не допускал и намек за връзка между Бащата и Майката. Те създавали света по духовен начин: Бащата казал една дума и се появил Първоадам, иначе казано – Първочовекът.

Този Първоадам изобщо не бил смъртен – той бил Божествено същество, създадено в началото на началата, за да се сражава с тъмнината. Първото сражение обаче се оказало неуспешно: Тъмнината победила и погълнала Първия Адам. Тя погълнала също така Светлината и от това смесване на Светлината и Тъмнината се появил нашият свят.

Победата на Тъмнината обаче не била дълга. Първият Адам не ѝ бил от полза: скоро той се отърсил от забравата и се обърнал с призив към Бащата на Величието, който се смилил над него и му изпратил на помощ нови Сили: Приятелите на Светлината, Великата Забрана и Живия Дух.

Като получил това подкрепление, Първият Адам унищожил Синовете на Тъмнината и им одрал кожите. От техните кожи създал Небето, от изпражненията им – Земята, а от костите им – Планините. Така нашият свят бил създаден от смесването на светлината и тъмнината, които никога вече не трябвало да се разделят.

Но Синовете на Тъмнината, архоните, оставали все така силни. Именно те създали на земята животните и растенията и именно те направили от глина човека Адам, създаден по Божи образ и подобие, иначе казано – по образа на Първия Адам, който бил Бог, а не човек.

Опитът на архоните да създадат човека обаче завършил неуспешно: той лежал неподвижно на земята, докато Исус (очевидно тъждествен на Пъривя Адам) не вдъхнал в него душа, направена от светлина, и не му дал плод от Дървото на Света. Тогава Адам се събудил, станал и като си скубел от отчаяние косите и се биел в гърдите, възкликнал: „Горко му, горко му на създателя на моето тяло и на този, който е приковал към него моята душа, и на метежниците, които са ме поробили!“ [3].

Не е трудно да забележим, че тази манихейска теология напомня изумително „Апокрифона на Йоан“. Отново виждаме все същите Велик Баща и Велика Майка, създадената от тях поредица от Божествени еони, Исус/Първоадам, падналите архонти и човека, който бил създаден от силите на тъмнината, но го одушевили силите на светлината.

Което е още по-интересно обаче, е, че тя прилича на ханаанската, а още по-широко – на семитската митология, като тази, към която се придържали евреите до монотеистичната реформа, така и като тези семитски митологии, които били популярни в Едеса, Емеса, Хаарн, Мосул и Низибис, във всичките земи на Сирия и Месопотамия, където били разпространени елхасаитите. В Бога Баща и Бога Син, Всевишния и Първоадам разпознаваме отново Ел и Ваал от угаритския „цикъл за Ваал“. Ваал се сражава с Чудовището Смърт и е победен, но след това оживява, побеждава го и от тялото му създава света.

В историята на елхасаитите прави впечатление това, че едно от местата, които обитавали, била днешната Саудитска арабия и по-специално град Медина. Пророк Мохамед нямало защо да се запознава с християнството от гръцките търговци в Медина. На неговите услуги била една много по-автентична традиция, представлявана от заселилите се в Арабия елхасаити и назореи.

Много предписания на исляма (забраната да се пие вино, многократното ритуално миене и, разбира се, обрязването) отразяват именно автентичните предписания на говорещите арамейски език последователи на Исус, както ги сближава и употребата на общия семитски корен „ШХД“ (свидетелствам) в значение на „да бъда мъченик“. Именно от елхасаитите ислямът би могъл да заимства Идрис (Енох), втория пророк след Адам, множествеността на небесата (в исляма са седем) и гностичната юдейска легенда за джиновете, които построили Храма на Соломон (и църквата на свети Филип).

Ислямът запазил също така още една любопитна гностична традиция: пророкът Мохамед учел, че пророк Иса не е бил разпънат. „Те не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.“ (Коран, Сура 4:157).

БЕЛЕЖКИ

1. Francis Crawford Burkitt. The Religion of the Manichees, Cambridge University Press, 1925. P. 273.

2. The Gnostic Bible. P. 578.

3. Burkitt. The Religion of the Manichees. P. 272.

(Следва)