Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 439
Панайот Хитов до своята дружина в Сливен
Любезни ми братя и дружина
в Сливен!
Лятото ви писах, че в писмото ви молех да изпратите с приносящият на писмото ми един от вас. когото намерите за способен, за да се договорим за моето питане. Но вие за жалост само ми кзахте, че сте говорили и повече нищо! Това и аз го зная, че е така, но не е възможно така да бъде. Вие трява да се съберете и да се договорите заедно с онези, които ви донасят писмото ми, и заедно с тях да кажете, че сте съгласни на едно мнение. Беше ми много чудно, като ми казаха, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам. То е така и аз съм уверен, че вие винаги сте били готови, но сега трябва по друг начин да се работи, ако искаме по-сигурно да постигнем целите си. Затова не сме могли да напреднем, защото градовете не са били в споразумение помежду си. Знаете, че на 67-мо лето искахте да захванем работата, но аз не склоних за това, защото видях, че вие от Сливен мислехте, че щом вземем Сливен, ще падне Турското царство! Но не е така, братя. Трябва на един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, и Филибе, и Габрово, и Ямбол и пр. и пр. да се повдигнат, на един път. Затова ви моля да сте юнаци и както ви знам, че сте били искрени синове на милото ни отечество. Досега от нашия славен град Сливен никакво издайство и предателство не е станло и аз в толкова разстояние (време) преживях все около Сливен, и даде Бог и зиме, и лете по тези мили прели, както ви е познато, с малка дружинка пет-шест години не можаха турците ни с низами, нито с казаци и потери - турци и българи нищо, казвам, не можаха да ми сторят, и то защото имах добри приятели, а и добре се чувствах, както и сами знаете... Но да оставим старото и да се захванем и да гледаме по-здраво и по-юнашки. Затова ето сега ви казвам, че трябваше да отберете от Сливен един или двама и да дойдат с приносящият на това писмо, заедно, който устно ще да ви разкаже къде ще ви заведе и да се договорите, аз ще очаквам отговора ви. Ако кажете всички заедно да дойда - аз ще дойда, ако ли не, ще гледам да се захвана с друга работа...
Братя! Гледайте както трябва да се работи. Трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това лесно може да бъде, като имаме достойни мъже, т.е. юнаци. То може ето как: първо и първо всеки юнак трябва да си купи пушка и барут и да си направи фишеци, да бъдат измерени на пушката му и да има други войнишки потребности. Подир това да се гледа как ще се съберат на едно място. А ето как най-лесно: да гледате около Петровден, защото тогава е пълна планината със стока, а вие, сливнелиите, да гледате да оправите да става панаир два пъти, както е по Гергьовден да бъде и на Петровден, пак така на панаир най-лесно можем да се съберем и можем от всяко място да повикаме хора да дойдат с конете си и с оръжието си, така ще наредим и по други места. Ето така, братя, като имаме достойни синове на отечеството, всичко е лесно, т.е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото който това прежали, той е готов да направи всичко. Братя сливненци! Вие трябва да се запознаете с Шумен, който е най-опасен град за нашето освобождение. В него трябва да имаме достойни хора, за да могат да го запалят и да изгори топханата с топовете, а и жепхането, и то преди да захванем боя, и това ще бъде от голяма полза за нас. Още един такъв град има, а той е Битоля (в Македония), но и за него ще приготвим хора да постъпят по същия начин. Уверен съм, че вие и по-добри планове знаете, но не мога да замълча и да не ви напомня - извинете! Така също съм уверен, че знаете как ще приготвите селачите и пр. и пр. Друго - като ви изкарват по лов, трябва да се обучавате на нишан и да си правите фишеци, после трябва да гледате селитра и тукюрт да имате всеки път, че то лесно ще направим барут. Да даде Бог това мое писмо да ви намери здрави и весели и с разпалени сърца. Юнак никога не трябва да се отчайва, защото юнашкият закон казва: че когато не се отчайва юнакът, той тогава добива дързост и лъвско сърце и излиза против неприятеля си свободен и го побеждава.
Да ви кажа още няколко речи от миналите времена. През 1828 г., като дойдоха руските войски до Едрене (Одрин), с тях имаше и българи волентири [1] около 20 000, които колеха турци, разпаряха кадъни и се гощаваха с гайди. Руските войски седяха цяла зима в България. Където имаше чорбаджии, отидоха при турските големци да искат да купуват мушии и да печелят пари, а башибозуците волентири като хаджи Александрия, който е и сега (мисля жив в Сливен) и други с него вземаха турските кадъни и ходеха с тях по баните. Но за жалост на никого не дойде наум да каже: хайде да отидем братя, на какво остана нашият народ. И като видяха, че русите се връщат, тогава им дойде наум да плачат и да молят руските големци. Но всичко беше вече напразно, защото договорът беше свършен... А това, което пише Раковски, че Дибич (руски генерал) искал да обърне топовете да ги бие, не е истина, само нямам време да ви пиша по-пространно: на нас никой не ни е крив освен ние сами, българите, защото не щем да станем и да освободим отечеството си - мила България. От това се вижда, че ние не трябва да губим време, всичко зависи от вас, само гледайте да се приготвите.
Като ви поздравявам най-искрено, желая ви добро здраве.
Ваш съотечественик Панайот Хитов
Белград, 23 ноември 1871 г.
H.Б.ILA., п. 61. № 8243
Арх. т. I, № 1, стр. 97
БЕЛЕЖКИ
1. Доброволци.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.