НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / МИР / „АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“

„Амнести интернешънъл“ (Amnesty International)

осн. 1961 г.

Нобелова награда за мир

(За отношението към правата на човека в световен мащаб.)

“Амнести интернешънъл“, неправителствена организация за защита на правата на човека, е основана в Лиондон от юриста Питър Бененсън. През 50-те години Бенесън участва в политическите процеси на Кипър, в Испания, Южна Африка и Унгария. През ноември 1960 г., потресен от съобщенията в пресата за двама португалски студенти, които вдигат тост за свободата и получават по седем години затвор, Бененсън решава да протестира пред властите на Португалия. Като разбира, че силите на един човек за подобно дело са недостатъчни, той слага началото на широка по мащаб кампания от протестни писма до португалския диктатор Антониу Салазар. Скоро след това се ражда идеята да се запознаят широките слоеве на обществото с положението на политическите затворници в различни страни.

Бененсън споделя плановете си с известния квакер Ерик Бейкър и с популярния адвокат Луис Блом-Купър. Те разработват заедно детайлите на кампанията „Призив за амнистия, 1961 г.“, която предлага не само да бъдат освободени затворените по религиозни и политически причини, но и да им се осигури справедлив съд и политическо убежище. Кампанията започва на 28 май със статия в либералния лондонски вестник „Обзървър“, чийто редактор е сред приятелите на Бененсън. „Отворете вестника във всеки ден от седмицата – се казва в статията – и ще прочетете, че някъде по света хората биват хвърляни в затвора, изтезавани и екзекутирани поради неприемливи за правителството убеждения“. Като разказва за осем „убити затворници“, Бененсън призовава група граждани да вземат под своя защита затворниците от западния свят, съветския блок и „третия свят“.

Статията е препечатана от вестниците в различни страни и в офиса на Бененсън започват да идват материали от пресата, справки и съобщения за други затворници. В редица държави се създават аналогични групи, а след два месеца в Люксембург се срещат представители на Великобритания, Ирландия, Белгия, Франция, САЩ и Швейцария, за да обсъдят евентуално бъдещо движение. Като стигат до извода, че за една година не може да се постигне успех, те решават да основат постоянна организация, “Амнести интернешънъл“, която да придвижва делата на затворниците към националните групи за разглеждане; за ръководител е избран Бененсън. Емблема на организацията става свещ, обвита с бодлива тел – образ, вдъхновен от пословицата: „По-добре да запалиш свещ, отколкото да ругаеш тъмнината“.

Най-напред новата организация се заема с делото на Йозеф Беран, свещеник от Чехословакия, който е хвърлен в затвора още по времето на нацистите, а след това е арестуван от комунистите за проповед, осъждаща режима и произнесена от него като архиепископ на Прага. Шон Макбрайд, юрист и борец за правата на човека, който се включва в работата на “Амнести интернешънъл“, заминава за Прага с ходатайство за освобождаването на Беран. Макбрайд – единственият, който е удостоен и с Нобелова награда за мир, и с Ленинска награда – се среща с министъра на външните работи на Чехословакия; осемнадесет месеца по-късно Беран и четирима още епископи са освободени. При този и други случаи “Амнести интернешънъл“ не се стреми към публичност, защото правителствата се стараят да скрият фактите, че преследват за убеждения, и всеки шум усложнява работата на правозащитниците.

Успехите на организацията следват един след друг. През 1962 г., след посещение на Блом-Купър в Гана, са освободени сто петдесет и двама политически затворници. През следващата година е освободен западногермански профсъюзен лидер, отвлечен от властите на ГДР. През 1964 г. организацията постига освобождаването на тридесет и осем затворници в Ирландия, както и на хиляди други в Бирма, Гърция, Египет и Румъния. Макбрайд приписва тези победи на потока от писма, засягащи съдбата на затворниците. „Тъй като проблемът достигаше правителствено равнище – обяснява той, - в определени кръгове се замисляха над това има ли смисъл тези хора да се държат затворени. Най-често се стигаше до извода, че няма смисъл“.

Макар че “Амнести интернешънъл“ продължава да се разширява, в нейното ръководство през 1966 г. възникват разногласия. Бененсън отбелязва, че докладът на “Амнести интернешънъл“, осъждащ нечовешкото отношение към арабските пленници от страна на англичаните в Аден (днес част от Република Йемен), е блокиран заради натиск от британското министерство на външните работи. На свой ред членовете на “Амнести интернешънъл“ упрекват Бененсън, че контактува с британското правителство. Скоро Бененсън подава оставка и за генерален директор е назначен Ерик Бейкър, един от основателите на организацията.

Само за една година Бейкър успява да сплоти организацията. Броят на участващите групи от 410 през юни 1967 г. става до края на годината 550. Бейкър е заменен от Мартин Еналс, бивш лидер на британския национален съвет за граждански свободи, който ръководи “Амнести интернешънъл“ в продължение на дванадесет години, когато се утвърждава репутацията ѝ на най-надежден защитник на човешките права в света.

През 1972 г. “Амнести интернешънъл“ се оттегля от практиката да защитава човешките права в отделни случаи, като започва кампания срещу изтезанията и за човешко отношение към политическите затворници. В рамките на кампанията са събрани повече от милион подписа под петиция за незабавно прекратяване на изтезанията по целия свят. През следващата година текстът на петицията е представен пред Генералната асамблея на ООН.

Много внимание “Амнести интернешънъл“ отделя на затворниците на съвестта (англ. prisoner of conscience – бел. П. Н.), хора осъдени за националност, език и религия. Организацията обявява 1977 г. за Година на затворниците на съвестта.

Скоро след церемонията по връчването на Нобеловата награда “Амнести интернешънъл“ организира в Стокхолм конференция, разглеждаща проблемите на смъртното наказание. На конференцията е прието заявление, осъждащо правителственото лишаване от живот. Доклад със заглавие „Смъртното наказание“ е публикуван през 1979 г. и привлича всеобщото внимание. Андрей Сахарав по-специално пише: „Отменянето на смъртното наказание е особено важно за Съветския съюз, където държавната власт не е ограничена от нищо и е разпространено широко презрението към закона и моралните ценности“.

През 1978 г. организацията привлича вниманието на обществеността към съдбата на децата, използвани от правителствата като средства за оказване на натиск върху родителите. Приведени са примери за жестокости към децата в Хаити, Етиопия, Южна Африка, Съветския съюз, ГДР, Парагвай и Централна Америка. През август 1979 г. “Амнести интернешънъл“ се обявява срещу международната търговия с оръжие, особено срещу продаването му на държави, които потушават политическите разногласия с въоръжена сила. Порицани са Западна Германия за доставяне на оръжие на Гватемала, САЩ - за доставки в Салвадор, и Великобритания – за продаване на оръжие на правителството на Иди Амин в Уганда. През 1981 г. на церемония в Лондон Питър Бененсън запалва свещ послучай 20-годишнината на организацията. Тогава, във връзка с кампанията, целяща да прекрати отвличането на политически противници, той предлага лозунга „Срещу забравата“.

Дейността на “Амнести интернешънъл“ се води от малка група хора, които избират затворника, кореспондират си с него и ходатайстват пред правителството за неговото освобождаване. Днес повече от 3400 такива групи работят в 55 страни. Заедно със симпатизантите броят на “Амнести интернешънъл“ достига половин милион. Работата на местните групи се координира от администрация в Лондон, където изследователски отдел разглежда делата на затворниците. След като обстоятелствата около дадено дело са проучени, сведенията се предават по места за организиране на защита. От съображение за обективност групите не защитават затворници в своите страни.

През 1984 г. “Амнести интернешънъл“ разгръща международна кампания за ликвидиране на изтезанията като средство за държавна политика. В доклада „Изтезания през осемдесетте“ (1984 г.) се анализират условията, при които се използват изтезания, и се посочват данни за изтезания или нечовешко отношение към затворниците в 98 страни; предлагат се мерки за предотвратяване на беззаконията.

Освен пряка намеса “Амнести интернешънъл“ провежда обществени кампании, пресконференции, издава информационни бюлетини и подкрепя различни програми за запознаване на обществеността с мероприятията за защита на правата на човека.

Бележка на Павел Николов: Уви, днес “Амнести интернешънъл“ не е това, което е била в началото. През 2020 г. организацията отне статута затворник на съвестта на Алексей Навалний, с което допринесе също кремълският режим на Владимир Путин да се разправи безцеремонно със своя противник.

Превод от руски: Павел Б. Николов