“THE BEATLES” НЯМАТ БЪДЕЩЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как британският продуцент Дик Роу изпуска музикалната сделка на столетието.

Всяка група, изпълнител или автор започва своя път с откази и неуспех. Дори най-големите. „The Beatles“ не станали велики за един ден: на техния агент Брайън Ъпстейн му се налага да се потруди доста, за да може да направи пълноценен запис с изпълнение на групата, с който след това да рекламира момчетата пред звукозаписните компании. Той се договорил за прослушване в „Decca Records“, една от най-големите световни звукозаписни компании, по щастлива случайност: младият асистент Майк Смит, работещ във фирмата, присъствал по време на изпълнение на „The Beatles“ в ливерпулския „Cavern Club“, който по онова време бил наистина канонично място.

ЛИВЪРПУЛСКАТА ЧЕТВОРКА В ЛОНДОН

Смит предложил на Ъпстейн да доведе момчетата в Лондон, където се намира студиото на „Decca“, за пълноценно прослушване. Но датата и времето на срещата не били много добре избрани: 1 януари 1962 година, 11 часа сутринта. Предната вечер, на 31 декември 1961 година, Ъпстейн качил младите музиканти Ленън, Маккартни, Харисън и Пит Бест (по това време той е барабанистът на групата) в малък микробус заедно с Нил Аспинъл, мениджър и шофьор. А Ъпстейн пътувал с влак. Пътят от Ливърпул до Лондон заема при нормални условия около пет часа, но нощта била снежна и шофьорът сбъркал пътя. В резултат от това микробусът пътувал до столицата десет часа. Музикантите пристигнали в Лондон в крйно плачевно състояние – измръзнали и много уморени. Но въпреки всичко ливърпулската четворка посрещнала Нова година в Лондон подобаващо, като направила почетен кръг по столичните пъбове.

Сутринта на 1 януари всички страдали от махмурлук: и бийтълсите, и представителите на звукозаписната компания. Майк Смит закъснял за прослушването, а като дошъл, настоял групата да използва оборудването на „Decca“ вместо своето. В продължение на един час момчетата изсвирили петнадесет композиции, всяка от които избирал Ъпстейн. Основно това били кавъри на известни песни, но той включил и три оригинални, написани от „The Beatles“. Агентът помолил да запази за себе си копие от записите за всеки случай.

Брайън Ъпстейн

Музикантите нервничели много, това бил първият им опит за прослушване от голяма компания. Пол Маккартни си спомня по-късно, че го плашела много мигащата червена лампа в студиото. Освен това по неизвестна причина основният вокалист Ленън влязъл в ролята на фронтмен само в една или две песни и инициативата поели Харисън и Маккартни. Най-много, според слуховете, се провалило изпълнението на Пит Бест, чиито барабани не вдъхновили много представителите на „Decca“. Същевременно Ъпстейн смятал, че прослушването е минало доста добре, ако не се смята вълнението, което развалило малко цялото впечатление. Мениджърът бил убеден, че компанията ще подпише договор с неговите музиканти. Но трябвало да почакат за одобрение от ръководителя на отдела за търсене на таланти Дик Роу. Ъпстейн бил дотолкова убеден в успеха, че - преди да потеглят обратно за Ливърпул, поканил четиримата на обяд в един от лондонските ресторанти.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТХВЪРЛИЛ „THE BEATLES”

Дик Роу не бързал да звъни на мениджъра на групата с отговор и след няколко седмици Ъпстейн сам набрал номера. Ръководителят на отдела за търсене на таланти заявил, че фирмата не се интересува от подписването на договор. Според тях „групите с китари излизали от мода“. Роу добавил също така (според думите на Ъпстейн, които продуцентът по-късно не потвърждава), че „The Beatles“ нямат бъдеще в шоу бизнеса. На това ядосаният и шокиран Ъпстейн отговорил, че момчетата ще имат по-завидно бъдеще от Елвис Пресли и че Роу прави голяма грешка. И макар че „Decca“ не била единствената компания, която отказала на ливърпулците запис на плоча, именно Дик Роу влязъл завинаги в историята на музиката като човекът, който отхвърлил „The Beatles“.

Дик Роу

Но Ъпстайн не скръстил ръце и отнесъл копие от изпълнението на ръководителя на компанията „Parlophone“ Джордж Мартин, който подписал съответния договор. Що се отнася до Дик Роу, той по-късно разказва, че заедно с асистента си Майк Смет избирал в този момент между „The Beatles“ и друга група, „Brian Poole and the Tremeloes“. Един от важните фактори, повлияли на решението да подпишат договор с вторите, било... географското разположение. „The Tremeloes“ живеели съвсем близо до столицата и сътрудничеството с местна група изглеждало по-малко натоварващо и по-удобно от гледна точка на комуникациите. Роу до последно не признава, че именно той отхвърлил ливерпулските момчета и прехвърля по-голямата част от отговорността на Смит, макар че той бил негов подчинен.

Въпреки това кариерата на ръководителя на отдела за търсене на таланти била твърде успешна. По-късно той подписал договори с такива групи като „The Animals“, „The Zombies“, „The Moody Blues“ и с музиканта Том Джонс. Но най-голям пробив на Роу станали „The Rolling Stones“, на които попаднал благодарение на Джордж Харисън. Такъв обрат би трябвало да свидетелства, че групата не е била обидена на продуцента за несъстоялата се сделка. Но в действителност не всички участници понесли еднакво лесно отказа. Джон Ленън изразил по-късно надеждата си, че заради този отказ Роу сигурно ще се изяде от яд.