НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / ИКОНОМИКА / ДЖЕЙМС МИЙД

Джеймс Мийд (James Meade)

23 юни 1907 г. - 22 декември 1995 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Бертил Олин)

(За новаторския му принос към теорията за международната търговия и международното движение на капитали.)

Английският икономист Джеймс Едуард Мийд е роден в Суонидж, графство Дорсет, в семейството на Чарлз Х. Мийд и Кетлин (Котън-Степлтън) Мийд. Основни предмети в училището „Лембрук“ и колежа „Молвърн“, където учи съответно от 1917 до 1921 г. и от 1921 до 1926 г., са латинският и гръцкият език, също като в колежа „Ориел“, в Оксфорд. Едва през 1928 г., когато се мести в новосъздаденото към колежа „Ориел“ училище по философия, политика и икономика, Мийд започва да учи икономически науки.

Неговият интерес към икономиката е предизвикан от „абсурдното и зловредно“, както тай го нарича, равнище на безработицата в Британия в периода между войните, а също така от влиянието на неговата „горещо обичана, но малко ексцентрична леля, стара мома“. Тя е последователка на майор Дъглас, английски икономист, който развива теорията, че болестта на съвременното стопанство е предизвикана от недостатъчната покупателна способност. Предлаганото от него решение на проблема се състои в увеличаване на покупателната способност чрез контрол на цените и разпределението на „социалния кредит“ между потребителите. Макар че знанията на Мийд по икономика отслабват бързо вярата му в идеите на Дъглас, те не подкопават интереса му към разработването на политика, насочена към подобряване на икономическото благосъстояние.

След като получава през 1930 г. степента магистър, Мийд става член на колежа „Хартфорд“ към Оксфордския университет, което му дава възможността да продължи образованието си още една година. Като получава от Денис Робъртсън покана да учи една допълнителна година в колежа „Тринити“ към Кеймбриджкия университет, Мийд не пропуска и възможността да се включи в групата икономисти, наречена „Циркус“. В тази група влизат Робъртсън, Ричард Кан, Пиеро Сраф, Джоан и Остин Робинсън. Групата се среща често с Джон Мейнард Кейнс и обсъжда идеи, които в крайна сметка довеждат до появата на книгата на Кейнс „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ („The General Theory oy Employment, Interest, and Money", 1936 г.). Това „интелектуално пиршество – спомня си по-късно Мийд – е сред най-впечатляващите години в моя живот“.

Връщайки се през 1931 г. в колежа „Хартфорд“ като щатен член и лектор по икономически проблеми, Мийд продължава да поддържа връзка с кейнсианските революционери в макроикономическата теория. През 1936 г. той публикува книгата „Увод в икономическия анализ и политиката“ („An Introduction to Economic Analysis and Policy“), която става един от първите учебници, съдържащи опит да се представи систематично теорията на Кейнс. Неговият запазващ се интерес към проблемите на безработицата в съчетание с интереса към международните проблеми му позволява да приеме през 1937 г. предложението за работа в Секретариата на Обществото на народите в Женева. Там като редактор на „Световен икономически обзор“ („World Economic Survey“) той продължава изпълнението на изследователската програма, започната от Бертин Олин. Над тази програма работи внушителна група от икономисти, сред които Ян Тинберген и Тялинг Купманс.

След началото на Втората световна война Мийд се връща през 1940 г. в Англия, за да работи в икономическия отдел на британския правителствен комитет. Заедно с Ричард Стоун той подготвя първата официална оценка на сметките за националния доход на Обединеното кралство. Там, на правителствено равнище, Мийд участва в разработването на последователен икономически и външнополитически курс на Великобритания. Той помага да се подготви през 1944 г. правителствената Бяла книга за политиката на заетост, в която се обявява задължението да се приемат мерки за поддържане след войната на ниско равнище на безработица. Той работи също в състава на групата на Кейнс, разглеждаща проблемите за преустройство на международната финансова и търговска система чрез създаване на Международен валутен фонд, на Международна банка за реконструкция и развитие и особено за приемане на Генерално съглашение за тарифите и търговията.

През 1946 г., една година след като идва на власт лейбъристката партия, Мийд е назначен за директор на икономическия отдел и заема този пост до 1947 г. След това се връща към академичните занимания и става професор в Лондонското училище по икономика за следващите десет години. През този период пише книгата „Теория на международната икономическа политика“ („The Theory of International Economic Policy"), но даже двата обемисти тома на това произведение – „Платежният баланс“ („The Balance of Payments", 1951 г.) и „Търговия и благосъстояние“ („Trade and Welfare“, 1955 г.) - „не изчерпват цялото разнообразие от проблеми на международните отношения“, както казва по-късно авторът, убеден, че „първоначалният замисъл е бил прекалено амбициозен“.

Разработвайки за първи път теорията за международната търговия, Мийд свързва в работата си своите теоретични интереси със стремежа да създаде ефективни инструменти за икономическа политика. Главният принос за изпълнението на тази задача, съдържащ се в книгата му „Платежният баланс“, е моделът на такава политика, която е способна да постигне две основни цели: вътрешна балансираност (пълна заетост) и външна балансираност (равновесие на платежния баланс). Опирайки се на разработения от Тинберг принцип, авторът на книгата посочва, че за постигането на тези две цели е необходимо използването на два инструмента на икономическата политика. Например вътрешното и външното балансиране могат да бъдат постигнати само с използване и на фискална (за осигуряване на пълна заетост), и на монетарна (за привличане или отблъскване на международни капиталови потоци) политика.

В книгата си „Търговия и благосъстояние“ Мийд посочва влиянието на международната търговия върху благосъстоянието в страни, които нямат съвършени конкурентоспособни вътрешни пазари. Той обръща внимание, използвайки „теорията за второто най-добро“, че ако условията, необходими за достигане на оптимум, не се реализират, преминаването към свободна търговия може да бъде деструктивно и да намали благосъстоянието. Нещо повече, в случай на установяване на високи търговски бариери по-доброто може да се превърне във враг на доброто: ограниченията на търговията в такъв случай могат да съдействат за повишаване на равнището на икономическото благосъстояние. Книгата отразява също така мнението на Мийд, че икономиката трябва да се развива като наука, ориентирана към практическо използване в политиката.

При работата си над „Търговия и благосъстояние“ Мийд се опира до голяма степен на „новата икономическа теория за благосъстоянието“, която отхвърля метода на сравнението, противопоставящ открито изгодата от едно нещо срещу загубата от друго нещо. Въпреки това той стига по-късно до извода, че тази теория е прекалено ограничен подход към формирането на политика, защото политиката задължително има предвид сравнителните разлики в положението на хората. Затова Мийд се връща към по-раншната икономическа традиция, според която сравняването на положението на различни хора се отразява в оценката на политиците за важността на подобряването на благосъстоянието на отделните индивиди. Съответно и за икономическата политика се съди по това доколко добре служи на общата полезност, изразена като измерена сума от полезността на всички индивиди.

От самото начало на своята дейност Мийд се интересува от баланса между ефективността и равенството. Скоро след края на Втората световна война той пише книга, оказала силно влияние на общественото мнение и посветена на ефективността на системата на свободния пазар и на критиката на държавното регулиране, въведено в следвоенната британска икономика. В същото време той вижда отрицателните последици от капиталистическата система, отразяващи се на разпределението на доходите. „Сърцето ми принадлежи на левите, а мозъкът на десните“ – повтаря той.

Като се мести през 1957 г. от Лондонското училище по икономика в Кеймбриджкия университет, Мийд продължава да пише много, съсредоточавайки се върху проблемите на вътрешната икономическа политика и на разпределението на доходите. В книгата си „Ефективност, равенство и владение на собствеността“ („Efficiency, Equality, and the Ownership of Property“, 1964 г.) той дава предполагаем обзор на силите, определящи натрупването на капитала. Тази тема Мийд развива по-нататък в книгите „Наследяване на неравенствата“ („The Inheritance of Inequalities", 1974 г.) и „Справедливата икономика“ („The Just Economy“, 1976 г.). Като се пенсионира през 1974 г., ученият продължава активната си дейност и в областта на теоретичните изследвания, и в областта на разработването на икономическа политика. През 1975 г. той публикува книгата „Ръководството за икономическа политика на интелигентния радикал“ („The Intelligent Radical's Guide to Economic Policy“), в която изразява своето виждане за „социалистическата система на цените“. Между 1975 и 1977 г. Мийд оглавява правителствения комитет, който публикува през 1978 г. доклада „Структура и реформа на прякото данъчно облагане“ („The Structure and Reform of Direct Taxation“).

През 1933 г. Мийд се жени за Маргарет Уилсън, която по това време работи като секретар на Оксфордския отдел в Обществото на народите. Ученият е известен като до голяма степен затворен човек, който избягва каквито и да е пътувания и участия в семинари.

Мийд е почетен член на Лондонското училище по икономика, на колежа „Ориел“ и колежа „Хардхорд“ в Оксфорд и на колежа „Крист“ към Колумбийския университет. Почетен член е също така на Белгийското кралско дружество по политическа икономия, на Американската икономическа асоциация и на Американската асоциация за съдействие на научното развитие.

Превод от руски: Павел Б. Николов