ВЛАДЕТЕЛИ НА ДРЕВНА СПАРТА, ЗАГИНАЛИ В БОЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Войниците на Спарта оформяли обществената основа на държавата. Царете били по рождение главнокомандващи на армията. През цялата си история Спарта водела постоянни войни.

Военните сблъсъци били със съседните полиси, със съперниците в борбата за хегемония и с чуждите завоеватели. Съдбите на спартанските царе отразяват хода на държавната военна история.

ЛЕОНИД

Цяр Леонид бил третият от четиримата синове на цар Анаксандрид II. По-големият му брат Клеомен I управлявал много години с меч и дипломация политиката на Спарта. Другият му брат Дорией след свада с Клеомен се опитва да основе колония в Сицилия, но загива в бой с картагенците.

Леонид получил трона, след като брат му Клеомен бил свален от власт, обявен е за луд и умира в тъмницата при неизяснени обстоятелства (официална версия – самоубийство). Малка преди това Леонид се жени за дъщерята на Клеомен (и своя племенница) Горго.

Съвременна статуя на цар Леонид

Преди нахлуването на Ксеркс елините избират за главнокомандващ Леонид, което говори за уважението на гръцкия свят към него. Следва отбраната на Термопилите, предателството, отстъпването на основните сили и решението на Леонид да прикрива тяхното оттегляне.

Леонид загива при ожесточената схватка в теснината, след като спартанците са изпотрошили вече своите копия и се бият с мечове. В битката за тялото на царя спартанските войници изтласкали враговете. Но когато дошла персийската войска, която заобиколила прохода, спартанците отстъпили към хълма, където били засипани със стрели. След като персите открили тялото на Леонид, главата му по заповед на Ксеркс била набита на кол.

Битката при Левктра

КЛЕОМБРОТ I

Клеомброт наследява трона след смъртта по време на военен поход на по-големия си брат Агесиполид. Макар че водил не един път спартанската армия на бой, Клеомброт не спечелил слава на изтъкнат пълководец. През 378 година пр. н. е. той ръководи похода към Беотия, но не успява да превземе Тива. През 376 година пр. н. е. Отново повежда натам войска, но е спрян още на границата между Атика и Беотия.

През 371 година пр. н. е. Клеомброт оглавява нов поход срещу Тива. Този поход завършва със знаменитата битка при Левктра, по време на която изгрява звездата на тиванския пълководец Епаминонд. При Левктра цар Клеомброт се сражава на десния фланг. Той получава тежка рана, но съратниците му успяват да го изнесат от бойното поле жив и царят умира в лагера на своята победена армия.

Архидам III

АРХИДАМ

Вероятно Архидам III е един от най-добрите пълководци в историята на Спарта, но военните таланти не могли да спасят полиса му от упадък. През 368 година пр. н. е. царският син Архидам победил аргосците и аркадците в знаменитата „битка без сълзи“ – сражение, в което не загинал нито един спартанец (според легендата, разбира се – бел. П. Н.).

Цар Архидам, също като баща си Агесилай, станал наемник – воювал за интересите на други държави, които били съгласни да плащат за това на Спарта. През 343 г. пр. н. е. той се сражавал на Крит. Освободил град Ликт от войските на друг кондотиер – Фалек, нает от град Кнос, съперник на Ликт.

Но Архидам отишъл на Крит, готвейки се за друг поход – през 343 година пр. н. е. спартанците били повикани на помощ от тарентинците, жители на единствената спартанска задморска територия. В Южна Италия царят воювал срещу племената на луканците, нападащи земите на Тарент.

Архидам бил един от първите чуждустранни пълководци, които Тарент и други полиси на Велика Гърция викали за борба с враговете. По-късно на запад воювали Клеоним и Акротат, членове на царския дом на Агиадите, епирския цар Александър и Пир.

Подробности за войните на Архидам в Италия не са запазени. Диодор Сицилийски писал само за любовта на царя, оказал се далече от суровия ред в родината му, към разгулния живот. Италианският поход на спартанския цар завършил през 338 година пр. н. е. със загубена битка срещу луканците, в която загинал Архидам с повечето си съратници. Пишат, че сражението станало в същия ден, когато било и сражението на гърците с македонците при Херонея.

АГИС

Агис III получил трона след гибелта в Италия на своя баща Архидам. Макар че спартанците не воювали срещу македонците, Филип отнел част от земята им и я предал на пелопонеските си съюзници.

През първите години от властта на Агис Спарта не участвала във войни – лакедемонците отказали да последват Александър в Азия. Когато започнала войната там, царят на Спарта решил да нанесе удар на македонската власт в Гърция.

Агис получил пари от персите, вербувал наемници и призовал гърците да въстанат. Към въстанието се присъединили полисите на Ахая и Аркадия (без Мегалопол) и през 331 година пр. н. е. под командването на Агис се събрала 20-хилядна армия. Царят разбил македонския отряд на Кораг и обсадил верния на македонците Мегалопол.

През това време Антипатър, наместникът на Гърция, събрал армия и приститнал с нея при Мегалопол. Агис заел позиция между два хълма и започнала битка. Съюзниците на Спарта избягали, а спартанците се били до последно. По данни на Диодор войските на Агис загубили повече от 5000 войници, а на Антипатър – повече от 3000. Цар Акис III се сражавал храбро и загинал на бойната поле.

Франсоа Топино-Льобрун, „Обсада на Спарта“

АРЕЙ И АКРОТАТ

Докато Арей царствал, Спарта преживяла нашествието на Пир Епирски. Царят не бил в града – воювал заедно със сина си Акротат на Крит. Отначало спартанците защитавали града без подкрепата на своя цар, но когато Арей се върнал на Пелопонес и дошли на помощ македонските войски, Пир бил принуден да свали обсадата.

През следващите години Арей се опитвал да имитира владетелите на елинистичните държави. За първи път от своето битие Спарта започнала да сече монети, на които имало портрет на Арей и неговото име. В Олимпия била поставена статуя на Арей с посветителен надпис - безпрецедентен случай в спартанската история.

Макар че Арей и Антигон били съюзници във войната срещу Пир, по-късно Спарта и Македония стават отново врагове. Арей изиграл голяма роля за създаването на антимакедонски съюз, който подкрепял Птолемей, царя на Египет.

Когато започнала войната, Арей повел обединените войски на Спарта и другите пелопонесци да помогнат на Атина. Минаването през Коринтския провлак се контролирало от македонския гарнизон в Коринт. Арей решил да пробие с бой, но претърпял поражение и загинал в битката край стените на града.

Тронът наследил Акротат II, сина на Арей. Той живял още три години след смъртта на баща си. През 262 година пр. н. е. Акротат започнал война с Мегалопол, където управлявал промакедонският тиранин Аристодем. Владетелят на Мегалопол се справил без чужда помощ – той разбил спартанците в сражение, по време на което Акротат намерил своята гибел. Това поражение показало безпомощността на Спарта в новата епоха.

КЛЕОМЕН

Клеомен бил цар реформатор. Той започнал успешно да възражда мощта на Спарта и да отблъсква Ахейския съюз. Ръководителите на Ахейския съюз повикали на помощ македонския цар Антигон. Войната завършила с поражение на Клеомен и бягството му със северните съратници в Египет. При двора на Птолемеите царят в изгнание се надявал да получи пари и войска за завръщане в родината.

В Египет Клеомен влязъл в близкото обкръжение на младия цар Птолемей IV. Издигането на спартанеца не се харесало на другите сановници, а популярността му сред наемниците внушавала страх. Сановниците убеждавали Птолемей, че Клеомен ще използва войската, която ще му дадат, за завземане на властта в Кирена, подвласна на египетския цар, и владетелят наредил да се поставят изгнаниците под стража.

Монета на Клеомен III

Клеомен и неговите съратници решили, като използват отсъствието на царя, да разбунтуват Александрия. Те напоили прикрепените към тях войници на Птолемей, нахлули в града и пръснали стражата. Царят изгнаник призовал гражданите да се присъединят към бунта, но не го подкрепил нито един човек. Изгнаниците се опитали да завземат затвора, но часовоите успели да затворят вратите до една. Като разбрали, че всичко е пропаднало, царят и неговите приятели се самоубили с мечовете си.

МАХАНИД

През 206 година пр. н. е. Рим завършвал войната с Картаген и завземал Испания, а в Пелопонес все още се борели помежду си Спарта и Ахейския съюз. Владетел на Спарта по това време бил Маханид, който дошъл на власт като регент на малолетния цар Пелопс. През 206 година пр. н. е. войските на съперниците се срещнали при Мантинея. По време на сражението Маханид и стратегът на ахейците Филопемен се озовали един срещу друг, разделени от ров. Тиранинът прескочил рова с коня си, но Филопемен го убил с удар на своето копие.

Благодарните ахейци поставили в Делфи статуя, изобразяваща Филопемен в момента, когато нанася удара.

АГЕСИПОЛИД III

Агесиполид бил последен цар от династията на Агиадите, но управлявал само четиир години. Той получил трона като дете след чичо си Клеомен III. Четири години по-късно Ликург, който управлявал съвместно с Агесиполид, го лишил от власт и го изпратил в изгнание.

Стратегът на Ахейския съюз Филопемен

През следващите десетилетия Агесиполид живял сред спартанските изгнаници. През 195 година пр. н. е., когато римляните воювали срещу спартанския тиранин Набис, той бил в римския лагер начело на съюзни спартански войници. Ако се съди по всичко, Агесиполид така и не успял да се върне в родината си, защото продължавал да живее като изгнаник.

През 183 година пр. н. е., начело на делегати от името на спартанските изгнаници, той отпътувал с кораб за Рим. По пътя корабът бил нападнат от пирати и последният от Агиадите намерил смъртта си от техните ръце.