АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА
ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ
ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА
ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;
ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;
ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;
ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;
ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;
ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ
ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ;
ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ;
ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ;
МАНДЕИТЕ;
ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ;
ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ
В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:
ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ
ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ
ЮДЕЙСТВАЩИТЕ
На 27 декември 1504 г. от Рождество Христово – 7012 г. от Сътворението на света – в Москва било организирано необичайно за московчани развлечение – аутодафе. Еретиците, с отрязани преди това езици, били изгорени в дървени каси, за да не могат по всяка вероятност ужасите на тяхната агония да смутят събралия се да гледа народ.
Аутодафетата не били изобщо в стила на московската ортодоксия, но в случая нещата били сериозни: в страната се развъдила страшна ерес, заплашваща основите на православието. Злодеите еретици обърквали народа с особената святост на своя живот, а сред покровителите на отровното учение изпъквали всесилният думен дяк [1] Фьодор Курицин, наследникът на престола и неговата майка, та даже и великият княз Йоан III.
Ереста се наричала ерес на юдействащите [2].
Тази зараза дошла в богоспасяващата Москва от Литва с посредничеството на Новгород.
През 60-те години на XV век търговската република се опитвала да задържи своята независимост, балансирайки между Великия московски княз Йоан III и полския крал и Велик литовски княз Казимеж IV. Казимеж IV бил изборен крал, принуден да угажда на сейма, и затова Новгород виждал в него по-малкото зло.
През 1470 г. новгородците се подчинили на наместника на Казимеж, княз Михаил Олелкович, и с неговата свита в Новгород дошли няколко литовски евреи, начело на които стоял евреинът Сахария (Захария). Йосиф Волоцкий, недоброжелател на Захария, го нарича „инструмент на дявола, обучен на всякакво злодейско изобретение: чародейство и магьосничество, звездобройство и астрология“ [3].
Точно след една година Михаил избягал от Новгород, но ереста останала. Евреинът Сахария покръстил в своята вяра Гавриил, протопоп от църквата „Света София, протопоп Алексей и протопоп Денисий, както и сина на знатния новгородски търговец Григорий Тучин. „Външното благочестие на еретиците насочило към тях вниманието на народа и съдействало за бързото разпространение на ереста“ – обобщава със съжаление историкът Сергей Соловьев [4].
От Новгород заразата проникнала в Първопрестолната. Като отишъл в Новгород през 1480 г., Йоан III взел на връщане със себе си в Москва юдействащите Дионисий и Алексий, когото Йосиф нарича „окаян поборник на сатаната, дива свиня на дявола, втурнала се от полето и опустошаваща Христовото лозе“ [5]. Иван даже назначил двете скверни псета за архимандрити на две големи църкви.
Причината за либерализма на великия княз се криела вероятно в лошите отношения с тогавашния московски митрополит Геронтий.
Малко преди посещението на Йоан III в Новгород по време на освещаването на Успенската катедрала митрополит Геронтий не повел кръстния ход около катедралата към слънцето, а с гръб към него. Този важен въпрос: в каква посока да се върви, с гръб или с лице към слънцето, станал предмет на непреодолими разногласия между митрополита и великия княз. Всичко завършило с това, че на Йоан III, като на император Хайнрих в Каноса, му се наложило да отиде и да склони чело пред митрополита, да се признае за виновен и да обещае занапред да го слуша за всичко.
Изпитаното от великия княз унижение вероятно помогнало много за безпрепятствената мисионерска дейност на Дионисий и Алексий. „Адовите диви свине“ и „опустошители на Христовата градина“ покръстили в своята вяра Зосима, архимандрит на Симеоновия манастир, монаха на име Захария, дяците Истом и Сверчок, а най-вече – думния дяк Фьодор Курицин, всесилния фаворит на Йоан III. Двамата московски търговци Ивашка Чорний и Игнашка Зубов даже отишли в Литва и там се обрязали.
Ереста – при пълното одобрение на великия княз – покровителствали Елена, снахата на Йоан III, нейният син и наследникът на трона Дмитрий.
Първи с настъпващата за православието беда започнал да се бори новгородският архиепископ Генадий. В резултат от това „дивите свине“, като заминали от Новгород за Москва, се концентрирали в столицата. През 1489 г. митрополит Геронтий, който унизил Йоан III, починал и на негово място, при негласното покровителство на великия княз, бил назначен симпатизиращият на юдействащите Зосима.
Генадий, отстранен от участие в изборите за митрополит, не изтърпял тази щета за святата вяра и се обърнал за помощ към игумена на Волоколамския манастир Йосиф Волоцкий, известен както със своя личен аскетизъм, така и с фанатичната защита на правата на манастирите да имат крепостни селяни и да събират огромни богатства. Този руски Савонарола получил прозвището Просветител – от което става ясно какво се е смятало по това време за просвещение в Русия.
През 1491 г. по настояване на Генадий и Йосиф Волоцкий бил свикан събор и Зосима, който все още не стоял здраво на стола си, претърпял там първото си поражение. Еретиците, избягали от Генадий, били върнати по негова заповед в Новгород.
В Новгород добрият архиепископ Генадий заповядал да ги качат на коне с лицето назад и да ги прекарат по улиците с шлемове от брезова кора, с венци от слама и с надпис: „Това е сатанинското войнство“. Народът ги плюел в очите и викал: „Ето ги Божите врагове, хулителите Христови!“ В края на церемонията шлемовете били запалени; който не умрял, полудял. „Така постъпил този добър пастир, за да всее страх в нечестивите и безбожни еретици – и не само да всее страх, но и да покаже на всички зрелище, изпълнено с ужас и трепет, та да укрепят правата си вяра тези, които го видят“ – съобщава ни Йосиф Волоцкий [6].
Сходството на новгородската церемония с аутодафе изобщо не било случайно: Генадий се интересувал живо от чуждестранния опит и специално за този случай се допитал до посланика на Хабсбургите. „Каза ми кралският посланик за испанския владетел, как очистил своята земя, и аз ти изпращам списък с неговите думи“ – пише в едно от писмата си Генадий [7]. Православната църква страняла в общи линии от мерзките католически обичаи, но в случая заимствала прогресивните западни технологии.
Решителните мерки обаче, предприети за отстояване на светата вяра в Новгород, не намалили опасността, царяща в Москва.
„Откакто слънцето на православието възсия над нашата земя, никога не сме имали такава ерес: по домовете, по пътищата, на пазара всички – монаси и миряни – разсъждават със съмнение за вярата, основавайки се не на учението на пророците, апостолите и светите бащи, а на думите на еретиците, на отстъпниците от християнството, с тях дружат, учат се от тях на юдейство. Еретиците пък не излизат от дома на митрополита, даже спят у него“ – възмущавал се Йосиф Волоцкий [8].
Проблемът се усложнявал от това, че православните, опиращи се на учението на пророците и светите бащи, нямали книгите на тези пророци и свети бащи, а еретиците имали такива книги.
„Има ли у вас в Кириловия манастир, или във Ферапонтово, или в Каменния книги: Силвестър, папа римски, Словото на презвитер Казма за ереста на богомилите, Посланието на патриарх Фотий до българския цар Борис, Пророчества, Битие, Царства, Притчи, Менандър, Исус Сирах, Логика, Дионисий Ареопагит, защото еретиците имат всичките тези книги“ – пише новгородският епископ Генадий до ростовския си колега [9].
Когато станало ясно, че такива книги няма, Генадий дал нов съвет: „Нашите хора са безпросветни, не умеят да говорят по обичайните книги: така и вие не плодете никакви думи, когато говорите за вярата с тях; а организирайте за целта събор, та да ги екзекутирате и бесите“ [10].
Трудно би могло да се каже как биха се развили по-нататък нещата, ако не били семейните неуредици на Йоан III, подозрителен и жесток като цар Ирод.
Първа съпруга на Йоан III била Мария, великата Тверска княгиня. Тя му родила син Йоан, наречен за разлика от баща си Млади и провъзгласен още докато баща му бил жив за велик княз. През 1467 г. Мария починала и след пет години Йоан III се оженил повторно. Негова съпруга станала София Палеолог, племенница на последния император на ромеите и възпитаница на римския папа Павел II.
През 1490 г. Йоан Млади започнал да страда от болки в краката. Придворният лекар, венецианският евреин Леон, го целял с флакони и лекарства, но пациентът починал. Леон бил екзекутиран. Болярите, които не обичали София, роптаели и я одумвали.
Йоан III вероятно бил дълбоко в душата си на същото мнение: във всеки случай след смъртта на сина си назначил за свой наследник сина му, своя внук Дмитирй, който заедно с майка си покровителствал юдействащите.
Царица София и синът ѝ Василий, негодуващи от назначението, организирали срещу Йоан III заговор. Заговорът бил разкрит, Василий бил заловен, шестима негови привърженици били екзекутирани, а гръцките придворни дами на майка му, които според общото мнение били отровителки и магьосници, били удавени в река Москва. На 4 февруари 1498 г. в Успенската катедрала Дмитрий бил провъзгласен за господар и велик княз и излязъл от църквата с шапка и барми [11].
Бъдещето на юдействащите в този момент изглеждало осигурено.
Но не минала една година. когато Йоан III бил обзет от нови мисли. Той се уплашил, че партията на внука му набира сили. Двама боляри, Ряполовский и Петракиев, които били привърженици на Дмитрий, изпаднали в немилост. Всички Патракиеви били подстригани за монаси, а на княз Семьон Ряполовский отсекли главата край река Москва.
След още две години участта на Петракиеви постигнала и Дмитрий. На 11 април 1502 г. той бил заточен заедно с майка си в манастир. На 14 април нов велик княз станал Василий, синът на София. Тогава починал и главният покровител на юдействащите при двора на великия княз – думният дяк Фьодор Курицин.
Триумфът на партията на София бил триумф и на Йосиф Волоцкий. Йосиф Волоцкий искал от царя разкаяние, а разкаянието според него трябвало да се изрази в екзекутиране на еретиците. „Господарю – заявил Йосиф на Йоан, - изправи се само срещу днешните еретици и за предишните Бог ще ти прости“ [12].
Съборът се провел в края на 1504 г.. Въпросът бил решен с най-голяма бързина: на крепителите на ереста Волк Курицин (брат на покойния думен дяк), на Иван Максимов, на Дмитрий Конопльов, а също така на архимандрита на новгородския Юриев манастир Касиан отрязали езиците и изгорили еретиците в сандъци.
Другите еретици се разкаяли и били изпратени по различни манастири. След като отрязали езика на Некрас Рукавов, го отправили в Новгород, но главният борец с ереста, неуморимият Йосиф Волоцкий решил, че разкаянието, направено от страх, не е искрено, и Некрас Рукавов, вече без език, бил изгорен. Малцина се спасили с бягство в Литва и Полша, където несъмнено укрепили движението на унитаристите.
БЕЛЕЖКИ
1. Дяк (на руски: дьяк)1. Чиновник в руската Болярска дума от XVI до XVII век. 2. Църковен служител, дякон, помощник на свещеника. (бел. прев).
2. На руски: жидовствующие. (бел. прев).
3. Иосиф Волоцкий. «Просветитель, или Сказание о новой ереси новгородских еретиков: Алексея протопопа, Дениса попа, Федора Курицына и других, то же исповедующих». М.: Институт русской цивилации, 2011. С. 23.
4. Соловьев С. М. История России с древнейших времен. М.: Мысль, 1989. Т. 5. С. 179.
5. Иосиф Волоцкий. Просветитель.
6. Иосиф Волоцкий. Просветитель.
7. Соловьев С. М. История России. Т. 5. С. 183.
8. Соловьев С. М. История России. Т. 5. С. 184.
9. Соловьев С. М. История России с древнейших времен. Т. 5. С. 180.
10. Послание архиепископа Новгородского Геннадия собору епископов. 1490 г., октябрь, 5–6.
11. Част от парадно облекло, покриваща раменете.
12. Соловьев С. М. История России с древнейших времен. Т. 5. С. 185.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.