НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / ФИИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / РОЗАЛИН ЯЛОУ

Розалин Ялоу (Rosalyn Yalow)

19 юли 1921 г. - 30 май 2011 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Роже Гийман и Андрю Шали)

(За разработването на радиоимуноанализа на пептидните хормони.)

Американската биофизичка Розалин Сасмън Ялоу е родена в Ню Йорк в семейството на Саймън Сасмън, собственик на хартиена фабрика, и Клара (Зипър) Ялоу. Начално образование Розалин получава в общообразователни училища в Бронкс, а след това постъпва в средното училище „Уолтън“. През 1937 г. е зачислена в колежа „Хънтър“ (днес – част от градския университет на Ню Йорк). Това е време, когато последните достижения на ядрената физика предизвикват всеобщ интерес. През януари 1941 г., когато получава званието бакалавър по хуманитарни науки, Ялоу е първата жена, завършила „Хънтър“ със степен по физика. След един месец тя е поканена за преподавател и е зачислена като аспирант в Инженерния колеж на Илинойския университет, където се оказва единствената жена в курса от четиристотин студенти.

Погълната от изследователска работа, завършила със защита на докторска дисертация, Ялоу става висококвалифициран специалист по монтаж на прибори за анализ на радиоактивни вещества. Този метод тя въвежда по-късно в медицинската практика. През януари 1945 г. Ялоу е удостоена със степента доктор по философия от Инженерния колеж на Илинойския университет. През същата година се връща в Ню Йорк, известно време работи в изследователска лаборатория, а след това преподава физика на бъдещи студенти в колежа „Хънтър“. През 1947 г. по препоръка на доктор Гийохино Фейл, водещ медицински физик, Ялоу получава мястото на консултант в отделението по радиотерапия към държавната болница за ветерани в Бронкс. На тази длъжност тя се заема да организира и оборудва една от първите в САЩ радиоизотопни лаборатории. През 1950 г. Ялоу напуска мястото си на преподавател в колежа „Хънтър“, за да посвети цялото си време на работата в болницата за ветерани.

През 1950 г. Ялоу започва да работи със Соломон А. Берсън. Като обединяват знанията на Берсън по клинична медицина, физиология и анатомия и квалификацията на Ялоу в областта на математиката и физиката, двамата изследователи започват съвместни научни експерименти, които продължават двадесет и три години. Те използват радиоизотопи за измерване на обема на кръвта, за проучване на разпределението на суроватъчните протеини в телесните тъкани и за диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза. Скоро учените започват да се интересуват от захарния диабет и в процеса на изследване на това заболяване разработват радиоимунологичния метод (РИМ), включващ използването на радиоактивни частици за измерване на съдържанието на различни вещества в кръвната плазма и в други тъкани на организма.

По това време инсулинът е напълно достъпен, а Ялоу и Берсън знаят, че той може да бъде белязан лесно с радиоактивен йод. С помощта на радиоактивния белег става възможно да се измери лесно скоростта на усвояване на инсулина от кръвоносното русло (плазмата) при захарен диабет, като се изследват с радиоактивен брояч образци от радиоактивна плазма, получени през различни промеждутъци от време след въвеждането на радиоактивния инсулин. Предполага се, че постъпването на инсулина от панкреаса на възрастни хора и деца, болни от захарен диабет, е понижено и всичкият наличен инсулин се усвоява бързо от организма. Но Ялоу и Берсън откриват, че скоростта на намаляване на инсулина в плазмата при такива пациенти е неочаквано ниска. Те предполагат, че при възрастните хора, болни от захарен диабет, се образуват антитела към молекулата на чуждия инсулин, които инактивират инсулина и водят до забавяне на излизането му от плазмата. При първия опит да публикуват своите наблюдения двамата изследователи получават отказ; по това време всички учени смятат, че молекулата на инсулина е прекалено малка, за да предизвиква образуване на антитела. Но с течение на времето данните, получени от Ялоу и Берсън, са признати.

През 1959 г. Ялоу и Берсън публикуват в процеса на изследване на захарния диабет описание на РИМ. Оттогава методът се използва в лабораториите по цял свят за измерване на малки концентрации на хормони и други вещества в организма, които преди това не са определяни. Методът може да се използва също за определяне на вещества в течности или тъкани на организма, за откриване на вируса на хепатита в кръв от дарители, за ранна диагностика на рака и за установяване на равнището на невротрансмитерите (вещества, участващи в предаването на нервните импулси в синапсите) или на хормоните в тъканите или плазмата.

Ялоу използва РИМ за измерване на равнището на хормона на ръста у децата с необикновено нисък ръст, целта на което е да се установят причините за джуджетизма, за проследяване на пътищата на левкозните вируси по стадиите им до развитието на рака, за откриване на болни от язва и за определяне на нов клас невромедиатори в главния мозък – холецистокинините, които могат да участват във формирането на чувството за насищане (субективно усещане за пълен стомах). Ялоу предполага също така, че РИМ може да бъде използван за клинична оценка на инфекциозни заболявания.

През 1968 г., когато Берсън става ръководител на медицинския отдел към медицинското училище в Ню Йорк. Ялоу е назначена за изпълняващ длъжността директор на Радиоизотопната служба в държавното училище за ветерани. През следващата година е назначена пак там за директор на радиоимунологичната лаборатоиря, а през 1970 г. - за директор на медицинската изотопна служба. През 1972 г. Ялоу става водещ медицински изследовател в държавната болница за ветерани. След скоропостижната смърт на Берсън през 1972 г. тя е назначена за ръководител на новосъздадената лаборатория „Соломон А. Берсън“ в държавната болница за ветерани. От 1968 г. до 1974 г. работи като професор изследовател в медицинския отдел на медицинското училище, където през 1974 г. получава званието заслужил професор.

Между 1979 и 1986 г. Ялоу е професор в медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в университета „Йешива“; едновременно с това от 1980 до 1986 г. ръководи отдела за клинични науки в болницата „Монтефиоре“ и медицинския център. От 1986 г. е професор в медицинското училище.

Сред многобройните награди и почетни звания на Ялоу може да се посочи международната награда на фонда „Гарднър“ (1971 г.), наградата за научни достижения на Американската научна асоциация (1975 г.) и наградата А. Креси Моирсън в областта на естествените науки на Нюйоркската академия на науките. Ялоу е член на Радиационното изследователско дружество, на Американската асоциация на физиците в медицината, на Дружеството на ендокринолозите и на Националната академия на науките.

Превод от руски: Павел Б. Николов