ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА

Един друг откъс от „Славянския Йосиф“ е посветен на учениците на Исус.

Най-забележителното в този откъс е мястото, където се намира. Той следва веднага след повествованието за смъртта на Ирод Агрипа – внука на Ирод Велики, чиито вътрешности били разядени скоропостижно от червеи, след като придворните го приветствали на елинския стадион като Бог [1].

Именно след тази смърт Юдея преминала отново под прекия контрол на римляните. В каноничния текст на „Юдейската война“ Йоисф Флавий заобикаля този ключов момент и не казва нищо за реакцията на зилотите срещу това ново национално унижение.

В „Славянския Йосиф“ има съответен текст. Но той съвсем не разказва за оживление на „четвъртата секта“, а за оживление на учениците на „споменатия по-рано гоис”. Според „Славянския Йосиф“ оживлението станало по време на съвместното управление на Куспий Фад и Тиберий Александър, изпратени в Юдея след смъртта на Агрипа. Цитираме по-долу целия текст, в който има няколко християнски добавки.

„По това време се появили много ученици на споменатия по-рано гоис. Макар че той умрял, на хората било обявено, че е жив и че ще ги освободи от робството. Много хора ги слушали и им се подчинявали въпреки тяхната репутация. Апостолите били обикновени хора: едни тъкачи, други обущари, трети занаятчии, четвърти рибари. Но вършели велики знамения, както самите те желаели. Благородните наместници и законоучители, като виждали развръщането на народа, решили да ги заловят и да ги убият, защото „малкото няма да е малко, ако стане голямо“. Но отстъпили, уплашени от знаменията, и казали: „С отрова такива чудеса не се вършат и ако тези хора творят не по Божи промисъл, скоро ще се разобличат сами“. И им разрешили да правят каквото поискат. Заради извършените от тях дела изпратили едни при Август, други в Антиохия на съд и в далечни страни“ [2].

Както казахме по-горе, благочестивите християнски добавки в този откъс се виждат с невъоръжено око. Но добавка ли е целият текст?

Очевидно не.

За начало – нито един християнски преписвач не би забеляза, че в „Юдейската война“ липсва текста, посветен на Фад и Александър. Още по-малко би бил склонен да ги нарече „благородни наместници“ заради желанието им да изтребят християните. Едва ли би съобщил, че Исус е бил мъртъв и че само неговите ученици твърдели, че е жив. Едва ли също така му е дошло на ум да припише на учениците на Исус класическото формулно обещание на „четвъртата секта“: „Той ще ви освободи от робството“.

Нещо повече, „Славянскийт Йосиф“ твърди, че учениците на гоиса са развръщали, иначе казано – са развращавали, извращавали и прелъстявали хората. Ще напомня, че думата „извращаване“ в този случай не е речева фигура, а юридически термин. Според Тората пророк, който прелъстява Израил, трябва да бъде умъртвен, дори ако върши чудеса (Второзаконие, 13:5). Именно в прелъстяване на народа е обвинен Исус от Талмуда [3]. Именно в прелъстяване на народа обвиняват фарисеите Исус в Новия завет (Лука, 23:14) и именно „прелъстители“ (πλάνοι) нарича каноничният Йосиф Флавий пророците от „четвъртата секта“ [4].

Освен това християнската пропаганда се характеризира с една любопитна тенденция: тя обвинявала за нещастията на ранните християни юдеите, а римляните, напротив, оправдавала всячески. В „Деянията на апостолите“ християните са преследвани именно от цар Агрипа: той убил Яков, брата на Йоан, и арестувал Петър по време на празника Пасха (Деянията, 12:1–3). Ако християнският цензор беше добавял от себе си, той щеше да припише гоненията на юдейския цар, а не на римските му приемници.

Пред нас имаме напълно свързан разказ за това, че след скоропостижната смърт на Ирод Агрипа, която изглеждала като очевидно божествено наказание за преследването на светците, в Юдея се появили множество последователи на гоиса Исус. Те били заловени, някои от тях били екзекутирани, а някои отправени на съд в Рим (както след това разбойникът Елеазър бен Динай и храмовите свещеници, след които отишъл в столицата и Йосиф). От това отново следва, че властите са били доста осведомени, и наместникът на Антиохия, и даже император Клавдий) за проблема с „непрекъснато вълнуваните хора от някой си Христос“.

Но най-интересен резултат този откъс дава при сравнение с „Юдейските древности“.

Въпросът е там, че в „Юдейските древности“ Флавий споменава имената на представителите на „четвъртата секта“, екзекутирани по времето на Фад и Александър. По времето на Фад това бил магьосникът и измамник Теуда, който повел хората към Йордан, като им обещал да раздели водите на реката [5], а по времето на Тиберий Александър – Яков и Симон, двамата синове на Юда Галилееца.

Но Яков и Симон не са само имена на синовете на Юда Галилееца. Това са имена и на двама от апостолите на Исус: Яков Отмъстителя и Симон Зилот (Марк, 3:16–19).

Разбира се, Яков и Симон били разпространени имена, но когато четеш в „Славянския Йосиф“, че благородният Тиберий Александър решил да убие служителите на разпънатия чудотворец, който обещал да освободи юдеите от робство, а след това четеш в „Юдейските древности“, че същият Тиберий Александър разпънал Яков и Симон, синовете на Юда Галилееца, трудно можеш да се освободиш от подозрението, че синовете на Юда Галилееца са били апостоли на Исус.

Много е възможно именно този вълнуващ епизод да е описан в „Откровението на Йоан Богослов“, който съобщава за „две маслинови дървета, два светилника“, които могат да пращат глад и суша (свирепстващи тъкмо по това време в Юдея) и да убиват хората с огън от устата си. Тези „две маслинови дървета, два светилника“ били разпънати от Антихриста насред Ерусалим, но на третия ден възкръснали пред очите на всички хора и се издигнали към небето в облак.

И накрая ще отбележим още един нетривиален детайл. Йосиф Флавий употребява за Исус крайно странна формулировка: „Той умрял, но те говорели, че е жив“. Ортодоксите не казвали, че „Исус е жив“. Те казвали: „Исус възкръсна“ и това била принципна позиция. Твърдението: „Исус е жив“ съдържало в себе си прекалено много възможни „еретични“ интерпретации. Много трудно е да си представим късен гръцки или или руски преписвач, който вместо формулировката „Исус възкръсна“ използва странната формулировка „Исус е жив“. Затова пък страничният скептичен наблюдател, пишещ през 70 г. и малко или много осведомен за многобройните разногласия между последователите на Исус, би написал именно така.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 11, 6.

2. Мещерский А. Н. Указ. соч., 2, 11, 4. С. 264–265.

3. „Учителят каза: Исус Назорей се занимавал с магьосничество, лъжел и прелъстявал Израил“. b Sanh 107b, b Sot 47a.

4. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 4.

5. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 5, 1.

(Следва)