БРУТ ТРОЯНСКИ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА БРИТАНИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Макар че Брут Троянски не се разглежда като реална личност, митът за първия крал е закрепен здраво в британската история. .

Според средновековните британски легенди основателят на Британия е италианец, потомък на троянския герой Еней, дошъл да усвоява нови територии след изгнанието си от родния край. Брут Троянски слязъл заедно с дружината си на брега на Албион, завзел територии от местните обитатели, великаните, и нарекъл острова в своя чест. Малко по-късно основал град, който след това се нарекъл Лондон, учредил закони и управлявал земята си няколко десетки години, след което я завещал на тримата си синове, всеки от които получил свой дял: Англия, Шотландия и Уелс. Освен това, според легендата, Брут издигнал на територията на съвременния Лондон олтар в често на богинята Диана, от който останал един камък. Пророчество казвало, че градът ще потъне под вода, ако камъкът бъде унищожен.

За първи път Брут, основателя на Британия, се споменава в „История на бритите“, съчинение от IX век на историка Нений. След това легендата била развита и обрасла с детайли в трактата от XII век „История на британските крале“ от Галфрид Монмутски. Не е известно какъв е бил в роднинско отношение Брут Троянски на героя Еней, внук или правнук, но Монмутски бил убеден, че е правнук. Баща му, Силвиус, цар на Алба Лонга (град в Италия), се допитал до чародей за съдбата на нероденото си още дете и той му казал, че ще има син, който ще бъде храбър и велик, но ще причини гибелта на двамата си родители.

Брут от Троя

Майката на Брут починала при раждането му, а баща си той убил случайно със стрела по време на лов. Тогава момчето било на петнадесет години. След инцидента Брут бил изгонен от Италия и тръгнал да пътешества, докато не се озовал в Гърция, където влязъл в битка с цар Пандрасус и освободил троянците, които царят държал в плен. В замяна на живота си Пандраус дал на Брут над триста кораба и провизии, за да отпътува с хората си от Гърция на далечно пътешествие. Освен това гръцкият цар дал на завоевателя дъщеря си Ингог за жена.

Брут с верните си троянци и новоизпечената си съпруга стигнал до остров Леогеция, който някога бил пиратско пристанище. Местността се оказала необитаема и пътешествениците слезли на брега. Скоро открили развалините на изоставен град и открили храм на богинята Диана, която според вярванията на древните хора можела да даде отговор на всеки въпрос. Брут и доверените му хора принесли на богинята дарове и легнали да спят пред нейната статуя с надеждата, че ще им посочи по-нататъшния път. Диана наистина дошла в съня на Брут и му разказала за остров извън пределите на галските владения, където живеят гиганти. Богинята предсказала на този, който стигне до бреговете му, щастлив и дълъг живот, а също така възможността да основе повторна Троя.

Древна карта на Лондон

Окрилен от мечтата да открие новата земя, Брут тръгнал на път заедно със спътниците си и по пътя слязал на брега на Тиренското море, където открил още една група троянци, намиращи се под ръководството на могъщия воин Коринеус. Коринеус признал авторитета на Брут и двамата предводители обединили своите сили, за да отидат заедно на острова, обещан от Диана. Така накрая стигнали до бреговете му.

Земята, където хвърлили котва Коринеус и Брут, се казвала Албион и била практически необитаема, ако не се смятат една шепа гиганти. Местността се оказала подходяща за живот, с множество реки и живееща в тях риба, а също така гори, населени с дивеч. Войската на троянците изтласкала великаните в планините, като ги принудила да се изпокрият по пещерите, след което Брут и Коринеус разделили справедливо земята помежду си и други знатни мъже. Коринеус харесал живописно парче земя в югозападната част на острова, което днес е известно като Корнуол. Брут си оставил правото да назове новата територия в своя чест. Албион бил преименуван на Британия, а троянците, достигнали до тези земи, станали брити.

Територията, която избрал Коринеус, била заселена с множество гиганти, чийто предводител бил жестокият и страшен Гогмагог, способен да изтръгва дървета с корените и да ги прекършва като тръстика. Веднъж, когато Брут организирал празник в чест на боговете, Гогмагог заедно с двадесет други великани нападнал бритите и започнало кърваво клане, но дружината успяла да убие всички великани освен техния предводител. Гогмагог бил пленен и Коринеус го предизвикал на ръкопашен бой. Двамата се счепкали и великанът се оказал бързо с три счупени ребра, след което Коринеус, като напрегнал всичките си сили, го хвърлил от скалите. Острите камъни разкъсали тялото на Гогмогог.

Дошло времето да постовят началото на града, който според предсказанието на Диана, трябвало да стане повторна Троя. Брут обходил своите земи и избрал участък на брега на река Темза, където основали селище. Дълго време то носели името Нова Троя, след това – Тринувантум, а по-късно – Лондон. Брут заселил Нов Троя с жители, които сам избрал, и учредил закони, които трябвало да поддържат мира и реда. Сред другите постройки в града имало олтар на Диана, издигнат по заповед на Брут. Но с течение на времето от него останал само един камък, с който е свързана стара легенда: според преданието Лондон щял потъне целият под вода, ако камъкът бъде разрушен. Смята се, че в действителност парчето варовик е било само ориентир, отбелязващ „нулевия километър“, а с Брут започнали да го свързват, когато легендата за троянския пълководец станала всеизвестна. Днес камъкът е вграден в стена на здание и е ограден с решетка.

Лондонският камък, установен от Брут като олтар на Диана

Брут Троянски управлявал земята си двадесет и четири години, а след смъртта му властта преминала към неговите наследници, които били трима: Локринус, Албанактус и Камбер. Всеки от тях получил свое парче земя (с изключение на Корнуол, принадлежащ все така на Коринеус). Локринус получил Англия, която по това време се казвала Лоергия; Албанактус управлявал Албания (обхващаща в общи линии границите на днешна Шотландия); а Камбер се разпореждал на останалата територия, чиито граници повтарят приблизително съвременните граници на Уелс. Според един средновековен източник династията на Брут Троянски управлявала Британия до нашествието на саксите и англите, дошли по тези земи по време на Великото преселение на народите.