ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0

Каноничния текст на „Юдейската война“ не споменава изобщо за Исус. Вместо това съдържа очевидна смислова празнина.

Въпросът е там, че в „Юдейската война“ Йосиф Флавий отделя твърдо много място за Понтий Пилат, префекта на Юдея. Той не посвещава толкова място на никого от неговите предшественици. Нещо много важно, според Йосиф, се е случило по време на управлението на Пилат в Юдея.

Но какво?

В „Юдейската война“ Йосиф разказва две истории, в които глуповатият, грубоват и неразбиращ местните обичаи префект Понтий Пилат оскърбил най-добрите чувства на местните юдеи.

В единия случай, разказва Йосиф Флавий, Понтий Пилат въвел в града войски, които имали signa, иначе казано – свещени значки, на които бил изобразен императорът. Юдеите се оскърбили от присъствието на изображенията в свещения град и в стройни редици тръгнали да изминат сто и тридесет километра до Кесария, където помолили Пилат да махне мерзостта.

Премахването на свещените значки означавало фактическо извеждане на римските войски от Ерусалим. Това искане било вероятно един от елементите на административната война, която водели срещу новоназначения прокуратор на Юдея Синедрионът и Ирод Агрипа, тетрархът на Галилея.

Но Йосиф представя цялата история като резултат от спонтанно народно възмущение, предизвикано от невежия римски чиновник, и не пропуска случай да подчертае изключително мирния характер на протеста. Пилат, по думите на Йосиф, заплашил тълпата със смърт, ако не се разпръсне, но демонстрантите – наистина с християнско смирение – си оголили сами шиите в очакване на удара.

На поразения Пилат не му останало нищо освен да махне свещените значки от града – резултат, към който се стремели несъмнено организаторите на спонтанните протести [1].

Във втория случай причина за народните вълнения бил построеният от Пилат водопровод. Ерусалим се задъхвал без вода и Пилат употребил за строежа на водопровода корбана, иначе казано – свещената храмова хазна. Това отново довело до протести, които били, според думите на Флавий, изключително мирни по характер. Този път Палат не се церемонил и, като преоблякъл римски войници с цивилни дрехи и ги въоръжил с тояги, ги насъскал срещу тълпата [2].

Така или иначе двете истории, които разказва Йосиф, не изглеждат много важни. Те приличат по-скоро на уводни бележки към Най-Важната История, която Йосиф искал да разкаже за Понтий Пилат, префекта на Юдея.

И наистина, в „Юдейските древности“ тази Най-Важна История присъства. Като разказва подробно за неволите на Пилат и войнствените юдеи, Йосиф продължава:

„Около това време живял Исус, мъдър човек, ако изобщо можем да го наречем човек. Той извършил изумителни деяния и станал наставник на хора, които с удоволствие възприемали истината. Той привлякъл при себе си много юдеи и елини. Той бил Христос. По настояване на нашите влиятелни лица Пилат го осъдил на разпъване. Но тези, които преди това го обичали, не са престанали да го обичат и сега. На третия ден той отново им се явил жив, както възвестили за него и за много други негови чудеса боговдъхновените пророци. И сега съществуват така наречените християни, които се наричат така по неговото име“ [3].

Това е знаменитото свидетелство на Йосиф Флавий, то е Testimonium Flavianum.

Този кратък текст за Исус Христос, който бил разпънат по времето на Пилат по внушение на влиятелните евреи, но възкръснал на третия ден, се превърнал в една от главните причини произведенията на Йосиф да се ценят толкова от християните.

Вие, разбира се, ще попитате: как така вярващ юдей в текст, посветен на бунтовниците от „четвъртата секта“, разказва с такива възвишени изрази за възкресението на Христос? На въпроса някога имало също такъв прекрасен отговор: евреинът Йосиф искал да охули Христос, но ангел Господен, водещ ръката му, не дал да направи това.

Докато църквата била всесилна, Testimonium Flavianum се смятал за най-ценното историческо свидетелство за Христос. Всеки, който посмеел да се усъмни в неговата достоверност, рискувал да отиде на кладата. Но след като кладите угаснали, някак си от само себе си угаснало и убеждението в достоверността на Testimonium.

Скептичната библеистика от XIX в., възпитана традиционно с идеята за „неизвестния Исус“, го смятала за по-късна добавка. Според нея това е фейк, също като кореспонденцията между Сенека и апостол Павел. Този фейк няма историческа стойност, а Йосиф Флавий не е знаел нищо за Христос, който бил прекалено незначителен персонаж, за да му посвети Йосиф дори един ред.

Ще отбележим, че скептичната библеистика от XIX в. била коренно заблудена, защото Йосиф определено имал разказ за Исус. Можем да установим това от съобщенията на Ориген, който е чел Флавий преди библеистите от XIX в. и казва, че Йосиф Флавий не признава Исус за Христос. Едва ли Ориген би направил подобно заявление, ако просто не е намерил в текстовете на Флавий някаква бележка за Исус.

Само от това следва, че Флавий все пак е споменавал за Исус, но съвсем не с тези изречения, от които е съставен Testimonium Flavianum.

И наистина.

В „Славянския Йосиф“ Testimonium има съвсем друг характер. Той се намира между историята със свещените значки и историята с водопровода. Ето го:

„По това време имало един човек, ако може да бъде наречен човек. Защото обликът и тялото му били човешки, а делата му – божествени. Той творял дивни и велики чудеса. Така че не мога да го нарека човек. Но като имам предвид човешката му природа, няма да го нарека и ангел.

Всичко, което вършел, вършел го с невидима сила, слово и поведение. Едни казвали за него: „Нашият първи законодател стана от мъртвите, изцелява и върши чудеса“. Други казвали, че е посланик на бога. С много неща той се противопоставял на закона и не спазвал съботата, но не вършел нищо нечисто и не правил нищо с ръце, а само със слово.

Много хора го следвали и слушали неговото учение. И много правели това, защото се надявали, че ще освободи юдейският народ от римляните.

Обикновено стоял пред града на Елеонския хълм и там изцелявал. Към него се присъединили сто и петдесет слуги и множество хора, които видели неговата сила и това, че твори със слово всичко, което пожелае. Те му казвали да влезе в града, да избие римските войници и Пилат, за да царства над народа. Но той отказал.

Когато вестите за него достигнали водачите на евреите, те се събрали начело с първосвещеника и казали: Ние сме слаби и не можем да се противим на римляните. Но понеже „лъкът е опънат“ [4], да отидем и да кажем на Пилат за това, което чухме, и няма да имаме неприятности: защото ако чуе от други, ще ни лиши от имущество и ще ни унищожи, а потомството ни ще разпръсне. Те отишли и разказали на Пилат. Той, като изпратил хора, избил много народ и заловил чудотвореца.

Той го съдил и намерил, че е добър човек, а не е злодей, не е метежник и не желае царството, та го пуснал, защото изцелил умиращата му жена. Той се върнал на предишното място и вършел предишното си дело. Още повече хора се събирали при него и още повече нараснала славата му. Тогава книжниците се изпълнили със завист и дали на Пилат тридесет таланта, за да го убие. Той взел парите, и им казал да правят каквото искат. Те взели и го разпънали въпреки закона на бащите им и се подигравали с него“ [5].

Ето! Все нови и нови недоразумения! - ще каже читателят.

Нас току-що ни увериха, че Testimonium Flavianum е фейк. И сега ни предлагат съвсем сериозно да обсъждаме това? Исус, който изцелява жената на Пилат? И е осъден на смърт срещу подкуп от тридесет таланта?

Какво е това, ако не Testimonium Flavianum 2.0? Фейк от арамейския, гръцкия или славянския цензор?

Съвсем вярно. Този текст е фейк.

И с това е ценен.

Въпросът е там, че този фейк се различава от Testimonium Flavianum 1.0.

С това той отново – като бележката на Ориген – свидетелства, че у Йосиф е имало някакъв текст за Исус. Когато вмъквате на чисто, това е само вмъкване. Но когато цензорите смятат за необходимо да поправят съществуващ текст, тогава всеки драска по различен начин. Един ще препише така, друг иначе.

Крайните резултати няма да си съвпадат и именно затова днес арабският, румънският и още повече славянския вариант на Testimonium Flavianum не съвпадат с версията, която цитирал за първи път Евсевий Кесарийски.

Текстът на Йосиф бил преписан доста рано и в такъв вид бил известен на много от бащите на църквата. Така например Йоан Антиохийски (ок. 620 г.) споменава за подкупа, даден на Пилат [6], а Vita beatae Virginis Mariae et Salvatoris Rhythmica  разказва за излекуваната от Исус жена на Пилат. Можем да предположим, че и Йоан, и Vita beatae  са се запознали с тези увлекателни исторически подробности от първоизточника на „Славянския Йосиф“, още повече че Vita beatae се позовава на Йосиф.

И така, няма никакво съмнение, че разказът за Исус в „Славянския Йосиф“ е редактиран и то капитално. Този откъс се намира в самия епицентър на исторически деформации: тук цензурата се превръща в черна дупка, изкривяваща документа по най-чудовищен начин.

Още по-интересно е, че в този епицентър са се запазили някои руини на първоначалните смисли.

Например „Славянският Йосиф“ не нарича Исус по име, също както не нарича по име и Йоан. Той нарича Исус чудотворец, преведено на гръцки - гоис, дума, която Йосиф използва за означаване на пророците от „четвъртата секта“. Точно така - гоиси - наричат християните техните врагове в различните разгледани от нас „Деяния“. В „Деянието на Тома“ цар Миздай иска „да бъде екзекутиран гоисът“ [7]. „Ти си гоис“ - казва първосвещеникът Анания на апостол Филип [8]. „Хората не вярват на гоиса - казва в „Деянията на Андрей“ проконсулът Вирин [9].

Думата гоис е изключително стандартен термин по отношение на Исусовите последователи, от което можем даже да заподозрем, че заедно с думата „християнин“ е била официално спомената в сенатусконсулта от 36 г. Във всеки случай „Псевдоклиментините“ описват този сенатусконсулт като „закон за забрана на всички гоиси“ [10]. Именно „гоисите“ изгонил Тиберий през 19 г. от Рим.

Имаме правото да предположим, че думата „гоис“ по отношение на Исус е останала от оригиналния текст на Флавий.

Връзката на гоиса, разпънат от Пилат, с „четвъртата секта“ също се проследява доста ясно в този текст. Хората, които отивали при него, мислели, „че така юдейските колена ще се освободят от римските ръце“. За Исус се надявали, че ще влезе в града и „ще убие римските войници“. При ареста му Пилат „убил много“. Всички тези сведения, компрометиращи нашия мирен пророк, едва ли биха могли да бъдат заимствани от Новия завет. С голяма вероятност са останали от оригиналния текст на Йосиф Флавий.

Още един остатък от оригиналния текст са 150-те „слуги“ на гоиса, които най-вероятно в оригинала не са били слуги, а последователи или телохранители. В разказа на каноничния Йосиф за „египетския пророк“ подобни последователи са наречени дорифори, което ще рече „копиеносци, телохранители на тиран“ [11].

Цифрата сто и петдесет не може да е заимствана от евангелията, защото там я няма. Тя е близо до юдейските източници. Например в една от версиите на „Толедот Йешу“ се твърди, че Исус имал триста и десет войнствени ученици, които го изтръгнали от ръцете на Синедриона и го отвели в Антиохия. А друга версия съобщава, че Исус нахлул в Ерусалим с две хиляди бойци.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 9, 3.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 9, 4.

3. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 3, 3.

4. Членът на Синедриона в дадения случай цитира „Псалми“: „Понеже ето, безбожните опъват лък, приготвят стрелата си на тетивата, за да устрелят в мрака правите по сърце“ (Псалми, 11:2). Трудно да се каже принадлежи ли този текст на оригинала, или на църковния преписвач.

5. Мещерский А. Н… Указ. соч. С. 259–260.

6. Robert Eisler. The Messiah Jesus and John the Baprist. P. 461.

7. The Acts of Thomas, 9, 101, 8.

8. The Acts of Philip, 2, 18.

9. The Acts of Andrew, 18с, 10.

10. Recognitions of Clement, 10, 56.

11. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 5.

12.Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 5.

(Следва)